Читателски коментари (за „Името на розата “ от Умберто Еко)

pencho,

Благодаря искрено за уместното уточнение. Коментарът ви хвърля светлина върху нещо, което подозирах, но не е изрично упоменато в предговора към настоящото електронно издание, писан от самия Еко.

През ум не ми е минало, че романът има за цел да критикува църковните нрави от гледна точка на атеизма. Той документира и представя. Аз самият персонално и за себе си, като атеист, намерих известно удовлетворение в проследяването на много от разсъжденията на героите — разсъждения често логични, търсещи, базирани на религиозни аксиоми. Следването тази плетеница ме караше да се радвам искрено че не съм като тях; нещо подобно на облекчението което изпитваме, след като се събудим от кошмар и осъзнаем, че всичко е било само ужасен сън…