Ю Несбьо
Кръв по снега (14)

Четиринадесета глава

— Нищо не си ме питал — промълви тя в тъмното.

— Не съм.

— Защо?

— Не съм от най-любопитстващите.

— Но сигурно се чудиш как така… Баща и син…

— Предоставям ти свободата да разкажеш каквото прецениш, когато прецениш.

Корина се обърна към мен и леглото изскърца.

— Ами ако никога не повдигна въпроса?

— Така и няма да узная подробностите.

— Не те разбирам, Улав. Защо спасяваш точно мен? Такъв свестен човек да се жертва за нищожество като мен.

— Не си нищожество.

— Откъде знаеш? Дори не си правиш труда да проучиш каква съм.

— Сега си при мен. За момента това ми стига.

— За момента, а по-нататък? Да речем, че успееш да очистиш Даниел, преди да те ликвидира. Да речем, че заминем за Париж. Да речем, че измислим начин да свързваме двата края. Дори и всичко това да стане, ти неминуемо ще се питаш що за жена съм аз. Що за жена би завързала интимна връзка с доведения си син. Как да имаш доверие на жена с такава дарба на предателка…

— Корина — прекъснах я и посегнах към цигарите, — ако моите догадки те терзаят, разкажи ми. Изцяло от теб зависи колко и какво.

Тя леко гризна ръката ми над лакътя.

— Боиш се какво ще чуеш от устата ми, нали? Опасяваш се да не развенчая идеализирания си образ в твоето съзнание?

Извадих си цигара, но не намерих запалка.

— Виж, човек като мен, избрал да си вади хляба с поръчкови убийства, няма право да бъде критичен нито към начина на живот на другите, нито към техните подбуди да постъпят по един или друг начин.

— Не ти вярвам.

— Моля?

— Не ти вярвам. Според мен просто прикриваш истинските си чувства.

— А те са…?

Чух как тя преглътна.

— Прикриваш, че ме обичаш.

Обърнах се към нея.

Лунната светлина от прозореца искреше във влажните й очи.

— Обичаш ме, глупако — тя ме цапна немощно по рамото. — Обичаш ме глупако, обичаш ме — заповтаря, докато сълзите се търкаляха по бузите й.

Привлякох я към себе си. Държах я в обятията си, докато рамото ми се стопли от сълзите й, а после изстина. Чак сега видях запалката. Лежеше върху празната червена кутия от пицата. Ако бях изпитвал някакви съмнения, те окончателно се разсеяха. Корина харесваше специалната пица на „Чайнапица“. Харесваше мен.