Читателски коментари (за „Сидхарта “ от Херман Хесе)

  • 1. Гергана (28 март 2009 в 08:00)

    Свърших книгата снощи. Впечатлена съм. Преди години съм чела „Степния вълк“ на Хесе, но явно не бях готова. „Сидхарта“ ми дойде перфектно. Тук всеки ще намери себе си, всички свои съмнения, всички свои търсения, ще разбере колко сме различни и има ли смисъл да разбираме себе си и другите… Прочетете я… Няма да съжалявате. Обичам да чета, но не ме бива много в коментарите, но ви я препоръчвам. ЗАСЛУЖАВА СИ!!!

  • 2. CarreraGT (28 март 2009 в 16:47)

    Не знам какво ме накара да прочета именно тази книга, когато всъщност бях хвърлила око на „Степният вълк“, може би факта, че из блог пространството много хора я бяха чели и реших, че ще е по-достъпна. Тя, че е достъпна, достъпна е, обаче не знам честно казано какво да напиша за нея. Факт е, че накрая, като всички философски книги, остави у мен една такава празнина, която не можа да бъде запълнена според очакването.

    Аз съм такава, че винаги като подхвана някоя книга, която обещава да бъде мъдра, се надявам, че до края й ще прочета нещо, което да ме промени напълно, което ще ми покаже къде бъркам в сегашните си действия и ще ми помогне да съм по-щастлива занапред. Досега мъдрите книги само ме разочароват в тази област.

    „Сидхарта“ е книга за мъдростта и приказка за това как тя не може да ти бъде предадена от някой друг, а ти сам трябва да я намериш. Предполагам и за това, че за да бъдеш мъдър, трябва да се научиш да чакаш, да мислиш и да постиш. Ще кажа само, че аз не искам да бъда мъдра, а просто щастлива, и това долу-горе обяснява защо не станах луд фен на книгата. От опита ми досега съм схванала, че колкото повече знаеш, толкова по-зле се чувстваш. С това не искам да кажа, че всички трябва да си останем неграмотни слабоумници, а само изразявам недоверие към факта, че мъдрецът може да е щастлив.

    Не бях чувала досега за Сидхарта, защото не съм запозната никак с будизма, та сега чак се разрових да видя за какво става дума. Не знам защо така, но не е моят тип книга. И макар да бях прочела наскоро, че за някои тя е пълна с мъдрости, на мен ми се струва, че по-скоро е пълна с мисли, които вече съм срещнала някъде, така че не попаднах нищо ново като идея, за жалост.

    • 6. Един (20 март 2013 в 19:44)

      Започни да четеш Библията, тя ще те промени! Словото на живият Бог.

      • 7. НТ (21 март 2013 в 10:39)

        Къш, малоумний религиознико проклети!

  • 3. pavlikenski (9 ноември 2009 в 16:09)

    Няма книга ,която и каквато и да е да се хареса на всеки но мисля че сидхарта …би трябвало да пеочете всеки .За мен си заслужава ,а и всяка книга ни променя малко или много … нека и от нея вземем по нещо

  • 4. ани (16 март 2010 в 12:25)

    м да съгласна съм с всичко написано по-горе -книгата е хубава, трябва да се прочете, и да няма да намерите в нея почти нищо което вече не сте чули някъде другаде особено ако сте чели и други неща свързани с будизма. Бях чела някъде един коментар за друга книга „Ако сте забравили да плачете, прочетете тази книга“ затова аз ще напиша — Ако сте забравили да се усмихвате — прочетете тази книга

  • 5. Thea (21 октомври 2012 в 00:49), оценка: 6 от 6

    Любима за мен книга. Мога постоянно да е препрочитам и да намирам нови сили и мъдрост в нея. Бих е нарекла пътеводител към търсене на пътя към самия себе си. Страхотна !

  • 8. old4x (12 юли 2014 в 03:11)

    Не знам как „Сидхарта“ се е оказала тук роман. Това е повест, или дълъг разказ, или, както сам Хесе я определя, „еine indische Dichtung“ — индийска поема…

    А дамите, които я определят като достъпна, не са я прочели добре. Въобще Хесе, Борхес и някои други (напр. Ницше), са недостъпни. И слава богу.

  • 9. н п (12 юли 2014 в 23:48)

    Красиво е написана, ако това е била целта й, постигната е. За съжаление, като другите книги на Хесе, е плод на авторско въображение без каквато и да е опит с реалността, това прави творбата една красива приказка за любители на бялия кон въображението.

  • 10. н п (12 юли 2014 в 23:48)

    Красиво е написана, ако това е била целта й, постигната е. За съжаление, като другите книги на Хесе, е плод на авторско въображение без каквато и да е опит с реалността, това прави творбата една красива приказка за любители на белия кон на въображението.

  • 11. Revan (9 февруари 2020 в 16:15)

    Според мен книгата трябва да се прочете с отворено съзнание, именно тогава ще можете да се докоснете до нейното послание. То е там и чака да бъде видяно единствено от вас и никой друг. Всичките думи на света няма да достигнат, за да се опише или преразкаже това, което може да бъде осъзнато за 1 секунда. Ако сте консервативен човек и такъв който е с ясно изразени и фиксирани разбирания — то за Вас ще е просто приказка.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.