Илия Великов Илиев
Есе за посредствеността (3)

Има ли бъдеще посредствеността?

Тя не е само у нас. Тя е навсякъде. При нас просто е прекалено силно изявена и водеща. В началото на есето се спрях на причините и начина на нейния възход. Как тя се превърна в световен проблем. Интересно ще е да помъдруваме върху нейното бъдеще. С ясната мисъл, че ако нея я чака светло бъдеще нас няма да ни има. Във всяко отношение.

Ако посредствеността има бъдеще нищо добро не чака човечеството. Имам предвид нормалните хора, все пак има и такива.

Не знам дали забелязвате, но изтеклия ХХ век съдържа в себе и упадък на т.нар. „бяла раса“. Която прокара войнствената посредственост като общозначимо явление. И сега се намира в бавен, но сигурен упадък. Става капризна, егоцентрична, хленчеща и възгордяла се.

Всеки човек си е човек, независимо от цвета на кожата си, от религиозните си вярвания, от географското положение и от ред други фактори. Всеки трябва да бъде уважаван. Но бялата раса беше наистина водеща и постигна наистина повече от впечатляващи успехи в развитието на науката и техниката, в начина на живот. А сега?

Тя вече започва да губи лидерската си роля. Историята показва, че никоя раса, никой народ не може да бъде вечно доминиращ и водещ. Така е било и така трябва да бъде. Може да е бил векове лидер, но идва, макар и бавно, времето да слезе от престола. Необходими са промени ако искаме да се развиваме. Други ще го заместят.

През последните десетилетия Западна Европа и САЩ снижиха постиженията си в областта на науката, изкуството и на първо място в мисленето. Остана само приложната техника, начело с информационната. Наблюдава се наистина сериозен и обезпокоителен спад в западния свят като цяло. Няма или почти няма гении, задълбочени мислители големи представители на изкуството. А още не се появила новата раса или народ, които да поведат човечеството.

При сегашното обществата на европейци (нас не ни броят за там!) и американци се появяват чисто консумативни, доста разглезени и самовлюбени големи общности от хора. С явно преобладаващата общност от претенциозни и капризни консуматори, които смятат мисленето за излишна и даже вредна човешка дейност — за себе си са безспорно прави. Общото средно интелектуално ниво леко се вдигна през последния век. Главно благодарение на общото увеличаване на броя на хората, които сега получават по-високо образование и информираността. В същото време горното ниво, това на задълбочено мислещите, на гениите спадна много. А те бяха водачите. Вдига се постепенно средното ниво, но таванът е спаднал. И то много!

Съвременното бяло общество си пати от лениво мислене, от прекалена информираност, прекален прагматизъм и от прекалено залитане към техническия прогрес. Който е, не ще и дума, е разкошно нещо, но ние го развихме за сметка, а не успоредно на интелектуалното и духовното развитие. Това няма да ни се прости!

Така че всички хора, народите по цял свят трябва да се осъзнаят и да променят ценностната си система. Иначе нищо хубаво не ги очаква. Да се отърсим от прекаления, вече сковаващ ни материализъм, от егоизма, грубия прагматизъм и да търсим възвисяването, Любовта и Истината. Да сме коректни и доброжелателни. Време е вече да изгоним посредствеността и всички, или поне колкото се може повече хора, да заживеят добре.

Да отстраним повърхностните, те поне са си такива и не са много борбени и е достатъчно само да не им се дава самостоятелен достъп до важните неща, да отхвърлим посредствеността като цяло във всичките нейни разновидности и направо, ако можем, да унищожим простащината. Войнствените посредственици и простаците ще ни затруднят неимоверно много. Нищо чудно те нас да унищожат и тогава да му мисли човечеството и самата планета. Която за по-лесно ще елиминира цялото сегашно население. Само ще се отърси ние, които се „борим“ с природата просто ще изчезнем за отрицателно време.

Не е трудно да се каже такова нещо, но всеки разумен човек разбира колко трудно е да се изпълни. Не зависи само един човек, пък бил той Син Божи и месия. Зависи от всички нас и от никой друг. А продължим ли постарому ще си патим и ще бъдем сериозно наказани. Така че нямаме голям избор ако искаме да ни има.

Не трябва да се плашим от някакви там предсказания за Апокалипсис, за края на света, за свършека на календара на маите в края н 2012 г. и други подобни. Въобще не трябва да се плашим, защото самият страх е в основата на най-сериозните беди и болести. По-скоро, ако толкова държим да се плашим, най-добре е да се плашим от самия страх — източника на най-лошите неща. Не забравяйте и че страхът е основно използвано средство, когато искат да ни манипулират.

