Теодор Траянов
Балада на южния вятър

Не разведряш, дъб столетен,

погледа си помрачен,

с дух на стражник беззаветен,

бдиш над земен край несретен,

бдиш над брат от брат ранен.

 

Мълчалив, наглед спокоен,

клони властно разпрострял,

спомен виждаш, род безброен,

брат до брата, орлек строен,

пламък в погледи огрял.

 

На задушница, три нощи,

грей над тебе звезден кръст,

слушаш негде бранни мощи

стенат, неопети още,

молят за спокойна пръст.

 

Расне твоят сън вековен,

плачат в тебе векове!

Вдигаш нощем връх тъжовен,

молиш, чакаш гръм върховен

страшний съд да призове!

 

В твойта гордост кой досеща

жал и плач на самота,

че в молитвата гореща,

слънцето която среща,

съхнат сълзи на нощта!

 

Скоро, скоро, с ведрост свята,

ще посрещнеш ден велик!

Ще разнася южен вятър

поздрава на бранни братя

и победния им клик!