Димчо Дебелянов
Защо?

Защо треперя като лист,

край теб когато мина,

о, тих и хладен оазис

в световната пустиня?

 

Защо ти образът живей

в душата ми ранена,

о, слънце, винаги що грей

със светлина свещена?

 

Защо нощем във моя кът

кога луна впери

замислен поглед и сънът

над мен крила разпери,

 

при мен тогаз дохождаш ти

кат сянка мила, свята

и с рой най-сладостни мечти

изпълняш ми душата?

 

Защо, когато славей драг

тъжовно заизвива

любовни песни в нощний мрак,

сърце ми той опива?

 

Защо се в миг възраждам аз,

в наслада райска плувам,

затуй ли в неговия глас

че твоя глас дочувам?

 

Кажи, със що ме ти плени,

о, песен на песните,

бисер из морски глъбини,

звездица над звездите!