Читателски коментари (за „Името на розата “ от Умберто Еко)

В едно допълнително есе Еко описва намеренията си относно този роман — всъщност не става въпрос нито за криминална история, нито за правдиво, историческо прецизно, отразяване на средновековието, а най-малко пък — за критика на църковни нрави от гледна точка на атеизма. Романът е експеримент, изграден изцяло от средновековни цитати, действащите лица в него са „книжовници“ в смисъл, че действат според книгите, с които живеят и самите те са като цитати от тях, разсъждават, изразяват се и т. н. само чрез вече написаното слово. Огромната заслуга на романа е, че успява да ни потопи в атмосферата на средновековния начин на мислене, с неговата многословност, обърканост, но въпреки всичко търсеща в лабиринта на мисли и думи вертикалната пътечка, която извежда до идеята за Създателя, необременена от случващото се наоколо. В това отношение романът е своеобразна антология на средновековната (а и по-старата) литература и на средновековно-книжовния начин на мислене, представена във вида на семиотично изследване (замаскирано като криминално разследване). И пред вид тези цели — едно наистина виртуозно произведение. Всъщност бих се радвал да видя тук и споменатото есе, там всичко е казано много точно. Що се отнася до филма — Еко не беше много съгласен с него, особено когато противоречи на исторически истини, каквито той се беше постарал да прецизира в романа си. Е да, зрелищен е, „грабва“, голям режисьор го прави, добре актьори, обаче си остава нещо сънсем друго, в някои отношения противоположно на романа.