За мен пък е точно обратното. Когато чета пиесата, всичко оживява пред очите ми. Разказът ми се стори като резюме — нещо като синопсисите на филми на уикипедия. Разбира се, може да има значение и факта, че за пръв път прочетох пиесата като малка и оттогава насам редовно си я препрочитам, а с разказа се сблъсках доста години по-късно и някак не успя да ми въздейства със същата сила. Независимо коя форма предпочита човек, историята е прекрасно написана.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.