Волтер
Белият бик (5)

ГЛАВА V
КАК МЪДРИЯТ МАМБРЕС СЕ ДЪРЖА МЪДРО

След като каза на принцесата всичко, което бе нужно, за да я утеши, но не успя да я утеши, божественият Мамбрес изтича веднага при старицата.

— Сестро — каза й той, — нашият занаят е хубав, но е доста опасен. Вие рискувате да бъдете обесена, а вашият вол — да бъде изгорен, удавен или изяден. Още не зная какво ще направят с останалите ви животни, защото, макар и да съм пророк, доста малко зная. Все пак скрийте грижливо змията и рибата, нека рибата не показва главата си извън водата, а змията да не излиза от дупката си. Ще поставя вола в един от моите обори на село, вие ще бъдете заедно с него, понеже казвате, че не ви е позволено да го оставяте. Изкупителният козел ще може, ако се наложи, да послужи за изкупителна жертва, ще го изпратим в пустинята, натоварен с греховете на цялата дружина, той е свикнал с тази церемония и тя не му причинява никаква болка, а пък е известно, че всичко може да бъде изкупено с един козел, който се разхожда. Моля ви само да ми заемете за малко кучето на Товий, което е много пъргава хрътка, магарицата на Валаам, която тича по-бързо от камила, както и гарвана и гълъба от Ноевия ковчег, които летят много бързо. Искам да ги изпратя като вестоносци в Мемфис по една работа от най-голяма значение.

Старицата отговори на мага така:

— Господарю, вие можете да разполагате, както ви е угодно с кучето на Товий, с магарицата на Валаам, с гарвана и гълъба от Ноевия ковчег и с изкупителния козел, но моят вол не може да спи в обор. Казано е, че трябва да бъде вързан със стоманена верига, да бъде винаги квасен от росата и да пасе тревата на земята, и мястото му да бъде между дивите животни. Той ми е поверен и аз трябва да се подчинявам. Какво биха помислили за мен пророците Данаил, Йезекиил и Йеремия, ако бих поверила моя вол на други? Виждам, че сте узнал тайната на това странно животно, няма защо да се упреквам, че съм ви я разкрила. Ще го отведа далеч от тази нечестива земя, към езерото Сирбон, далеч от жестокостите на царя на Танис. Моята риба и моята змия ще ме защитават. Не се страхувам от никого, когато служа на господаря си.

Мъдрият Мамбрес й отговори така:

— Мила моя, нека бъде волята Божия! Само да мога да намеря наново нашия бял бик, за мен няма значение нито езерото Сирбон, нито езерото Мерис, нито езерото Содом: единственото ми желание е да сторя добро на него и на вас. Но защо ми говорихте за Данаил, Йезекиил и Йеремия?

— О, господарю — поде старата, — вие знаете така добре, както и аз, колко присърце имат те тази голяма работа. Но нямам време за губене, не искам да бъда обесена, не искам моят бик да бъде изгорен или удавен, или изяден. Тръгвам за езерото Сирбон през Каноп заедно със змията и рибата. Сбогом.

Бикът я последва дълбоко замислен, след като засвидетелства на благодетеля си Мамбрес благодарността, която му дължеше.

Мъдрият Мамбрес изпадна в мъчителна тревога. Той добре виждаше, че Амазис, царят на Танис, разярен от безумната страст на дъщеря си към това животно, я смята за омагьосана и ще заповяда да търсят навсякъде нещастния бик и че той неизбежно ще бъде изгорен като магьосник на площада в Танис или хвърлен на рибата на Йона, или опечен и поднесен на масата. Магът, искаше на всяка цена да спести на принцесата тази неприятност.

Мамбрес написа на своя приятел, великия жрец в Мемфис, писмо със свещени знаци на египетска хартия, която още не се употребяваше. Ето неговите собствени думи:

„Светлина на света, заместник на Изида, Озирис и Хор, глава на обрязаните, вие, чийто олтар е издигнат, както и трябва да бъде, над всички престоли, научих, че вашият бог, бикът Апис, е мъртъв. Имам един бик, който може да ви послужи. Елате бързо с вашите жреци да го познаете, да му се поклоните и да го отведете в обора на вашия храм. Нека Изида, Озирис и Хор ви пазят под светата си и достойна закрила. И вам, господа жреци от Мемфис, желая да бъдете под тяхната светла закрила.

Вашият любящ ви приятел

Мамбрес“

Той написа четири преписа от това писмо, защото се страхуваше от непредвидена случайност, и ги постави в цилиндри от най-здравото абаносово дърво. След това повика четиримата вестоносци, на които искаше да повери това послание (магарицата, кучето, гарвана и гълъба), и каза на магарицата:

— Зная с каква вярност сте служили на моя събрат Валаам, служете и на мен по същия начин. Няма онокротал^[1], който да може да ви надбяга, идете, скъпа приятелко, и предайте това писмо в ръцете на оногова, за когото е предназначено, и се върнете.

Магарицата му отговори:

— Ще служа на вас, господарю, както служих на Валаам. Ще ида и ще се върна.

