Димчо Дебелянов
Не бе отдавна…

Не бе отдавна: в златен миг

от тежък сън се сепнах аз —

а сякаш бездни-векове

изминали са оттогаз.

 

С огрян от радост ведър лик

чух зов към светли бъднини

и край незнайни брегове

съзрях притихнали вълни.

 

Пред мен животът млад разкри

нетленната си красота,

поръсен с бисерни зари

от слънцето на пролетта.

 

Аз знаех — радост ме зове

и пак и слаб, и ням стоях,

с вковани мисъл и език

от тъмен смут, неволен страх.

 

Не бе оттдавна: в златен миг

от тежък сън се сепнах аз —

и сякаш бездни-векове

изминали са оттогаз.