Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La cena secreta, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Екатерина Делева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2008)
Издание:
Издателска къща „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков, 2006 г.
с/о Antonia Kerrigan Literary Agency — Barcelona
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Тайната вечеря (Хавиер Сиера) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тайната вечеря.
| Тайната вечеря | |
| La Cena Secreta | |
| Автор | Хавиер Сиера |
|---|---|
| Първо издание | 2003 г. Испания |
| Оригинален език | испански |
| Жанр | трилър, мистерия |
„Тайната вечеря“ (на испански: La Cena Secreta) е роман на Хавиер Сиера в жанр трилър. През 2004 г. е спечелила литературната награда на град Торевиеха. Издавана е в България.
Сюжет
Сюжетът се развива докато художникът Леонардо да Винчи рисува картината „Тайната вечеря“. Разказвач е главния герой, Агостино Лейре, който разследва мистериозни писма, получени в Рим. Лейре, като главен инквизитор, разследва източника на тези писма, подозирайки ерес. Той посещава манастира Санта Мария деле Грацие, където се среща с няколко монаси, свещеници и монахини. Но докато е там, той започва да търси истинското значение на „Тайната вечеря“ поради някои подозрителни убийства и слухове. Търсейки отговори, той се натъква на още една загадка - книга, обвита в синя кожа, която е показана в карти таро, оставени от убиеца на няколко мисионери, наричан „Гадателя“.
Герои
- Агостино Лейре – главен инквизитор на Рим, изпратен да разследва Гадателя
- Беатрис д'Есте – херцогиня, умряла заедно с новороденото си дете
- Леонардо да Винчи – художник, изобретател и писател, нарисувал „Тайната вечеря“
- Отец Алесандро – библиотекар, който помага на Агостино в разследването му
- Брат Бенедето – едноок мохнх, който не е такъв, какъвто иглежда
- Брат Гулиелмо – готвач в Санта Мария
- Брат Джиберто – червенокос монах
- Отец Приор – опитва се да окрие кой е Гадателя заедно с Агостино
- Бернардо Луини – Един от бившите чираци на Леонардо, който сам търси истината
- Марко Форцета – друг бивш чирак на Леонардо
Източници
- „Тайната вечеря“, Хавиер Сиера, 2006 ISBN 978-0-7432-7629-0
12.
В онзи момент не знаех какво да му отговоря.
Освен брат Алесандро имаше и друг монах, с когото разговарях често — това бе племенникът на абата, Матео. Беше още дете, но по-будно и любопитно от връстниците си. Може би, затова малкият Матео не устоя на изкушението и дойде при мен да ме пита как живея в Рим. В големия Рим.
Не знам каква представа е имал за папските дворци и за безкрайните булеварди с църкви и манастири, но след като му ги описах подробно, той сподели с мен някои неща, които ме накараха да се усъмня в добрите намерения на библиотекаря.
Спомена ми през смях за единственото, което можело да извади от кожата чичо му, абата.
— И кое е то? — попитах заинтригуван.
— Да завари брат Алесандро и Леонардо със запретнати ръкави да режат марули в кухнята на брат Джулелмо.
— Нима Леонардо слиза в кухните? — слисах се аз.
— Ама как? Че той друго не прави! Когато чичо го търси, вече знае любимото му скривалище. Понякога не пипва четката с дни, но дойде ли, не може да не се завърти няколко часа край печките. Не знаете ли, че Леонардо е имал кръчма във Флоренция и е бил готвач?
— Не.
— Сам ми го каза. Името й било „Знакът на трите жаби на Сандро и Леонардо“.
— Наистина ли?
— Разбира се! Обясни ми, че я отворили с един приятел, който също бил художник, Сандро Ботичели.
— И какво станало?
— Нищо! На клиентите не им харесали зеленчуковите му яхнии, аншоата, завита в зелеви листа, или онова, което правели с корнишони и листа от маруля, изрязани във формата на жаба.
— И тук ли прави същото?
— Ами — усмихна се Матео, — чичо не му дава. Откак дойде в манастира, най обича да прави експерименти с нашите провизии. Казва, че търсел менюто за Тайната вечеря. Че храната, която трябвало да сложи на тази трапеза, била толкова важна, колкото и образите на апостолите… Голям хитрец е, със седмици води учениците и приятелите си да ядат на една голяма маса, която е подредил в столовата, и така опразва избите на манастира[1].
— И брат Алесандро му помага?
— Брат Алесандро ли? — повтори момчето. — И той е от ония, дето сядат на масата да ядат! Леонардо казва, че използвал случая да наблюдава силуетите им, за да може да нарисува как и с какво се хранят, но не сме го виждали да прави друго, освен да се тъпче с нашите запаси!
Матео се засмя, развеселен.
— Истината е — продължи той, — че чичо писа няколко пъти на херцога, за да протестира срещу тези набези на тосканеца, но херцогът изобщо не му обърна внимание. Ако продължава така, Леонардо ще ни остави без запаси.