Марин Тачков
Приятели добри да бъдем (5) (музикална пиеса в стихове за деца)

Четвърта сцена

РАЗКАЗВАЧ

        Жадували децата чисти

        да имат приятели истински…

 

ПОДСКАЗВАЧ 1

        Мечтаели си учениците

        да са приятели на птиците…

 

ПИТАНКА

        От тях ли сме се учили да пеем?

        И небесните простори да владеем…

Живеело едно дете-звездичка,

мечтаело да бъде волна птичка…

То често край дърветата се сгушвало

и песните на птичките подслушвало…

                Веднъж детето с чуден глас небесен

                запяло вдъхновена звънка песен.

                И птичките над него закръжили —

                от тази песен те се възхитили…

Те станали приятели чудесни…

И радвали децата с чудни песни…

Но с листите си есен зашумяла —

запяла сякаш песен за раздяла…

                Треперели дърветата, земята,

                а птичките размахвали крилата…

                Детенцето със глас крилат запяло —

                с приятелите свои полетяло…

РАЗКАЗВАЧ

        Децата продължавали по пътя

        вълшебства и приятели да търсят…

 

ПОДСКАЗВАЧ 1

        Навярно търсели принцесата вълшебна —

        да им дари закрила и надежда…

 

ПОДСКАЗВАЧ 3

        И да спаси страната от магията —

        от бедността, от злобата и простотията…

 

РАЗКАЗВАЧ

        Стараели се по-добри да бъдат,

        за да им е лек и светъл пътят…

Родило се детенце златно —

усмихнато, сърдечно и приятно…

С вълшебна чантичка в ръката

минавало покрай гората…

 

(Припев) Щом срещнело доброто Зайче,

                детето му предлагало кравайче.

                А пък на плахата Сърничка

                дарявало усмивка и халвичка.

На хитроумната Лисица

приятелски подавало мекица.

Поднасяло на баба Мечка

чудесен сладолед на клечка…

(Припев) И днес това дете живее.

                С усмивка добротата си пилее.

                С приятелство дарява всички —

                обичат го деца, животни, птички…