Георги Андреев
Краят на западната цивилизация (8)

3. Още за икономическия ужас

Още преди Втората световна война капитализмът започва да става анонимен, фабриките, търговските кантори и други видове фирми постепенно престават да бъдат еднолична (семейна) собственост, а стават притежание на анонимни акционери, управлявани от назначени мениджери. Днес този процес е доведен докрай. Лицето Х притежава акции (контролен пакет) в банката А. Банката А контролира чрез притежавани акции (не само) медодобивния завод В. Заводът В — енергийната компания С. Енергийната компания С… О… Р… (3… контролира миннния комбинат Н. Работещите в мините на Н се срещат само с назначените от акционерите администратори (мениджери) и нямат никаква представа кои са собствениците на фирмата Н. И дори не подозират за съществуването на свръхбогаташа Х, който, когато пожелае, може еднолично да реши съдбата на фирмата Н, а следователно, и на работещите в нея. Последните просто не знаят кого да винят за лошата си участ.

Корпорациите възникват в САЩ в края на XIX век като обществени (комунални) структури за изпълняване на конкретни задачи (проекти). Международни или транснационални корпорации се създават още преди Втората световна война, но истинският им разцвет настъпва след 70-те години с появата на компютрите и мощните телекомуникационни средства.

Днес световната икономика съществува заради транснационал-ните корпорации. „Концентрацията и централизацията на капитала достигна невероятни пропорции. Двеста транснационални корпорации със своите седалища в 8 страни контролират (през 1985 — б.а.) глобализира-ния свят на капитала, чиито противоречия са по-остри от всякога“ (А. Коен) [36].

„Сега има вълна от сливания на корпорации, която няма прецедент. Даже в средата на Рейгановите години нямаше подобно нещо. И се отива към това, което бизнес-пресата нарича «мегакорпорации». Което означава реално нарастване на тиранична тоталитарна структура на световната или вътрешната икономика… Тъй като стават по-могъщи и обединени, дори само поради това представляват заплаха за демокрацията и пазарите, защото доминират взаимодействията между тях — пазарите стават вътрешни структури на тези тоталитарни структури — тези огромни командни икономики отиват отвъд нещо, което хората абсурдно наричат социалистическо“ (Н. Чомски) [34].

„Корпорациите настояват за силни правителства, които да ги бранят от пазарната дисциплина и самото им съществуване е атака срещу пазарите“. „Ако се взрете в цялата история, ще откриете…, че адвокатите на «свободните пазари» искат да ги наложат на бедните и средните класи, но не и на самите тях. Правителството субсидира корпоративните разходи, защитавайки ги от пазарните рискове и им позволява да запазят печалбите“. „Неолиберализмът е само традиционната имперска формула: свободен пазар за тебе, изобилие от протекции за мене“ [35]. Т.е. „нашите“ играят против „техните“, при това некоректно. „Наши“ са транснационалите, а „техни“ са страните от Третия свят и „нисшите“ класи в Първия свят. „Корпорациите не желаят свободен пазар — това, което желаят, е власт“. За да стоят над пазара. Това са „централно управлявани институции, които в действителност са тъждествени на частни командни икономики“ [35].

А пък „неолиберализмът, теорията на модерния хаос и на унищожаване на човечеството, е идеологически наследник на нацизма и теоретична основа на войните за «етническа чистота» и на нетолерантността. Както във всяка война, неговата цел е унищожаването на противника: физическата и моралната човечност“ (sub-commandante Маркос) [38].

„Законът за стойността… предполага интеграция на пазарите във всичките им измерения, т.е. като пазари на продукти, капитали и труд. Напротив, законът за глобализираната стойност се изразява в интегрирането на пазарите в световен мащаб само в първите две измерения…“, като пазарите на труда остават разделени. Това по необходимост води до неравенство в световната икономика. В Третия свят индустриализацията е „забранена“. При това политиката върви ръка за ръка с икономиката, тъй като „няма капитализъм без капиталистическа държава освен във въображението на буржоазната икономика“ (Самир Амин) [42].

Това отново са само констатации. Остава открит въпросът: Защо капитализмът е точно такъв?; защо въпреки техническия прогрес и високите технологии, хората стават излишни, непрекъснато обедняват и животът става непоносим? В първо приближение отговорът е: заради техническия прогрес.