Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (97)

95.

Марк Гарет, ръководител на лагера „Маунтънсайд“, гледаше с невярващи очи Тоби Барбър.

— Искаш да ми кажеш, че си позволил на Тими Моран да напусне лагера снощи с непознат човек?! — попита той.

— Дядо му умира. Дойде да го вземе полицай — защити се Тоби.

— Защо не ми звънна?

— Звънях ви, сър. Не ми отговорихте.

Със свито сърце Гарет призна, че Тоби е прав. Беше си свалил сакото и на шумното събиране нямаше начин да чуе дали мобилният му звъни.

„Говорих с Лио Фарли вчера — опитваше се да се успокои той. — Наистина се обади от болница. Но ме предупреди, че човекът, убил бащата на Тими, е заплашил да очисти и него, и майка му. Ами ако именно той е отвел Тими?“

Изплашен до смърт Гарет вдигна телефона. Номерът на Лио Фарли лежеше на бюрото пред него. Трябваше да му съобщи дори при най-малка опасност за Тими. Оставаше му единствено да се моли състоянието на Лио наистина да е било критично.

Фарли отговори след първото позвъняване.

— Здравей, Марк — поздрави той. — Как си?

Гарет се поколеба, преди да попита:

— Как се чувстваш?

— Вече съм добре. Тази сутрин ще ме изпишат. Снощи говорих с Тими. Страхотно се забавлява на лагера при вас.

Марк Гарет направо попита:

— Значи не сте изпращали полицай да го вземе снощи?

На Лио му трябваха няколко секунди, за да възприеме чутото. Кошмарът му се сбъдваше. Единствено Синеокия можеше да е отвел Тими.

— Искаш да кажеш, че въпреки всичките ми предупреждения си допуснал непознат да отведе внука ми?! Как изглеждаше?

Гарет накара Тоби да опише „полицая“.

Лио отчаяно слушаше описанието — поразително съвпадаше с описанието на възрастната Марджи Блес пред властите преди пет години: среден на ръст, набит…

— Очите му сини ли са били? — попита Лио.

— Питах Тоби. Не е забелязал. Бил е много уморен.

— Глупак! — изкрещя Лио и гневно затвори.

Извади жиците, които следяха сърдечната му дейност. В ума му кънтеше заплахата на Синеокия, която Тими беше чул: Кажи на майка си, че тя е следващата. После е твоят ред.

Трескаво набра номера на Ед Пен.

„Ако спази заплахата си, Синеокия ще убие първо Лори. Вероятно се е отправил към нея сега и — моля се на Бога — Тими още да е жив.“