Димчо Дебелянов
Над долини и гори…

Над долини и гори

лей се мир и благодат,

нежно-меден аромат

и бленувани зари.

 

Там, край злачни брегове,

бързат къдрави вълни,

към сребристи далнини

пролет ги зове.

 

Само в твоите гърди

подслони се горестта,

черна тя, като нощта,

там несменно бди.

 

О, засмей се, затрепти,

химн на слънцето запей,

че веднъж се свят живей

и веднъж април цъфти!