Гледах филмът, когато бях атеист, а прочетох книгата дълго след като станах вярващ. Прочетох и всички коментари преди моя. Може би нямам вашето красноречие и изказ, но посвоему я оценявам(наравно с филма) като шедьовър и еталон за много неща. Няма две мнения, дори и невярващите подразбират, че „Името на розата“ е единствена по рода си. За нещастие на атеистите и за щастие на вярващите БОГ съществува, съществувал е дълго преди нас и ще съществува доста след нас. Защото както казва героят на Конъри, че не вярва БОГ да е създал жената напразно, така и човекът и всичко около него не са създадени напразно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.