Волтер
Белият бик (9)

ГЛАВА IX
КАК ЗМИЯТА НЕ Я УТЕШИ НИ НАЙ-МАЛКО

— Всички тези приказки ме отегчават — отговори красивата Амазида, която имаше и ум, и вкус. — Не струват нищо и могат да бъдат коментирани само между ирландците от онзи глупак Абади или между германците от празнословеца Утвил. Приказките, които е можело да се разказват на прапрабабата на пра-пра-бата на баба ми, не подхождат за мен, която съм възпитана от мъдрия Мамбрес и съм чела „За човешкия разум“ на египетския философ Лок и „Ефеската матрона“. Искам приказката да бъде правдоподобна и да не прилича на сън. Искам в приказката да няма нищо всеизвестно и изтъркано, нито пресилено. И особено бих искала под булото на баснята да се покаже на опитните очи някоя тънка истина, която се изплъзва на простите хора. Омръзнало ми е да слушам за слънцето и месеца, с които някоя баба си служи, както си ще, за планини, които танцуват, за реки, които потичат към извора си, и за мъртви, които възкръсват; и особено когато са написани на надут и неразбираем стил, тези плоски и блудкави истории ме отвращават ужасно. Разбирате, нали, че една девойка, която се страхува, че любимият й може да бъде погълнат от една едра риба, а нейната собствена глава може да бъде отрязана от собствения й баща, има нужда да бъде забавлявана, но постарайте се да ме забавлявате по мой вкус.

— Поставяте ми много трудна задача — отвърна змията. — В миналото бих могла да ви предложа доста приятни минути, но от известно време съм загубила въображението и паметта си. Уви, къде е времето, когато забавлявах момичетата! Чакайте да видим, може би ще мога да си спомня някоя нравоучителна приказка, която да ви хареса.

Преди двадесет и пет хиляди години цар Гнаоф и царица Патра заемали престола на стовратата Тива. Цар Гнаоф бил много красив и царица Патра била още по-красива, но не можели да имат деца. Цар Гнаоф предложил награда на онзи, който би го научил на най-добрия начин за увековечаване на царския род.

Медицинският факултет и Академията по хирургия публикували отлични трактати по този важен въпрос, но нито един от тях нямал успех. Изпратили царицата на целебни извори, отслужили деветини, тя дала много пари на храма на Юпитер — Амон, от когото произлиза амониевата сол: всичко било напразно. Най-после един двадесет и пет годишен жрец се представил на царя и му казал:

— Ваше величество, мисля, че зная как да извърша заклинанието, което да донесе това, което ваше величество толкова горещо желае. Трябва да кажа нещо насаме на ухото на госпожа жена ви и ако тя не стане плодна, съгласен съм да бъда обесен.

— Приемам предложението ти — рекъл цар Гнаоф. Оставили за четвърт час жреца и царицата заедно насаме. Царицата забременяла и царят искал да обеси жреца.

— Боже господи! — каза принцесата. — Виждам накъде бие това: тази приказка е много просташка, ще ви кажа дори, че тя накърнява чувството ми за свян. Разкажете ми някоя съвсем истинска басня, добре доказана и много поучителна, за която никога не съм чувала да се говори, за да мога да образовам ума и сърцето си, както се изразява египетският професор Ленро.

— Ето ви една приказка — каза красивата змия, — която е от най-истинските. Имало трима пророци, и тримата еднакво честолюбиви и отвратени от положението си. Лудостта им се състояла в това, че искали да бъдат царе, защото има само една крачка от положението на пророк до положението на монарх, а човекът винаги се стреми да се изкачи по всички стъпала на стълбата нещастието. Впрочем техните вкусове и удоволствия били съвършено различни. Първият великолепно проповядвал пред своите събрани братя, които му ръкопляскали, вторият бил луд по музиката, а третият страстно обичал момичетата. Ангелът Итуриел им се представил един ден, когато тримата седели на масата и разговаряли за сладостите на царската власт.

— Господарят на всички неща — казал им ангелът — ме изпрати при вас, за да възнаградя вашите добродетели. Вие не само ще бъдете царе, но и ще задоволявате непрекъснато най-силните си страсти. Теб, първия пророк, ще направя цар на Египет и ти постоянно ще събираш съвета си, който ще ръкопляска на красноречието и на мъдростта ти, ти, вторият пророк, ще царуваш в Персия и непрекъснато ще слушаш божествена музика, а теб, третия пророк, правя цар на Индия и ти давам една очарователна любовница, която никога няма да те напусне.

Този, който получил Египет, събрал веднага царския съвет, който бил съставен само от двеста мъдреци. Според изискванията на церемониала той им държал дълга реч, която била изпратена с ръкопляскания, и монархът вкусил от сладкото доволство да се опива от възхвали, които не били изопачени от никакво ласкателство.

Съветът на външните работи се събрал след частния съвет. Той бил още по-многоброен. Втората реч получила още повече похвали. Същото станало и в другите съвети. Удоволствията и славата на пророка египетски цар не преставали нито за миг. Мълвата за неговото красноречие се разнесла по цялата земя.

Пророкът-персийски цар най-напред заповядал да му представят една италианска опера, чиито хорове били съставени от хиляда и петстотин скопци. Техните гласове вълнували душата му до мозъка на костите, където е нейното седалище. Тази опера била последвана от друга, втората — от трета и така нататък без прекъсване.

Индийският цар се затворил с любовницата си и вкусил най-изтънчени наслади с нея. Той считал за върховно щастие необходимостта да я гали постоянно и оплаквал тъжната участ на своите двама събратя, единият от които бил принуден да заседава постоянно в своя съвет, а другият — да слуша непрекъснато опера.

След няколко дни всеки от тях видял през прозореца си дървари, които излизали от една кръчма, за да отидат да секат дърва в съседната гора; дърварите водели под ръка своите мили приятелки, които те можели да сменят, когато пожелаят. Нашите царе помолили Итуриел да благоволи да се застъпи за тях пред Господаря на всички неща и да ги направи дървари.

— Не зная дали Господарят на всички неща е удовлетворил молбата им — прекъсна я нежната Амазида — и не ме е много грижа да зная, но знам много добре, че не бих поискала нищо от никого, ако ме затворят насаме с моя любим, с моя скъп Навуходоносор.

Сводовете на двореца екнаха от това велико име. Амазида бе произнесла най-напред само „На“, след това „Наву“, после „Навухо“, но накрая страстта й надделя и тя произнесе цялото съдбоносно име въпреки клетвата, която бе дала на царя, нейния баща. Всички дворцови дами повториха името Навуходоносор, а лукавият гарван побърза да уведоми царя. По лицето на Амазис, царя на Танис, се изписа смут, защото и сърцето му бе изпълнено със смут. И ето как змията, която беше най-предпазливата и най-хитроумната от всички животни, винаги правеше зло на жените, вярвайки, че им прави добро.

И така, разгневеният Амазис изпрати начаса дванадесет алгуасили да доведат дъщеря му, а алгуаси-лите са винаги готови да изпълняват всички варварски заповеди на царя и казват за оправдание: „Плащат ни за тая работа.“