Ан Маккафри
Полетът на дракона (28)

Бий, барабан, свири, тръба,

Войнико, тръгвай на борба,

С огън изпепели тревата

Дорде залезе зло-звездата.

Още докато петте Уейра се разполагаха из Руатската долина, Ф’нор беше принуден да докара напред във времето хората от южния Уейр. Всички те бяха достигнали до границата на издръжливостта на прекарването във време на двоен живот, и благодарно се намъкнаха обратно в стаите, които бяха опразнили преди два дни и десет Оборота.

Р’гул, без изобщо да подозира за скоковете на Лесса назад, приветствува Ф’лар и неговата Стопанка на Уейра при завръщането им в Бенден с новината за появата на Ф’нор със седемдесет и два нови дракона и добавката, че той лично се съмнява дали някой от ездачите ще бъде в състояние да води бой.

— Никога през целия си живот не съм виждал толкова изтощени хора, — навиваше Р’гул, — не мога да си представя какво може да е станало с тях, при всичкото това слънце и храна и всичко което поискат, и без капка отговорност.

Ф’лар и Лесса обмениха погледи.

— Добре, южният Уейр трябва да бъде поддържан, Р’гул. Помисли над това.

— Аз съм драконов ездач, не отговорник на жените — изръмжа старият ездач. — Ще ми е нужно нещо повече от пътешествия във времето, за да ме смачка като тези тук.

— О, те ще се съвземат за нула време — каза Лесса и се изкикоти при вида на пълното неодобрение на Р’гул.

— Ще им се наложи, ако ще трябва да посрещнем утре Нишките — тръсна раздразнено Р’гул.

— Вече нямаме такива проблеми — увери го Ф’лар спокойно.

— Нямаме проблеми? Само със сто четиридесет и четири дракона?

— Двеста и шестнадесет — поправи го категорично Лесса.

Игнорирайки я, Р’гул попита:

— Разполага ли вече Главният ковач с хвъргачки на огън, които да работят?

— Да, с колкото искаш — увери го Ф’лар, усмихнат широко.

Петте Уейра бяха донесли и екипировката си. Фандарел буквално я смъкна от гърбовете им, и без съмнение всяка пещ и наковалня на континента щеше да бъде готова да изработи нови по образците до сутринта. Т’тон беше казал на Ф’лар, че в неговото време всяко Хранилище е разполагало с преносими огнехвъргачки за всеки от наземните отряди. В течение на Дългия Интервал обаче те или са били използувани като материал от ковачите или са били изгубени като непонятни съоръжения. Д’рам беше особено заинтересуван от Фандареловата пръскачка на агенотер смятайки я за по-добра от огнехвъргачките, тъй като можеше да служи и за пръскане на растения.

— Добре, — съгласи се мрачно Р’гул, — една-две хвъргачки на огън биха били от полза в следващите няколко дни след утре.

— Намерихме нещо друго, което ще помогне много по-добре — отбеляза Лесса, след което бързо се шмугна в спалното помещение.

Звуците, които се чуваха през завесата, бяха или смях, или ридания, и Р’гул се мръщеше и на двете. Това момиче просто беше твърде младо, за да бъде Стопанка на Уейра в такова време. Нито капка стабилност.

— Не е ли разбрала досега колко критична е нашата ситуация? Дори с подкрепленията от Ф’нор? Ако те изобщо са в състояние да летят — запита ядосано Р’гул. — Не биваше изобщо да й позволяваш да напуска Уейра.

Ф’лар игнорира тази фраза и започна да си налива чаша вино.

— Някога ти ме убеждаваше, че наличието на пет празни Уейра на Перн поддържа твоята теория, че вече няма да има повече Нишки.

Р’гул се прокашля, мислейки, че извиненията — ако Водачът на Уейра изобщо смяташе да ги поднесе — надали биха били ефективни срещу Нишките.

— Тази теория имаше своите достойнства — продължи Ф’лар, наливайки вино и за Р’гул. — Само че такива, каквито ти предполагаше. Петте Уейра са празни, защото те… те дойдоха тук.

Р’гул, надигнал вече чашата към устните си, зяпна Ф’лар. Този човек беше също прекалено млад за отговорността, която носеше. Но… той като че ли наистина вярваше в това, което говореше.

— И да вярваш, и да не вярваш, Р’гул — а до не повече от ден ще повярваш — петте Уейра вече не са празни. Те са тука, по местата си, в нашето време. И те ще се присъединят към нас, хиляда и осемстотин дракона вдругиден при Телгар, с огнепръскачки и предостатъчно боен опит.

