Теодор Траянов
След последния пир

Тук първий лъч на утрото донесе

сред моя пир внезапно отчуждение,

нечакан звън в душата се понесе,

безмълвно чезнат гостите смутени.

 

Но где потъна пищната трапеза,

и оня гост, последен който стана?

О, той е взел и моя златен жезъл,

с вълшебна власт над сънищата странни!

 

Сега какво съм, где съм, кой ще каже,

не бях ли цар над земните огньове

не бях ли пленник в страшните миражи,

с кого нектар делих, с кого — отрова?

 

Мълвя слова от детска книга свята,

с привет оттекват се нещата нями,

чета по светлий образ на цветята,

що значи утро, чуждо на измами!