Читателски коментари (за „Шогун “ от Джеймс Клавел)

Тесногръдие и шовинизъм прочетох в предишния ти коментар. Това ме стимулира да пиша по доста бледи спомени от книгата, нещо, което използваш, за да си повдигнеш самочувствието, както виждам. Дерзай! Но преди това искам да ти кажа нещата, които от любезност пропуснах първия път.

Наричаш 3–4 милиарда души „долни копеленца“. Без да обсъждам какво говори това за нивото на личната ти култура, ми се налага да кажа, че говориш с авторитет за личните качества на 50 — 60 000 пъти повече хора, от колкото си срещал през целия си живот. Представителната ти извадка е мизерна.

Наричаш „червеи“ всички свещенослужители, а вярващите — "глупаци. И сред двата вида има необразовани, тесногръди и догматични хора, има и корумпирани лицемери, но има и хора, за които това е най-добрият начин да служат на останалите и да им помагат, както могат, а могат много. Поставяш твърде различни видове хора под един общ знаменател, ето защо мисля, че това, което ти сочиш като картина, всъщност е едно най-обикновено огледало.

Авторът бил пикал на религиите и пр. Действието на романа е в началото на XVII век, когато се вихрят контрареформацията и 30-годишната война. Църквата взима дейно участие в политиката и в начеващата колониална експанзия. От там е и намесата им в Япония. Именно историята на Япония се разглежда в книгата, както сам ти каза. И въпреки че авторът не е професионален историк, това не му пречи реалистично и обективно да разказва за миналото. Пише, както за грозните страни на японците (ето защо не го обичат), така и за тези на англичаните, португалците и католиците. Ако си чел следващите книги, ще видиш, че там църковни представители няма по простата причина, че църквата вече не играе роля в местната история. За това пък ще установиш, че авторът „пикае“ на колониалните империи, национализма и корпорациите.

В едно хубаво произведение могат да се открият много пластове. Посредственият читател намира само един, който подкрепя убежденията му, и интерпретира само него. Режимът е приел, че книгата е антиклирикална, но това не значи, че е написана с тази цел. По подобен начин „Андрешко“ по онова време е интерпретиран първо като разказ за един борец за социална справедливост, а втори път като подстрекателство за неподчинение на държавата.

Накрая. Смешно е някой да прави изводи по оскъдна информация, още по-смешно е, когато това не е цялата дадена информация. Ако си беше дал труда да провериш за какви книги съм дал оценка, а не само какви съм качвал, щеше да видиш, че съм писал 6 на нф-та. Спести ми, моля ти се, следващи подобни моменти — и без това смешката не е от смешните.