Читателски коментари (за „Железният светилник “ от Димитър Талев)

Книгата не завършва със смъртта на Ангелика. След като тя умира си спомням, че Борис участва в битка и беше много тежко ранен, но все пак оцелява. Коментарът ти ме провокира да препрочета финала и се оказа, че все пак правилно си спомням. Борис оцелява и е изпратен на лечение в София. Това обаче не е замисленият от автора финал на цялата сага. Трябвало е да има още една книга, в която Борис се жени за учителката Мария Йорданова и им се раждат още три деца. Ето и указание за това: „Но с това започва вече разказът за Милостивия и четворицата му синове.“ — това е финалното изречение от „Илинден“. До края на „Гласовете ви чувам“ обаче Борис има само един син, значи другите три предстоят. Ето и още един насочващ цитат, този път от критиката: " В тази насока е много ценно свидетелството на детайлно познаващия творчеството му критик Стоян Каролев: „Току що завършил четвъртата книга от поредицата романи («Гласовете ви чувам»), той замисляше петата, с главен герой Борис Глаушев «Милостивият и неговите четирима сина». Вече със страшната болест в дробовете си, той чувстваше в гърдите си болка не от нея, а от злощастната съдба на България — по вина на буржоазните управници — по времето около Балканските войни. Предстоеше му да се занимава с този период в замисления роман и той — покрай радостите на творческото въображение, на съзиданието — изпитваше дълбоко страдание на човек и гражданин {“Иде ми — чувал съм го да казва — да викна на някой площад насред София… Но виновниците отдавна ги няма…"). И когато плюеше кръв, блед, съвсем вече отпаднал, стопил се от непрестанни страдания, той пак говореше — с глух, едва доловим глас — за България и българската литература."