Елин Пелин
Зайо-байо

Три дни става как се гуши

Зайо-байо дългоуши

сред полето в търницата,

да си пази душицата

от ловците мустакати,

от кучета опашати.

Падна слана, ослани го,

духна вятър, изстуди го,

скокна Зайо, отърси се,

към гора упъти се —

там е топло, завет има,

ще прекара цяла зима…

Стигна Зайо, подслони се;

лист над него отрони се,

зашумя в гората нещо

невидимо и зловещо.

Пак за него няма мира,

пак сърцето му примира,

— И оттук ще бягам вече! —

скокна Зайо и си рече:

— Ей, оченца дългогледи,

ей, краченца бързобеги,

спасявайте пак зайчето,

отиде му кожухчето!