Любомир Т. Пировски
Есен

Есенни мъгли, дъжд студен, досаден,

скелети на есенни дървета…

Дом изстинал, стени мълчащи страшно

и само летни спомени тлеещи във самота…

Есен в живот човешки — самотен, остарял.

 

Есен — оранжевозлатиста черга —

последен спомен от летни слънчеви целувки,

предчувствие за бяла чистота, покриваща света…

 

Есен — мъдрост сбрана

в приведения пълен житен клас, в дъхавата дюля,

в гроздето сбрало земна сила…

 

Есен — очакване на Пролет неизбежна!