Как и кога ще стане, е въпрос без смислен и конкретен отговор. Все някога трябва да стане, защото така, както я караме вредим на себе си, на другите и на самата Земя. И тя лесно може да отърси, ако реши, от тези много дребни, но много вредни за нея и всичко останало върху нея, самонадеяни и самовлюбени същества.

Как да стане! Ами всеки един от нас трябва сам да си отговори и сам да се мотивира, сам да се реши и да се настрои да започне промяната. Колкото и да не я обичат почти всички. Просто трябва и трябва да се започне индивидуално и отвътре навън. Полека-лека ще стане масово явление, ще се пребори с трудностите и многобройните противници, на които не им се иска да загубят първенството и облагите, и от явление ще стане след време начин на мислене. Не на масово мислене, а на задълбочено и истинско човешко мислене. Човек трябва все пак да се отдели от животинското, не да го пренебрегне, а да го подчини; не да бяга от него, а да намери хармонията между него и хуманизма и духовното. Сега нас ни управлява в по-голямата си част подсъзнанието и много по-малко съзнанието. А свръхсъзнанието ще почака.

Вместо грубия практицизъм, егоизма, алчността и другите тъй добре познати отрицателни човешки качества ще трябва да се обърнем към положителните. И те са известни: искреност, честност, добронамереност, хуманизъм, любов към знания, разбирателство, хармония, истината и т.н., вместо да се мразим и използваме не е ли по-добре да се обичаме, да сме коректни един към друг, да се уважаваме, да сме доброжелателни и дори готови за саможертва. Да се преборим с посредствеността и простащината и да възприемем нов начин на мислене и нов мироглед. По-мащабно, по-комплексно и доброжелателно мислене. С нова морална ценностна система и с друго отношение към човека и Природата.

Едно уточнение няма да е излишно. В окултната литература много се говори за Любов във всеки неин аспект. Много хубаво, абсолютно нищо против нямам, но това понятие доста се изтърка от прекалена употреба и, направо да си го кажем, злоупотреба по-скоро, сега трябва да говорим повече за уважение, коректност, искреност и добронамереност. Защото, примерно аз, трябва така да постъпвам, че другите да ме уважават. Дали ще ме обичат не е много вероятно, но ще ме уважават. На първо място аз ще уважавам себе си, а не ще се срамувам от животното, което съм.

Любовта, интуицията и мъдростта трябва да са на почит и уважение, не както сега. Това са качества, които произлизат някъде дълбоко от човешката и, по-скоро, духовната ни същност. Те невинаги се свързват с чистата логика и не са продукт само на мозъка, а и на душата. Не говорете за тях на посредствения, защото няма да ви разбере — нали се разбрахме, че той не вижда по-далеч от носа си и такива отвлечени понятия не влизат в неговия тесногръд кръгозор.

Трябва съзнанието да вземе връх, не да покори, а да живее в мир и разбирателство и със себе си и с околните. Много е важно да живеем в хармония и със себе си, и с околните, и с Природата. След време ще настъпи и ерата на свръхсъзнанието и тогава хората ще се чудят на примитивния акъл на сега живеещите на красивата ни планета. Ще се увеличат нашите възможности във всяко отношение, ще изчезне грубо материалната сегашна наша същност и ще разполагаме с повече сетива, отколкото сега. С много по-големи възможности.

Кога ще започне? Не знам, макар че ми се иска да знам. Още няма наченки на промяна. Мога само да ви посъветвам да следите германците. Защото те са много особена нация. Истински проводник на духа на времето, нещо като ветропоказател, но в положителния смисъл на думата. Те незнайно как, но много точно се съобразяват и прокарват духа на времето. На текущото историческо време. Вижте тяхната история: когато Европа е била населена с полудиви племена те са били най-многобройни, най-диви, най-мръсни (да не повярва човек като ги гледа какви чистофайници са сега). С вековете стават по-организирани и се култивират. Когато е била епохата на феодализма, те са били чисти феодали — с разпокъсани отделни владения. Когато идва на мода музиката и живописта те изваждат на бял свят велики творци, а след тях и големи философи — пак, когато на дневен ред е философията. Идва времето на военните, на техниката, на организираната дейност, на чиновничеството и те са първа линия. Как го правят, е просто необяснимо, но го постигат! Какво е положението сега в Германия — човешкия барометър? Самите те се определят, не от сега, не само като консумативно, но дори и като „изхвърлящо“ общество, което е показателно. И те отстъпват по много интелектуални показатели и отдавна не могат да се похвалят с велики личности в различните сфери на човешката дейност. Стават все по-лениви и егоцентрични. Но наблюдавайте дали и кога са настъпили или се задават промени в германското съзнание и мислене. Това ще е показателно за настъпването на промяната, за която ви говорих досега.

