Теодор Траянов
В призрачен град

Последните вопли с молби безнадеждни

изхвръкват из устни, що в лудост мълвят:

в огнището вечно на яростна плът

все падат, топят се звездиците снежни!

 

Внезапно възпламва загаснала жар

по твойте разсънени мургави плещи,

душата разкъсват отсенки зловещи,

с въздишка избликва последен нектар.

 

Сред страшните лапи на огън залутан

към бездните чезнем на призрачен град,

завета мълвим на подземния свят,

неспомняме думи във рая дочути.

 

На ужаса земен в бездънния чар

ний тънем, опити от дим и от шемет,

а в кратер невидим, де мълнии дремят,

блести на живота последният дар.