Константин Величков
Ластовица

Ластовичко черна,

пак на госте ни дойде

със другарката си верна

и гнездото си найде.

 

Ластовички мили,

през студений зимен мраз

колко много сме тъжили,

колко сме чакали вас!

 

Зима ни додея,

но ви чухме песента

и сърце ни се засмея:

с вази дойде пролетта.

 

Пейте под стрехата,

веселете ни с песни,

вий донесохте цветята

и засмени, топли дни.

 

Хвъркайте в полята,

всичко, що цъфти, живей,

всичко, що краси земята,

вам се радва и се смей.