Пърси Биш Шели
Елада: Хор

Отново ще настъпи златен век,

завръщат се годините щастливи:

като змия пред пролетния ек

земята хвърля дрехите си сиви.

И всеки храм, и всеки трон поломен

едва мъжди като забравен спомен.

 

Елада пак издига върхове

сред по-спокойни, стихнали води.

И нов Пеней^[1] потоците зове,

изгреят ли предутринни звезди.

По-китна Темпи^[2] днес се зеленее,

Цикладите^[3] младеят сред Егея.

 

По-гордо „Арго“^[4] в бурите хвърчи,

в Колхида нова плячка тай намира

И нов Орфей с разплакани очи

обича, пее, страда и умира.

Друг Одисей Калипсо ще напусне,

към родната Итака ще се впусне.

 

О, в Троя не ровете из пръстта:

смъртта и днес царува по земята.

С отрова не хабете радостта,

що носи на борците свободата,

макар че по-коварен Сфинкс убива

с загадки, непознати и за Тива.

 

Тук друга Атина ще се въздигне

и само славата й величава

до времената бъдни ще достигне.

Нали тук нищо вечно не остава

освен руини, скрити във земята,

и светла мъдрост — дар от небесата?

 

След дълъг сън Сатурн^[5] и Афродита

по-умни ще възкръснат, по-добри

от множеството божества, които

човек несъвършени сътвори.

Пред тях ще носят вече не кръвта

на жертвите, а радостни цветя.

 

О, спри! Омразата, ако се върне с тях?

Не бива пак — убийства и страдания!

До дъно не допивай — имай страх

от чашата е зловещи предсказания!

Светът е морен от изстрадани години,

той мир ще найде, или ще загине!

 

1821

(Шели написва драматичната поема „Елада“ в 1821 година, годината, когато свободолюбива Европа със съчувствие следи героичните усилия на гръцкия народ да извоюва свободата си.)