Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (45)

44

Няколко часа по-късно те отново бяха в Нил, напредваха срещу течението с моторницата на един приятел на Едо. Водолазно оборудване за трима беше опаковано заедно с лазер и триножник.

Нощта вече разстилаше пелена от мрак над района и движението по реката не беше така оживено като през деня. Луната не беше изгряла, но прозорците на високите жилищни сгради и хотели разливаха светлина по водата.

Когато наближиха електроцентралата на „Озирис“, Кърт погледна по течението.

— Водата в другия край на канала се движи по-бавно сега.

— Сигурно им трябва по-малко електроенергия — предположи Рената.

— Това е добър знак — добави Джо.

— И все пак нещо не се връзва — отвърна Кърт. — Но пък при спокойна вода ще влезем по-лесно в канала и ще стигнем до брега.

Джо беше насочил уред за нощно виждане към канала.

— Като че ли шлюзовете са прилепени към стената. Едно на нула за логиката.

Едо ги поведе нагоре по реката, преди да смени курса и да свърне към западния бряг. Докато позиционираше лодката, Кърт, Джо и Рената се приготвиха за гмуркане.

Вече бяха с черните водолазни костюми под обикновените дрехи, но трябваше да сложат устройствата за компенсиране на плаваемостта — своите УКП, — да закачат кислородните бутилки и да проверят регулаторите. Кислородните бутилки от неръждаема стомана бяха стари и матови, затова не отразяваха много светлина. Плавници, непромокаеми кесии към костюмите и водолазни светлини с ниска интензивност, които да им позволяват да се следят взаимно, допълваха екипировката.

Липсваха единствено ускорителите, които ги придвижваха под водата, и подводната комуникационна система. Стандартните знаци с ръце трябваше да свършат работа.

— На позиция сме — каза Едо.

Кърт кимна, после с Джо се плъзнаха под водата и увиснаха до лодката. Рената провери за последно компютъра, преди да се присъедини към тях.

— Някакви колебания? — попита Кърт.

— Не — отвърна тя. — Само исках да се уверя, че мишената ни не е напуснала сградата, преди да си направим целия този труд да влезем вътре.

— Сигурно телефонът му още е извън обхват? — каза Кърт.

Тя кимна.

— Тогава какво чакаме? — попита той. — Да вървим.

Сложи маската, захапа регулатора и се отблъсна от лодката.