Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (13)

Били седеше пред компютъра само по хавлия и се потеше. Беше пробягал десет километра.

Беше под душа, когато телефонът звънна. Пропуснат разговор и съобщение от Мю. Обади й се, без да чуе гласовата поща. Оказа се, че му е пратила предложения за различни букети и иска мнението на Били.

Докато се свързваше с уай-фай мрежата на хотела, той накратко й разказа за случая, а тя попита за Ваня и Себастиан. Макар Мю още да не познаваше Ваня, тя показваше огромен интерес към приятелката и колежка на бъдещия си съпруг, чиято сметка за психотерапевт според нея би се равнявала на брутния вътрешен продукт на някоя малка държава. Били й разправяше всички новини, но засега се въздържаше да сподели подозренията си за роднинството между Ваня и Себастиан.

Той отвори файловете. Тринайсет снимки с различни цветни украси, които до една изглеждаха като… различни цветни украси. Нима тя наистина очакваше той да хареса нещо такова? Понякога му се струваше, че го пита само за да се чувства той деен, а всъщност би предпочела да решава сама. Както в случая. И все пак минаха цялата програма.

Тя:

— Сигурен ли си?

Той:

— Напълно.

Тя:

— Значи аз да реша?

Той:

— Да.

Тя.

— Страхотен си.

Той се съгласи.

След като затвориха, Били направи всички необходими приготовления, за да може да включи Урсула в разследването. Качи материалите, събра ги в една страница, която криптира и защити с парола. После изпрати паролата на Урсула с кратък поздрав, в който изрази надежда, че тя се чувства по-добре и я увери, че им липсва. Разбира се, можеше да й се обади по телефона, но от една страна, с Урсула не бяха в такива отношения, и от друга, ако трябваше да бъде честен, не знаеше какво да й каже.

Когато приключи, хвърли поглед на часовника долу вдясно на екрана. Твърде рано, за да си легне. Утре сутрин щеше да подготви залата, която им отпуснаха в полицейското управление, но дотогава нямаше никаква належаща работа.

Мислите му се върнаха към Ваня. И към Себастиан. Едно беше да предполага, съвсем друго да го докаже. А и не беше сигурен какво ще прави с тази информация дори да се потвърди. Точно сега най-много го дразнеше усещането, че и знае, и не знае. Като сърбеж, който не може да почеше. Искаше истината за свое собствено успокоение.

Написа в Гугъл: „тестове за бащинство“.

Приблизително 24 300 резултата.

Били отвори първия. Реклама.

„ДНК тест. 100% сигурен. 1395 крони“, изписа се на екрана.

Той се зачете. Първо плащаш, после получаваш теста. Два тампона за всеки, които да се плъзнат по вътрешната страна на бузата за около 30 секунди. Дотук с това. Трудно можеше да им бръкне в устата, без да се усетят. Били затвори сайта и отвори друг. Тук се говореше за 99,9% сигурност с помощта на най-известната ДНК лаборатория в света, но методът беше същият. Вътрешната страна на бузата. Били тъкмо щеше да затвори и тази страница, когато погледът му се спря на заглавие в менюто: „Алтернативни методи“.

Щракна и още първият ред го изпълни с вълнение. „Ако нямате възможност да използвате тампоните от нашия пакет, може да ни изпратите алтернативна ДНК проба, например четка за зъби, клечка за уши или използвана носна кърпичка.“

Били продължи да чете с растящ интерес.

Тя мръзнеше.