След като станало ясно, че човечеството върви по не много правилен път — с вече прекаления, но системен и вече станал догматичен материализъм, меркантилността и явното предпочитание на развитието на машинната цивилизация, с егоцентризма и затъването в блатната атмосфера — вече на планетата се появиха и индиговите деца. Засега са малко, още са малки, но постепенно ще вземат нещата в свои ръце и направо ще ни засрамят нас — техните родители. Които мислят само за себе си и непрекъснато се страхуват от нещо си и от всичко. Които живеят като френския крал и не се интересуват дали след тях ще има потоп или не. Ще се появят нови отношения и нови ценности. След тях идват и кристалните деца. Деца, които вече ще са по-развити във всяко отношение. Новите деца ще бъдат облагодетелствани и с разширение на спиралите на ДНК и ще притежават по-големи възможности.

Светът ще се промени — макар и много бавно и мъчително — това е сигурно. Защото ние си въобразяваме, че всичко започва с нас, че ще свърши с нас и ние сме солта на Земята, че сме хванали Дядо Боже за шлифера. И не се интересуваме истински от другите и Природата. За което ще бъдем справедливо наказани. Не можем да схванем, не сме в състояние да го направим, че не всичко започва с раждането и свършва със смъртта на физическото ни тяло. Че сме отговорни пред много други същества, пред Земята и Космоса, пред целия свят, цялата Вселена!

Въобразяваме си, че такива каквито сме в момента ще бъдат и са били всички хора, живели на планетата. И не проумяваме своята отговорност за зараждането на новата раса, новите хора, които ще ни наследят. Да се надяваме, че те няма да допускат същите грешки, чиито връх е именно възцаряването на посредствеността. Но те ще се появят именно сред нас и какви ще бъдат зависи и от нас. Ако не го разберем може и да изчезнем. На кого сме потрябвали такива? Това вече се е случвало в прадревната история на Земята. Неведнъж!

Все някога, много ми се иска да е скоро, но не зависи само от мене ще дойде края на ерата на Посредствеността. Нищо не е вечно, всичко тече, всичко се развива, макар и невинаги само в положителна насока и все някога посредствеността ще отмине. Само че ние ще я изпреварим. Ще останат само уроците, а човечеството има хубавия навик бързо да забравя историческите уроци. И да повтаря едни и същи грешки до втръсване.

За стигналите до края на есето ще цитирам Лао Дзъ — древен китайски мъдрец, за който се предполага, а някои са съвсем сигурни, че е от българско потекло. За вече напредналите в материята ще стане ясно какво има предвид под следното:

„Възвишеният чуе ли за Пътя, поема по него. Посредственият чуе ли за Пътя ту тръгва по него, ту го изгубва. Низшият чуе ли за Пътя гръмко се разсмива. Ако не се разсмиваше, това нямаше да бъде Пътя.“

А вие разбрахте ли в коя категория сте? И не забравяйте какво е казал поета: „Отнася се до всички, които ще кажат: Не се отнася до мен“. Не сте политици, в края на краищата.

И не забравяйте, че цялата тази тотална смяна на ценностите и на повсеместно навлизане на посредствеността в живота, не само у нас, наистина може да се окаже последица от един глобален заговор на тъмните и сивите сили за завземане на Земята и, най-малкото, на нашата прекрасна Родина. Която сега може да се похвали с прекалено калпава държавност и с невиждана корупция. Тук, за наше най-огромно съжаление, е мафиотската калпава държава, царството на посредствеността и на некадърните управници. Тука политиците се държат като в детска градина, когато не лапат като невидели — справка Народното Събрание — Ох, мъко моя! С посредствеността, с некадърните, безотговорни, продажни и алчни управници сами ще трябва да се справим. Няма кой друг!

Иска ми се да повторя добре забравения сега Ю. Фучик (от комунистите идеалисти) и като него да кажа:

Хора, обичам ви! Бъдете!

Бъдете разумни и мъдри, мислете, доверявайте се на интуицията си! Бъдете отговорни и изгонете посредствеността! Бъдете хуманисти и живейте в хармония и със себе си, и с другите хора, и с Природата, и с Космоса, с всичко около вас! Нека ви води Любовта — любовта към хората, Природата, знанията, към себе си (но с мярка)! Не бъдете егоисти и загърбете крайния материализъм! БЪДЕТЕ ХОРА!

Народе български, осъзнай се! Вземи се в ръце и спри да хленчиш и да се надяваш на помощ свише. Там сега няма справедливост и не забравяй старото „Помогни си сам, че да ти помогне и Господ“. Изгони посредствените и продажните политикани и живей добре и в разбирателство — ако го заслужиш! Спри да бъдеш българофоб и направи така, че децата и внуците да се гордеят с тебе и с българския си корен.