Робърт Чеймбърс
Градините пророкови (1)

Ателието

Той се усмихна с думите:

— Търси я из света.

Аз рекох:

— Но защо ми говориш за света? Моят свят е тук, сред тези стени и стъкления покрив; тук, сред позлатени кани и захабени скъпи оръжия, зацапани картини, черни сандъци и столове чудато резбовани, украсени в синьо и златно.

— Кого очакваш? — каза той, а аз отвърнах:

— Когато тя се появи, ще я позная.

Върху пещта ми огнен език шепнеше тайни към белеещата пепел. От улицата долитаха стъпки, глас и песен.

— Кого очакваш? — каза той, а аз отвърнах:

— Ще я позная.

Стъпки, глас и песен на улицата долу; песента познавах, но не и стъпките или гласа.

— Глупак! — извика той. — Същата е песента; гласа и стъпките годините са променили!

В пещта ми огнен език шепнеше над белеещата пепел:

— Не чакай повече; те, стъпките и гласът, от улицата долу, отминаха.

А той се усмихна и каза:

— Кого очакваш? Търси я из света! Аз отвърнах:

— Моят свят е тук, сред тези стени и стъкления покрив; сред позлатени кани и захабени скъпи оръжия, зацапани картини, черни сандъци и столове чудато резбовани, украсени в синьо и златно.