Беа Нади
От светлина родени (7)

ПРОЛОГ

Безкрайното пространство бе пронизано от един тънък лъч чуждо вещество. То се движеше отдавна и неумолимо към целта си. Не срещаше никакви препятствия по пътя си и ако се случеше все пак да се докосне до някоя самотна частица, тя блясваше за миг и изчезваше в небитието на чистата енергия. Но това бе много рядко събитие и лъчът остана скрит за евентуални зорки очи, способни да го уличат в коварния замисъл, вложен в него. Така той приближаваше целта, когато едно издайническо облаче междузвезден прах му се изпречи на пътя. Премина много бързо през него, но все пак загуби инкогнитото си, бе разпознат, бе уличен. И вече само времето оставаше негов съюзник.