Един дълъг момент Р’гул гледаше съжалително бедния си събеседник. След това внимателно остави чашата и излезе от стаята. Не желаеше да бъде обект на нечия лудост. По-добре щеше да бъде да планира как да си върне водачеството, ако трябваше да се бият вдругиден.

Следващата сутрин обаче, когато видя групата големи бронзови дракони, носещи Водачите на Уейрове и тези на ята на сбирката, Р’гул изпадна в тихо опиянение.

Лесса си размени поздрави с приятелите си и след това, приятно усмихната, напусна стаята под предлог, че трябва да храни Рамот. Ф’лар погледна след нея замислено, след което отиде да посрещне Робинтън и Фандарел, които бяха помолили да бъдат допуснати на срещата. Нито един от двамата не каза особено много, но и не пропусна нито дума. Голямата глава на Фандарел се въртеше от говорещ към говорещ и дълбоко хлътналите очи от време на време мигаха. Робинтън седеше със замечтана усмивка, върховно поласкан от посетилите го предшественици.

Ф’лар бързо беше разубеден от идеята да се откаже от позицията си като Водач на Бенденския Уейр поради неопитността си.

— Справил си се достатъчно добре при Нерат и Керун. Наистина добре — каза Т’тон.

— И ти наричаш двадесет и осем хора и дракони, извадени от строя, добро водачество?

— За първа битка, когато всеки ездач е зелен като новоизлюпен? Не, човече, ти беше навреме при Нерат, както и да си стигнал там, — Т’тон се усмихна иронично към Ф’лар, — което и трябва да прави драконовият ездач. Не, това беше добър полет, бих казал. Наистина добър полет. — Другите четирима Водачи на Уейрове обявиха пълно съгласие с този комплимент. — Само че Уейрът ти не е достатъчно силен, така че ще ти придадем достатъчно ездачи от непълните ни ята, докато не го стегнеш до пълната му сила. Ох, как обичат кралиците тези времена! — Усмивката му се разшири, за да подскаже, че и бронзовите ездачи също ги обичат.

Ф’лар върна усмивката, мислейки, че Рамот вече е почти готова за друг брачен полет, и този път Лесса… ох, това момиче изглеждаше твърде измамно невинно. По-добре да я наблюдава отблизо.

— Сега — говореше Т’тон, — оставяме на Фандареловата работилница всички огнехвъргачки, които донесохме, така че наземните отряди да могат да бъдат въоръжени утре.

— Да, и моите благодарности — избоботи Фандарел. — Ще направим нови за уреченото време и ще ви върнем вашите скоро.

— Не забравяй да пригодиш пръскачката на агенотер за работа във въздуха — добави Д’рам.

— Уговаряме се — огледа Т’тон бързо останалите ездачи, — всички Уейрове да се срещнем в пълна сила три часа след изгрева над Телгар, за да последваме атаката на Нишките през Кром. Между другото, Ф’лар, тези твои карти, които ни показа Робинтън, са великолепни. Никога не сме имали такива.

— Тогава откъде сте знаели кога къде ще има атака?

Т’тон сви рамене.

— Те идваха толкова редовно, че още когато бях млад ездач, един вид знаех кога ще започне поредната. Но така е много, много по-добре.

— По-ефикасно — добави Фандарел одобрително.

— Вдругиден, когато всички Уейрове се появят над Телгар, ще можем да поискаме каквито припаси са необходими, за да запасим празните Уейрове — ухили се Т’тон. — Както в старите времена, ще изстискваме още десятък от Хранилищата. — Той потърка ръце в очакване. — Както в старите времена.

— Имаме на разположение южния Уейр — предложи Ф’нор. — В това време сме го напуснали вече от шест години, а животните са останали. Те ще са се размножили, и ще имаме предостатъчно плодове и зърно.

— Бих се радвал да видя, че южната експедиция продължава — отбеляза Ф’лар, кимайки окуражително към Ф’нор.

— Да, и да продължим да държим там Килара, ако обичате — добави Ф’нор предупредително. Очите му хвърляха искри от раздразнение.

Те обсъдиха изпращането за спешно запасяване за новозаселените Уейрове, след което се присъединиха към срещата.

— Малко дразнещо е да откриеш, че Уейрът, който си оставил предишния ден, се е превърнал в прашен скелет — каза Т’тон, докато надигаха чашите с Робинтън. — Жените от Долните Пещери бяха малко раздразнени — прихна той.

— Ние почиствахме тези кухни — отвърна възмутено Ф’нор. Добрата почивка през нощта в истинско време беше прогонила голяма част от умората му.

