Читателски коментари (за „Отечество любезно, как хубаво си ти! “ от Иван Вазов)

И все пак, както се вижда по-долу, всички наопаки, Вазов на кестерме. :) Ако позволите тоя народен израз. Почти всички от останалите примери са със значението на думата, което е актуално и днеска, само Вазов не.

Институт за български език

РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

любезен

ЛЮБЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, в обръщение за м. р. ед. ч. -зни, прил. 1. Който при разговор се отнася добре с други хора; учтив, внимателен, вежлив. Управителят на стопанството беше един много внимателен, много любезен човек. Д. Калфов, Избр. разк., 44. Къньо, тъй любезен и внимателен по-рано, сега час по час го подсещаше, че е време да се прибере в града и да заработи. Й. Йовков, Ж 1930, 86. Макар и да се показваше учтив и любезен, опитното око на Прангата забележи у него и една слабо прикривана гордост и някакъв стремеж към големство. Т. Влайков, Съч. III, 83. В село Равна бе настанен за учител Лазар Георгиев, момък добър, кротък, любезен. СбНУ XVIII, 574. Поздрави и Недка, която беше любезна да ми даде китка на гарата. Ив. Вазов, ПЕМ, 70.

2. Който изразява, съдържа учтивост, внимание. Нейният поглед [на жената] ме караше да се смущавам, тъй като той биваше ту любезен, ту враждебен. Г. Белев, КВА, 283. Той трябваше да стисне нежно ръката и да продума няколко любезни думи на американеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 183. Писаха до всички писатели, както му е редът, любезни писма — да им изпратят даром произведенията си. Елин Пелин, Съч. IV, 142.

3. Който е присъщ на внимателен, вежлив човек. Спасуна имаше заплашителна външност и не можеше да се похвали с любезен нрав. Д. Димов, Т, 228. Трябва да забележим тук, че господин Кратков беше един от поклонниците на госпожицата, .., и затова именно той показа сега в този случай такова особено любезно усърдие. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 385. Доста минувачи имаше; .. Двама даже го спряха с любезно ръкуване. Ив. Вазов, Съч. VI, 43.

4. Остар. и диал. Любим, скъп, обичан. Вие сами сте пренесли големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война и всичкото ваше състояние станала пища на пламъците, разорени сте! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 100. — Добре дошли, бай Краличев, вие сте ми сега още по-любезен гостенин и брат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. — Е поседяхме при нежната си и любезна половина десет дена — говореше Гелак. Н. Антонов, ВОМ, 55. Тури ръката си върху главата на младото момче… Името му е Владимирчо, мое любезно дете. З. Стоянов, ЗБВ II, 131–132. Ако сакаш милуване, / дойди, лудо, навечер, / навечер е милуене / със любезна лепа дева. Нар. пес., СбНУ X, 38. ● В обръщение, обикн. в съчет. със собств. или нариц. име за израз на приятелски чувства, уважение или интимност, фамилиарност. — Земята продължава да се върти, любезни Соколов — отговорих аз като разперих ръце. Н. Попфилипов, РЛ, 123. Любезни Босяко,. . наистина доста време има, откакто не съм те поздравил с някое добро известие. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. — Готово ли е? — пита госпожата. — Тъй вярно, любезна госпожо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. З. Стоянов, ЗБВ III, 307. „Разбрах сега какви са тия бездни / и в тях народа какъв живей, / казах аз, но учителю любезни, / съмнене мъчи ми едно духът.“ К. Величков, Ад (превод), 104. Слушай, мари Пено, / любезна ми жено! / Кога от селото за полко тръгнахме, / с приятели малко за сбогом пийнахме. Елин Пелин, Съч. V, 147–148.

5. Като същ. любезен, любезният м., любезна<та> ж. Разг. а) Любим мъж, любима жена. Шепнат горските листи, наведени от гъстите вейки, които са виждали бабата и прабабата на твоята любезна да се разхожда под тях. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 29. При всичко това не ме подозряваха още в харема; аз денем още отивах там и се виждах с моята любезна. Св. Миларов, СЦТ, 144. Седи прекрасен Ангел мой / на връх на свети Никола, / под един бор на един стол. / Коя му бе любезната, / любезната, прекрасната, / че тя му бе, че тя му бе / Катеринка Азманова. Нар. пес., СбНУ XLVI, 247. б) Съпруг, съпруга. Отдалечете негова милост от любезната му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 111. C моят любезен сме пред развод. в) Само в обръщение за м. и ж. p., ед. ч. любезни, любезна. Разг. Ирон. За изразяване на неприязнено отношение към някого. — Нито съм ви мила, нито искам повече да се занимавам с вас! Казах ви вече сто пъти, махайте се сега! Нахалник! .. На следния ден — пак. — Добро утро, любезна — рекох, — спахте ли хубаво? — Марш! — извика тя.— Да не сте стъпили повече тук! Я. Антов, Ст, 1978, бр. 1667, 3. Адвокатът се извърна и за пръв път погледна Жак в лицето. — Слушайте, любезни, каква полза да се правите на глупак. Б. Райнов, ДВ, 279. Както виждаш, любезни, нищо не излезе и от твоите маневри, ами я се прибирай в черупката си. Л. Стоянов, X, 162.

◊ Бъди (бъдете, ще бъдеш ли) <така (тъй)> любезен. Със следв. изр. със съюз да. Обръщение при устна молба: бъди (бъдете, ще бъдеш ли) <така (тъй)> добър. Не ще ли бъдете любезни да ми пратите едни панталони, по-дебелшки? Ив. Вазов, Съч. XI, 56. А какво ще рече то: „моля ви се, имайте добрината, бъдете тъй любезен“, какви са тези лигавения!… Ал. Константинов, БГ, 61.

© Всички права върху Речника принадлежат на ИБЕ. Забранено е копиране, разпространение, публикуване или модифициране освен при спазване на изискванията на Закона за авторско право и сродните му права.

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD/