Петър Дънов
Изворът на Доброто (110) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. — Добавяне

Красотата

Нивите бяха изкласили, житата цъфтяха. Във въздуха се носеше освежителен дъх, като след буря. По небето плуваха големи бели облаци. Слънцето огряваше хубавия Божи свят. Бяхме се разположили с Учителя по пъстрите полянки между нивите. Някой повдигна въпроса за красотата. Учителят каза:

— Красотата се създава по вътрешни закони. Хората я търсят по изкуствен път. Три неща ваят правилните черти на лицето: Любов към Любовта, т.е. свързването с Природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта — за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината — тя оформя челото, погледа и очите.

При стария живот образите са грозни.

Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот.

Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи.

Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота.

Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание — знанието на Природата. Само свободният може да бъде красив.

Красотата е израз на Разумността. Като смисъл на Живота тя са заключава в Любовта.

Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето.

Бог е извор на красотата.

Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.

Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде красив в бъдеще.