Волтер
Микромегас (6) (Философска история)

ГЛАВА VI
ТОВА, КОЕТО ИМ СЕ СЛУЧИ ПРИ ХОРАТА

Микромегас, който беше много по-наблюдателен от джуджето, ясно видя, че прашинките си говореха и той обърна внимание на своя другар върху този факт. Засрамен, че се е излъгал по въпроса за размножението, сатурнянинът съвсем не искаше да допусне, че подобни същества могат да си предават мисли едно на друго. И той също както сириусеца имаше дарбата да разбира езиците. Понеже не чуваше прашинките да си говорят, джуджето предполагаше, че те не говорят; впрочем как биха могли такива едва забележими същества да имат гласови органи и какво биха имали да си кажат? За да говорим, трябва да мислим или почти, но ако те мислят, значи, че трябва да имат нещо равностойно на душа, а на него му изглеждаше най-голяма безсмислица да се приписва нещо като душа на този животински вид.

— Но преди всичко — каза сириусецът — вие помислихте, че те правят любов. Нима смятате, че може да се прави любов, без да се мисли и без да се изрече поне някоя дума или поне без да те чуят? Нима предполагате, че е по-трудно да се измисли един аргумент, отколкото да се направи едно дете?

— За мен и едното, и другото са велики тайни. Вече не смея нито да вярвам, нито да отричам — каза джуджето — вече нямам мнение. Трябва да се опитаме изучим тези насекоми, след това ще разсъждаваме.

— Много добре казано — съгласи се Микромегас. Той веднага измъкна едни ножици и изряза ноктите си; с една изрезка от нокътя на палеца си веднага па прави нещо като голям рупор, подобен на широка фуния, и мушна тази тръбичка в ухото си. Широкият отвор на фунията обхващаше кораба и целия му екипаж И най-слабият глас се поемаше от кръгообразните нишки на нокътя и така, благодарение на своята изобретателност, философът от горния свят прекрасно чу бръмченето на насекомите от долния свят. Само за няколко часа той успя да различи думите и най-после да разбере френския език, на който те говореха. Джуджето направи същото, макар и малко по-трудно. Учудването на пътешествениците растеше с всеки изминат миг. Те чуваха, че тези червейчета говорят доста смислено. Тази игра на природата им изглеждаше необяснима. Лесно можете да си представите, че и сириусецът, и неговото джудже горяха от нетърпение да завържат разговор с атомите. Но джуджето се страхуваше, че гръмотевичният глас, и особено гласът на Микромегас, може да оглуши червейчетата, без те да могат да чуят думите им. Трябваше да се намали силата на гласовете им. Те поставиха в устата си тънки пръчици, нещо като малки клечки за зъби, чийто силно заострен край опираше в кораба. Жителят на Сириус държеше джуджето на коленете си, а кораба заедно с екипажа — върху нокътя си, навеждаше главата си и говореше съвсем тихо. Най-после, след всички тези предпазни мерки и още много други подобни, той започна речта си така:

— Невидими насекоми, които ръката на Твореца е благоволила да създаде в бездната на безкрайно малкото и комуто благодаря, загдето ми разкри тайни, които изглеждаха неразгадаеми! Може би в двореца на Сириус не биха благоволили да ви погледнат, но аз не презирам никого и ви предлагам своето покровителство.

Никога на света не е имало по-учудени хора от тези, които чуха думите на Микромегас. Те не можеха да открият откъде идват тези думи. Корабният свещеник изрече няколко молитви срещу зли духове, моряците се разпсуваха, а философите на кораба създадоха цяла теория, но каквато и теория да създадяха, и те не можаха да открият кой им говори. Тогава джуджето от Сатурн, чийто глас беше по-тих от гласа на Микромегас, ги запозна накратко с какви същества имат работа. Разказа им за пътуването от Сатурн и им обясни кой е г-н Микромегас. След като изказа съжаление, че са толкова малки, той ги запита дали винаги са били в това жалко състояние, тъй близо до небитието, какво правят на това кълбо, което изглежда, че принадлежи на китовете, дали са щастливи, дали се размножават, дали имат душа и стотици други въпроси от този род.

Един от учените, който много обичаше да спори и беше по-смел от другарите си, се засегна от това, че се съмняват в съществуването на душата му. Той насочи зрителната тръба на квадранта си към събеседника им, направи две измервания и на третото заговори така:

— И така, господине, вие мислите, че понеже сте хиляда лакътя висок от главата до краката, вие сте…

— Хиляда лакътя! — извика джуджето. — О, справедливи небеса! Отде може да знае той ръста ми? Хиляда лакътя! Не се е измамил и с един дюйм. Как, този атом ме е измерил! Той е геометър, той знае моите размери. А аз, който го виждам само през микроскопа, още не зная неговия ръст!

— Да, измерих ви — рече физикът — и ще измеря също така и вашия висок другар.

Предложението беше прието, негово превъзходителство се излегна с целия си ръст, защото, ако се изправеше, главата му щеше да бъде високо над облаците. Нашите философи му забиха едно голямо дърво на мястото, което доктор Суифт би назовал, но което аз ще избягна да нарека с името му поради голямото уважение, което храня към дамите. След това, чрез една поредица от свързани триъгълници, те заключиха, че това, което виждат, е действително един младеж, висок сто и двайсет хиляди кралски стъпки. Тогава Микромегас произнесе тези думи:

— Повече от всякога разбирам, че не трябва да се съди за нищо по привидните му размери. О Боже, ти, който си раздал ум на същества, които изглеждат, тъй жалки, за теб безкрайно малкото е така лесно, както безкрайно голямото. И ако е възможно да има същества по-малки от тези, и те дори могат да имат по-висш разум от онези великолепни животни, които видях небето, онези животни, които само с един крак биха покрили кълбото, върху което съм слязъл.

Един от философите му отговори, че може да бе сигурен, че действително съществуват разумни същества, много по-дребни от човека. Той му разказа не само всички онези невероятни неща, които Вергилий е писал за пчелите, но и това, което Свамердам^[1], е открил и което Реомюр^[2] е проверил чрез дисекция. Най-после му обясни, че има животни, които са толкова по-малки от пчелите, колкото пчелите са по-малки от хората или колкото сириусецът е по-малък от онези огромни животни, за които той сам споменава, и че и тези големи животни биха изглеждали като прашинки пред други същества. Малко по малко разговорът стана интересен и Микромегас говори така: