Яна Язова
Мъгла

Днес облаците плуват

и вълци скитат по мъгла.

Загубената сврака писка,

но аз да пея бих могла.

 

И в тоя ден аз бих запяла

на сиротни деца с гласа;

че феята ни е завела

в гора от златни дървеса.

 

В бонбони къщици белеят,

в коприна куклите стоят.

И клетите деца се смеят,

дори да гледат се боят.

 

Сънуват ли ги заблудени? —

Със вълци свраки по мъгла…

А зад прозорците студени

да плача, да ридая бих могла.