Мъдрецът постави абаносовото цилиндърче в устата й и тя полетя като стрела. След това повика кучето на Товий и му каза:

— Вярно куче, по-бързо и от бързоногия Ахил, зная какво си направило за Товий, син на Товит, когато ти и ангелът Рафаил го придружавахте от Ниневия до Рагес в Медия и от Рагес до Ниневия, когато той донесе на баща си десет таланта сребро, които робът Топит-баща беше заел на роба Габел, защото тези роби бяха много богати. Отнеси на предназначението му това писмо, което е по-ценно от десет таланта сребро.

Кучето му отговори:

— Господарю, понеже някога следвах пратеника Рафаил, сега мога не по-зле да изпълня и вашата поръчка.

Мамбрес му сложи писмото в устата. Той каза същото и на гълъба, който му отговори:

— Господарю, след като можах да донеса едно клонче в Ноевия ковчег, ще мога да донеса също и вам отговор.

Той взе писмото в човката си. Миг след това и тримата изчезнаха от погледа на Мамбрес. След това магът рече на гарвана:

— Зная, че ти си хранил великия пророк Илия, когато той се бе скрил близо до потока Карит, толкова известен по цялата земя. Ти си му носел всеки ден пресен хляб и тлъсти кокошки. Искам от теб да отнесеш това писмо в Мемфис.

Гарванът отговори със следните думи:

— Вярно е, господарю, че аз носех всеки ден обед на великия пророк Илия Тесбиянеца, когото видях да се издига във въздуха на огнена колесница, теглена от четири огнени коня, макар че това не е обичайно. Но аз винаги вземах половината от обеда за себе си. Съгласен съм да отнеса вашето писмо, стига да ми осигурите два пъти хубаво ядене на ден и да ми платите предварително в брой за труда ми.

Разгневен, Мамбрес рече на птицата:

— Лакомо и лукаво животно, не се учудвам, че от бял като лебед Аполон те превърна в черен като къртица, когато в Тесалийските поля ти предаде красивата Коронис, злощастната майка на Ескулап. Е, кажи ми, ядеше ли ти всеки ден говежди рибици и кокошки през десетте месеца в Ноевия ковчег?

— Господине, нас ни гощаваха отлично — възрази гарванът. — Поднасяха два пъти на ден печено на всички птици от моя вид, които се хранят само с месо — лешояди, кани, орли, мишелови, ястреби, сови, керкенези, соколи, бухали и на цялото безбройно множества грабливи птици. Още по-изобилно бяха отрупани с месо масите на лъвовете, леопардите, тигрите, пантерите, хиените, вълците, мечките, лисиците, невестулките и всички месоядни четириноги. В ковчега имаше осем видни личности, единствените, които съществуваха по това време на света, и те бяха непрекъснато заети с грижата за нашата храна и облекло: Ной и жена му, които бяха едва на шестстотин години, техните трима сина и съпругите им. Драго ти ставаше да гледаш с какво старание и каква чистота нашите осем слуги обслужваха над четири хиляди сътрапезници, които имаха извънредно голяма охота за ядене, без да се смята огромният труд, който изискваха десетте-дванадесетте хиляди други личности — от слона и жирафата до копринените буби и мухите. Това, което ме учудва, е, че нашият доставчик Ной е неизвестен на всички народи, чийто прародител е той. Но това никак не ме тревожи. Аз бях вече присъствал на подобно пиршество при тракийския цар Ксизутер^[2]. Такива неща се случват от време на време за поучение на гарваните. С една дума, искам добре да си похапна и да бъда добре платен в брой.

Мъдрият Мамбрес реши да не дава писмото на едно толкова упорито и бъбриво животно. Те се разделиха много недоволни един от друг. Но все пак трябваше да се разбере какво е станало с красивия бик и да не се загубят следите на старицата и змията. Мамбрес заповяда на няколко умни и доверени слуги да го последват и се отправи с носилка, все така потънал в дълбоки размисли, към брега на Нил.

„Как е възможно — казваше си той — тази змия да е господар на почти цялата земя, както сама се хвали и както толкова учени твърдят, и все пак да се подчинява на една старица? Как е възможно да бъде викана да участвува в съвета там горе, след като пълзи по земята? Защо влиза всеки ден в телата на хората чрез собствените си сили и толкова мъдреци твърдят, че могат да я прогонят оттам с думи? И най-после защо у един малък съседен народ я считат, че е погубила човешкия род и как така човешкият род да не знае нищо за това? Вече съм доста стар, цял живот съм учил, но тук виждам толкова несъвместимости, които не мога да съгласувам. Не бих могъл да обясня това, което ми се случи на самия мен — нито великите дела, които съм извършил някога, нито тези, на които съм бил свидетел. Като претегля всичко добре, започвам да подозирам, че този свят се крепи на противоречия: «Rerum concordia discors»^[3], както казваше някога моят учител Зороастър на своя език.“

Докато магът бе потънал в тази мъглява метафизика, каквато е всяка метафизика, един лодкар, който пееше някаква гуляйджийска песен, спря лодката си до брега. От нея слязоха три важни личности, чиито телеса бяха едва покрити с мръсни и разкъсани дрипи, но и в тези одеяния на бедността те запазваха най-величествен и царствен вид — това бяха Данаил, Йезекиил и Йеремия.