Теодор Траянов
Адамитска песен

1

Проклинащ мълком призрак

неумолим витае

над щастието наше —

над наший светъл кът,

но земното упорство

небето нека смае,

в мъглите да отключим

спасителния път!

 

Проклинащ мълком призрак

неумолим витае,

но с ярост се възражда

всесилна пролет в нас:

упорството на роба

пред нечий гняв незнаен, —

душите — в блуд надгробен,

грехът — в свещен захлас!

 

Проклинащ мълком призрак

неумолим витае,

началното проклятие

над целий земен род!

Низвержен дух ликува

по моста към безкрая,

живота славослови

и пищния му плод!

2

Над нас без милост падат

небесните проклятия,

ехти на гневен воин

суровий тръбен глас,

но блясва в наший поглед

заветът на змията,

всевластното познание

за огън, смърт и мраз!

 

И нека град се сипе,

над слабите ни кули,

ще мъкнем с нова радост

орисаний хомот!

Душите да опием

с чутовни богохули! —

Грехът — свещено право

на мощния живот!

 

Низвергнати, но мощни,

нов мир ще сътворим ний,

на падналия ангел

най-верните чеда!

Ликувай, земна дево,

с нечути черни химни

от бога да отнемем

звезда подир звезда!