Волтер
Микромегас (2) (Философска история)

ГЛАВА II
РАЗГОВОР НА ЖИТЕЛЯ НА СИРИУС С ЖИТЕЛЯ НА САТУРН

След като негово превъзходителство легна и секретарят се приближи до лицето му:

— Трябва да се признае — рече Микромегас, природата е много разнообразна.

— Да — отвърна сатурнянинът, — природата е като леха, чиито цветя…

— О — извика другият, — оставете вашите лехи!

— Тя е — поде секретарят — като множество от руси и чернокоси красавици, чиито накити…

— Е, за какво ми са вашите чернооки красавици! — рече Микромегас.

— Тя е прочие като галерия с картини, чиито очертания…

— О, не! — рече пътешественикът. — Още веднаж ви казвам, че природата си е като природа. Защо да търсим сравнения?

— За да ви доставя удоволствие — отговори секретарят.

— Съвсем не искам да ми се доставя удоволствие — отговори пътешественикът; — искам да ме осведомяват. Най-напред ми кажете колко сетива имат хората на вашата планета.

— Ние имаме седемдесет и две сетива — рече академикът — и всеки ден се оплакваме, че са много малко. Нашето въображение надминава нуждите ни; ние намираме, че с нашите седемдесет и две сетива, нашия пръстен и нашите пет луни сме прекалено ограничени; и въпреки цялото си любопитство и доста големия брой страсти, които са последица от седемдесет и двете ни сетива, имаме предостатъчно време да скучаем.

— Напълно ви вярвам — рече Микромегас, — защото на нашата звезда ние притежаваме около хиляда сетива и все пак ни остава някакво смътно желание, някакво особено безпокойство, което непрекъснато ни напомня, че сме твърде незначителни и че има много по-съвършени същества от нас. Аз съм пътувал, виждал съм смъртни, които стоят много под нас, виждал съм други, които стоят много по-високо от нас, но никога не съм виждал същества, които да нямат повече желания, отколкото истински нужди, и повече нужди, отколкото възможности да ги удовлетворят. Може би един ден ще стигна до някоя страна, където не липсва нищо, но досега никой не ми е дал положителни сведения, че такава страна съществува.

Сатурнянинът и сириусецът започнаха да правят какви ли не догадки, но след дълги, много остроумни и доста несигурни разсъждения трябваше да се върнат към фактите.

— Колко време живеете вие? — запита сириусецът.

— О, много малко — отвърна човечето от Сатурн.

— Също както и ние — каза сириусецът. — Винаги се оплакваме, че животът ни е много кратък. Сигурно това е един от всеобщите закони на природата.

— Уви — ние живеем само петстотин големи обиколки около слънцето — каза сатурнянинът. (Това прави около 15 хиляди години, ако смятаме по нашему.) Виждате, че това значи да умреш почти в същия миг, в който си роден. Нашето съществование е една точка, нашата трайност е само един миг, нашата планета е просто един атом. Едва е почнал човек да се образова малко и смъртта идва, преди да е добил някаква опитност. Колкото до мен, не смея да правя никакви планове, чувствам се като капка вода в огромен океан. Срамувам се, особено пред вас, за смешната роля, която играя на този свят.

Микромегас му отговори:

— Ако вие не бяхте философ, бих се страхувал, че мога да ви огорча, като ви кажа, че нашият живот е седемстотин пъти по-дълъг от вашия, но вие знаете много добре, че когато трябва да върнем тялото си на естеството и да съживим природата под друга форма, тоест да минем през това, което се нарича смърт, когато дойде този момент на метаморфоза, абсолютно все едно е дали сме живели цяла вечност или само един ден. Бил съм в страни, където хората живеят хиляда пъти по-дълго от нас, и открих, че и там роптаят. Но навсякъде има разумни хора, които знаят да се примиряват със съдбата си и да благодарят на създателя на природата. Той е пръснал във Вселената изобилие от разновидности, в които има възхитително еднообразие. Например всички мислещи същества са различни, но в основата си приличат, защото всички са надарени с мисли и желания. Навсякъде материята и еднаква, но във всяко небесно тяло тя има различни свойства. Колко такива различни свойства наброявате вие във вашата материя?

— Ако имате пред вид онези свойства — рече сатурнянинът, — без които ние смятаме, че тази планета не би могла да съществува такава, каквато е, те са на брой триста — пространство, непроницаемост, подвижност, гравитация, делимост и т. н.

— Очевидно — отвърна пътешественикът — този малък брой е достатъчен за целите, които Творецът е имал, когато е създал вашето малко обиталище. Във всичко виждам неговата мъдрост и се възхищавам от нея. Навсякъде откривам разлики, но навсякъде също откривам и пропорция. Вашата планета е малка, вашите жители са също малки, вие имате малък брой възприятия, вашата материя има малко свойства, всичко това е дело на Провидението. Ако добре разгледате вашето слънце, какъв цвят ще кажете, че има?

— Бяло, което доста бие на жълто — рече сатурнянинът; — когато разложим един негов лъч, намираме, че е съставен от седем цвята.

— Нашето слънце бие на червено — каза жителят на Сириус — и при нас има трийсет и девет основни цвята. Измежду всички слънца, до които съм се доближил, нямаше две, които да си приличат, както у вас няма лице, което да не е различно от всички други.

След много въпроси от този род той се осведоми колко основни субстанции има на Сатурн. Научи, че те наброяват едва трийсетина: Бог, пространство, материя, пространствени същества, които чувстват, пространствени същества, които чувстват и мислят, мислещи същества, които нямат пространство, вещества, които взаимно се проникват, вещества, които не се проникват взаимно и т. н. Сириусецът, в чиято родина наброяваха триста субстанции и който бе открил три хиляди други при своите пътешествия, изуми философа на Сатурн. Най-после, след като споделиха взаимно малко от това, което знаеха, и много от онова, което не знаеха, и след като бяха разсъждавали през цяла една обиколка около Слънцето, те решиха да направят заедно едно малко философско пътешествие.