Дамян Дамянов
Радостен реквием

И пак така дърветата танцуват!

Пак идващата скръб на есента.

Шумят листата. Сякаш че сънуват

Лъха на догодишните листа.

Земята се върти със всичка сила.

Септември, май — старей, старей светът.

И само те във братската могила

Едни и същи вечно си стоят.

Сега е празник. И със чинни стъпки

На гроба им ний носиме цветя.

Цветята пускат корени и пъпки

И мъртвите поникват пак във тях.

Поникват в буки, в рози и в пшеници!

Поникват в хляба, в гроздето и в нас.

Недейте жали мъртвите войници!

Пръстта те вдигат в есенния час.

Пред нас минават, път да ни отворят.

Вървят в студа, във зноя и в дима!

А скелетите им като подпори

Остават под огромната земя…

Танцуват пак дървета. Става хладно…

Септември… Май… животът все лети.

А живи, мъртви със ръце грамадни

Крепят земята тежка, да не падне,

Когато се върти!