Йордан Йовков
Албена (1)

(Драма в три действия)

Година
(Обществено достояние)
Форма
Пиеса
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 8 гласа)
Източник
Словото

Издание:

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том пети; „Български писател“, С. 1978. Под общата редакцията на Симеон Султанов.


Лица

АЛБЕНА

КУЦАР, мъжът й

НЯГУЛ

НЯГУЛИЦА

ИВАН СЕНЕБИРСКИ

ДЯДО ВЛАСЮ

МАРИН, кметът

МАРИНИЦА

ХАДЖИ АНДРЕЯ

ГАВРИЛ

ГАВРИЛИЦА

ДАСКАЛ ТОДОР

ГУНЧО МИТИН

БАБА МИТА

САВКА

КЕРАНИЦА

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ

СТАРШИ СТРАЖАР

СТРАЖАР

СЕЛЯНИ

СЕЛЯНКИ

 

Действието става преди войните, в едно село в Североизточна България. Облекло — народните носии по тия места; само Сенебирски и Нягул са облечени полуграждански.

Бележки за външността и характера на действуващите лица

Даскал Тодор — около 60 год. Облечен е полуграждански — широки панталони от домашен шаяк, също такава жилетка. Често пъти не носи палто, а е по ръкави — също от домашен, тъкан плат. Понякога носи палтото си наметнато на едното рамо и като върви, силно размахва свободната си ръка и завъртва ту едното си, ту другото си рамо. Голям нос, разделена надве побеляла брада, малко еврейски тип. Често вади гребен и с бързи, привични движения разчесва брадата си. Непостоянен и безхарактерен, но наклонен към добродушна веселост, обикновено държи ръцете си отзад. Когато приказва, прави живи ръко-махания, а на лицето му се явяват най-разнообразни мимики. Най-обикновеният му жест: поглажда брадата си, като я оправя — надясно, наляво, пак надясно. Селяните зачитат в него стария и заслужил все пак учител, но не крият пренебрежението си към безхарактерния човек.

Куцар — 30–32 год., но изглежда по-възрастен, отколкото е. Голяма, почти четвъртита глава, къс врат, гъста, сплъстена коса, която стига чак до веждите му. Едро лице, едри черти. Цял е посипан с паспал. Плещите му са тъй широки, че изглежда попригърбен, а ръцете му, отдалечени от рамената му, висят като разперени. Обикновено е намръщен, съсредоточен в работата си, но когато се засмее — лицето му изведнъж се променя — светва и става добродушно. Бавно говори, бавно върви, но от цялото му същество ниша страшна и непоколебима сила. Глуповат човек, но способен на голяма привързаност, честен и добър, но страшен в гнева си.

Дядо Власю — около 60 год., но още съвсем запазен и здрав човек. В брадата му, която той е оставил и не бръсне има цели снопчета черни косми. Веждите му са също черни. Брадата му помага, за да минава стар, гдето трябва, но той сам не се мисли за остарял. Жив, лукав поглед. Може да се смее, когато си ще — с изкуствен, провлачен смях. Не работи вече (работата е оставил на синовете си), затуй ходи стегнато и чисто облечен. Носи дрянова патерица.

Гунчо Митин — може би най-бедният човек в селото. Трябва да е на около 40 год., но той е от ония хора, възрастта на които мъчно може да се определи. Дребен, с гъсти разбъркани вежди, с гъсти мустаци. Възпалени клепачи и бели петна от лишеи по лицето. Има нещастен вид, като че е изгубил нещо или като че е объркал пътя. Тук-там по ръкавите на ризата му се виждат кръпки, едро и неумело шити.

Иванчо Сенебирски — 28–30 год., повече грозен, отколкото хубав. На лицето, доста изпито и бледно, личи ранната умора на богаташки син, който пилее пари и щедро плаща за удоволствията си. Винаги избръснат и причесан, той е облечен стегнато и напето, подобно на всички чифликчии, когато са на село: мека шапка или руски каскет от тъмносиньо сукно със също такава козирка — типична шапка за чифликчиите, — късо кади-фяно палто с пояс през средата, сбрич панталони и с чизми (или гамаши).

Гаврил — 27–28 год., черноок, хубавеляк, с някаква стзра, застояла в очите му скръб. Инак, сприхав и буен. Облечен е не само спретнато и чисто, както се носят синовете на по-богатите селяни, но и юнашки кокетно: изпод калпака му се вижда като крило черен перчан, поясът му е ярко червен, широко опасан, отзад малко спуснат надолу, а крачолите (пачите) на черните му потури са с широки краища и разкопчани до известна височина — нещо, което се смята за малко предизвикателна юна-щина. По външност той най-вече е лика-прилика на Албена и в това отношение — сериозен съперник на Нягула.

Хаджи Андрея — 60–65 год., напълно запазен човек. Едро, червено лице, избръснат, сиви вежди, сиви мустаци. Горд, самоуверен, величествен. Както се носят по-старите селяни по тия места, той е облечен със сиви потури, сива абичка, по-прибран и по-тъмночервен, дори морав пояс. На гърдите му, прекарана през шията, е провесена тънка сребърна верижка на часовник. На краката си носи високи до под коленете, сиви кал-цуни. Хубав, кръгъл калпак от сива, дребнокъдрава кожа. Говори сопнато, гърлесто. Не търпи възражения, знае, че не го обичат, но чувствува силата си. Носи дрянов бастун — домашна направа.

Кметът Марин — около 40–45 год. Умно, откр у лице, с малки мустачки. Говори с леснота, правилно, убедително. В него личи склонният към удоволствия жизнерадостен човек, който умее обаче да се сдържа и достойно да носи отговорността си на кмет. Облечен е като по-младите селяни — черни потури и червен пояс.

Нягул — 30–32 год., строен, хубав, с гъста черна коса. Енергично, открито лице. Има увереността на човек, който добре познава работата си. Много не говори, повече слуша и наблюдава, сериозен е и често отбягва погледа на събеседника си. Само когато е с Албена, у него се събужда друг човек — влюбен и дори нежен. Облечен е като работниците-техници — с работна блуза (не вън от панталоните) и с дълги панталони.

Старият другоселец — 60 год., бяла коса, бели подстригани мустаци, бръснат, но брадата му е ниско поникнала, като скреж. Пуши с лула, не се смее, очите му гледат изпитателно и хитро. Облечен е като хаджи Андрея — сиви потури и сиви калцуни — но по-бедно.

Младият другоселец — 20–22 год., рус, строен момък.

Мариница — 40–42 год., снажна, самоуверена, горда — същинска селска царица. Отнася се към другите покровителствено и отвисоко.

Савка — 25 год., румена, черноока, хубава. Държи се малко стеснително, лесно се засрамва и черви, но и лесно се смее. Около бузите над челото й — букли черна като смола коса. Черни, хубаво извити вежди.

Кераница — 25 год., по-остри черти, бледно лице. Хубавичка, но завистливо се вглежда в Албена и Савка.

Гаврилица — 25 год., възпълна, груба, некрасива. Резки обръщения на селянка от богат род, недоволна обаче от съдбата си.

Нягулица — 25–26 год., слаба, рано застаряла от труд и раждане, бледо измъчено лице, с явни следиот предишна хубост, облечена е скромно, дори небрежно.

Баба Мита — 60–65 год. Набръчкано лице, но още енергично и бодро. Върви права и инак плачливият й глас не отговаря на още запазените й сили.