Радой Ралин
Шофьорът Иван

Двама сме будни в колата —

само шофьорът и аз.

Другите върху седлата

дремят и „хъркат на глас“.

 

Аз съм от всички най-малък

(не съм служил дори!),

лесно ме сън не поваля,

буден ще чакам зори…

 

Стиснал кормилото яко,

кара шофьорът Иван.

Харен е той. И добряк е.

Вечно бъбрив и засмян.

 

Той със насмешка ми дума:

„Ти ми се пишеш юнак,

ала щом свирнат куршуми,

как ще удариш на бяг!“

 

После надълго се хвали:

„зар на завоите“ бил,

целият фронт обикалял,

много ранени спасил…

 

В минни полета минавал

даже малко пиян.

Тук по гласа го познавам,

лъже шофьорът Иван.

 

Да, но нощта я изкарахме,

без да помислим за сън.

Ставайте вече, другари!

Развиделява се вън.

 

1945