Т’тон се прокашля.

— Ако питаш Мардра, никой мъж не може да изчисти каквото и да било.

— Мислиш ли, че ще бъдеш в състояние да яздиш утре, Ф’нор? — запита Ф’лар загрижено. Той отлично виждаше умората, изписана на лицето на неговия полубрат, въпреки подобрението през тази нощ. Но тези напрегнати Обороти бяха се оказали нужни, и не бяха останали напразни дори след пристигането за един миг на хиляда и осемстотин дракона от миналото. Когато Ф’лар беше изпратил Ф’нор десет години назад във времето, за да може да развъди драконите, от които те така се нуждаеха, още не знаеха за съществуването на Песента на Въпроса или на драперията.

— Не бих пропуснал този полет дори ако съм без дракон — декларира Ф’нор твърдо.

— Което ми напомня, — отбеляза Ф’лар, — че утре при Телгар ще ни е нужна Лесса. Тя може да разговаря с всеки дракон, ако разбирате — обясни той, почти извинявайки се, на Т’тон и Д’рам.

— О, знаем — увери го Т’тон. — И Мардра няма нищо против. Виждайки неразбиращото изражение на Ф’лар, той прибави: — Като главна Стопанка на Уейр, Мардра, разбира се, води ятото на кралиците.

Изражението на Ф’лар стана още по-неразбиращо.

— Ятото на кралиците?

— Разбира се — Т’тон и Д’рам размениха въпросителни погледи, виждайки изненадата на Ф’лар. — Нали не пазите вашите кралици от бой?

— Нашите кралици? Т’тон, ние в Бенден сме имали само една кралица по едно и също време толкова много поколения, че много тук отричат легендите за кралици, участвуващи в битките, като долна ерес!

Т’тон изглеждаше опечален.

— До този момент не бях разбрал колко малък е броят ви. — Но ентусиазмът отново го завладя. — Както и да е, кралиците са много полезни с огнехвъргачките. Те откриват валма, които другите ездачи пропускат. Летят ниско, под основните ята. Това е една от причините, поради които Д’рам е толкова заинтересуван от пръскачката на агенотер. Не причинява опадане на косите на жителите на Хранилищата и е много по-добра на каменист терен.

— Искаш да кажеш, че вие позволявате на вашите кралици да летят… срещу Нишките? — Ф’лар игнорира факта, че Ф’нор, а и Т’тон се усмихват.

— Да им позволяваме? — удиви се Д’рам. — Та можеш ли да ги спреш? Не си ли знаете Баладите?

— „Полетът на Морета“?

— Точно така.

Ф’нор се разсмя на глас, виждайки израза на лицето на Ф’лар, докато той раздразнено бутваше висящия перчем настрани от очите си. След това се усмихна срамежливо.

— Благодаря. Това ми дава една идея.

Той изпрати Водачите на Уейрове до техните дракони, махна приятелски на Фандарел и Робинтън, по-весел, отколкото мислеше, че ще бъде на сутринта преди втората битка. След това запита Мнемет къде ли е Лесса.

Къпе се, отвърна бронзовият дракон.

Ф’лар хвърли поглед към празното леговище на кралицата.

О, Рамот е на Върха, както обикновено. Мнемет изглеждаше обиден.

Ф’лар чу как плискащите звуци в банята внезапно престанаха, и викна да изпратят горещ клах. Смяташе да се отпусне малко.

— Добре ли мина срещата? — запита Лесса със сладък глас, след като се появи от банята с хавлия, увита плътно около тялото й.

— Великолепно. Разбира се, Лесса, ти знаеш, че ще си нужна при Телгар.

Тя го изгледа внимателно за момент преди да се усмихне отново.

— Аз съм единствената Стопанка на Уейр, която може да говори с който и да е дракон — отвърна тя лукаво.

— Вярно е — потвърди Ф’лар безгрижно. — И вече не си единствената ездачка на кралица в Бенден…

— Мразя те! — изсъска Лесса, неспособна да убегне на Ф’лар, когато той притисна обвитото в хавлията тяло към себе си.

— Дори когато ти кажа, че Фандарел има огнехвъргачка за теб, така че можеш да се присъединиш към ятото на кралиците?

Тя спря да се върти в ръцете му и го изгледа, недоволна от това, че се беше досетил какво мисли.

— И че Килара ще бъде направена Стопанка на Южния Уейр… в това време? Като Водач на Уейра, имам нужда от мир и спокойствие между битките…

Хавлията падна на пода, когато тя отвърна на целувката му с такава енергия, сякаш беше предизвикана от драконите.