Петър Дънов
Изворът на Доброто (67) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. — Добавяне

Закон за частите и закон за цялото

Целият ден работихме, за да хванем водицата, която течеше в близкото долче и да я съберем в един вир. Оттук може да се черпи и да се полива зеленчуковата градина. Учителят се сети за това. Защо да не използваме водицата?

Привечер, като привършихме работата, събрахме се около него и той започна да говори върху закона за частите и закона за цялото.

— Някои казват, че светът е лош. Това е неразбиране на Живота. Те разглеждат частично нещата. Щом се откаже ръката от тялото, тя е грозна, разлага се. Ако разглеждаме света като цяло, той е красив. Човек трябва да схване целокупния Живот. Той трябва да гледа на всяко явление като част от цялото. Светът ни изглежда разхвърлян, защото го разглеждаме не като цяло, а като части. Между всички неща съществува вътрешна връзка. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество. То е велик организъм, държавите са негови системи, обществата — органи на тези системи. Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне. Тази идея е прокарана в Писанието с думите, че всички хора представляват тялото Христово. Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво. Всяка промяна, която става в цялото, се отразява и върху частите и обратно. Много от страданията и радостите на хората се дължат на някаква промяна във Всемира или на страданията и радостите, които другите Същества преживяват и те ги възприемат.

Всеки човек трябва да се съзнава като част от общия организъм и да работи за благото на последния.

Личният живот дава условия за злото. Ако само един пръст на ръката иска да вземе участие в една работа без участието на другите пръсти, той не може да свърши нищо. Знаете ли какво нещо е самотията? Няма по-страшно нещо в света от нея. Самотния човек може да се уподоби на пръст, отрязан от ръката и захвърлен далече някъде. Няма по-голямо нещастие за този пръст. И няма по-голямо щастие за пръста от това да седи на ръката и да върши своята служба в цялото.

Туриш ли мисълта да живееш за себе си, турил си началото на своята смърт.

Хубавите дрехи са направени от тънки влакна. Ако ги отделиш, те не представляват нищо. Ако влакната са съчетани добре, образуват хубава дреха. Всяко Същество има смисъл само в живота на цялото. Вие трябва да живеете за цялото човечество, за Вселената. Значи, има по-висок идеал от този, за който сега живеете. Тогава човек ще бъде ценен за всички. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят. Който иска да стане ценен, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е. за общото благо. Така ще се свържете с Разумните Същества, които ви помагат.

И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за славата на Онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Вие очаквате като свършите една работа да получите голяма заплата, да се прочуете. Това е обикновеният живот.

Като раздаваш ябълки, най-малката остави за себе си. Ако оставиш за себе си най-хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар, ще ти дойде едно голямо нещастие.