Бистра Петрова
Съдба (5)

На следващия ден Преслава пристигна у тях по-рано и двете приятелки се видяха и си побъбриха на спокойствие. Преслава й сподели:

— С Йонко съм много щастлива. Винаги е мил и внимателен с мен. Предложи ми да се пренеса у тях и да заживеем заедно. Сега се виждаме редовно. Имаме общи интереси, пасваме си и в интимно отношение. Но не знам, когато отида у тях и сме постоянно заедно дали всичко ще е наред.

— Преси, това, което виждам, е, че Йонко те обича. Щом е пожелал да живее с теб значи има сериозни намерения. Мисля, че се тревожиш излишно. В крайна сметка решението е твое. Ти знаеш какви са чувствата ти и би ли могла да живееш с него.

— Обичам го, в това съм напълно сигурна и знам, че и той ме обича. Искам да живея с него, но се страхувам. Ти знаеш, че родителите ми са разведени. Присъствала съм на много скандали и може би затова се страхувам от сериозно обвързване.

— Не е задължително и твоят живот да бъде такъв, какъвто е бил живота на родителите ти. Всеки човек сам решава как да живее живота си. Понякога се случва между съпрузите да има разногласия и ако те са по-сериозни е по-добре да се разделят. Няма гаранции за това, на какво ще ни подложи съдбата в бъдеще. Затова трябва да се насладим на мига. Можем само да се молим съдбата да е благосклонна към нас и да сме щастливи завинаги с партньорите си.

— Сигурно си права, може би се притеснявам прекалено много.

— Знам, че може да ти прозвучи несериозно, това, което ще ти кажа. Преди да дойда в Бургас преживях голямо разочарование и оттогава живея за мига. Когато Крис ми предложи да сме приятели не знаех, какво да му отговоря. Не вярвах, че толкова красив мъж като него, ще се загледа по момиче като мен. Тогава си казах, каквото и да ми поднесе бъдещето ще изживея щастието, което ми предлага той. Ние нямаме възможност да живеем постоянно заедно и когато се съберем не можем да се наситим един на друг. Обичам го с цялата си душа и сърце и знам, че и той ме обича. За себе си знам, че каквото и да се случи той е и ще си остане завинаги единствения мъж в живота ми. Моят щастлив миг продължава вече пет месеца и ще съм най-щастливата жена ако съдбата ми е отредила той да продължи завинаги.

В този момент Крис я прегърна откъм гърба, целуна я по косата и каза:

— Нашият миг любов моя, ще е завинаги, защото имаме обща съдба.

— Крис — каза името му с любов Марина. — Не те чух да влизаш, откога си тук.

— Достатъчно за да разбера, че за моята любима съм единствения мъж в живота й, колкото и да живее за мига.

По-късно, когато всички се събраха за вечерята Преслава каза:

— Поздравления за годежа ви. Чудесно е, че решихте да се съберете и да заживеете заедно в София.

— Благодарим — отвърнаха двамата едновременно.

Тогава Марина допълни:

— Крис ми предложи още преди да си тръгна през септември. Сега поиска официално позволение от родителите ми и прие да дойде да живее с мен в София.

— И не си ми казала за това — каза учудено Преси.

— Решихме да не казваме, докато не решим какво ще правим с различното местоживеене. Накрая той рискува и реши заради мен да напусне работа и да дойде да живее и работи в София. Тук ще е само месец и идва при мен. Но ще си идваме и тук, защото татко е тук и когато не е на път ще го посещаваме, както и той нас. Ще се виждаме и с вас, а и вие можете винаги да ни идвате на гости. Така че приятелството ни ще се запази, не се притеснявайте.

— Разбира се, че приятелството ни ще се запази. Километрите няма да ни попречат да се виждаме и да си изкарваме приятно свободното време — каза Йонко и успокоително прегърна Преслава.

— Аз така се надявах Марина да се премести в Бургас — каза тя. — Когато се запознах със семейството й, а и възможностите, които има за развитие там ми стана ясно, че няма да имам късмет приятелката ми да е наблизо — продължи Преси след това.

Вечерта мина приятно и със забавните приказки на бащата на Крис всички много се смяха. След два дни беше Нова година и Марина попита:

— Йонко, дали ще има възможност за още три куверта в твоя ресторант. Искам родителите ни да посрещнат Новата година с нас. Тяхната маса може да е отделно, но все пак ще сме в един ресторант. За тях ще е по-забавно отколкото да празнуват сами.

— Ще уредя всичко, така че може спокойно да предупредиш родителите си, че празника им е осигурен.

— Благодаря ти, знам, че малко късно се сетих, но преди бях притеснена и не помислих за тях.

— Ще си прекараме чудесно. Ресторантът ще е пълен, но сме предвидили място за танци и съм поканил една група да свири и да подсигурява подходяща музика за танци и забавления.

Марина каза радостно:

— Отсега се вълнувам, защото празника тази година ще е специален, а и ще съм заедно с любимите си хора и приятели.

Наистина обстановката в ресторанта бе празнична. Навсякъде бе украсено с гирлянди и играчки. Масите бяха отрупани с най-различни лакомства. Оркестърът свиреше музика подходяща за вкуса на всеки. Хората бяха облечени официално и всички се усмихваха и забавляваха. Родителите на Марина и бащата на Крис бяха на отделна маса от тяхната компания, но се забавляваха, а и децата им ходеха често пъти при тях. Получи се невероятен празник и незабравимо преживяване.

Когато стрелката застана точно на дванадесет часа за миг изгасиха осветлението в ресторанта, а после оркестъра удари барабаните. Всички започнаха да си честитят настъпването на Новата година.

Крис се обърна към Марина:

— Честита нова година, скъпа моя! Пожелавам ти една щастлива и успешна година. Обичам те, и за теб и мен пожелавам всички следващи години да ги посрещаме заедно и да сме щастливи завинаги.

— Честита Нова година, любими мой! Пожелавам ти много щастлива и успешна година. Обичам те с цялата си душа и сърце и като теб искам всички предстоящи години да ги посрещаме заедно и да сме вечно щастливи.

Чукнаха кристалните чаши с шампанско и се целунаха. После честитиха, новата година на родителите и приятелите си.

 

 

В края на януари Крис натовари в колата си най-необходимия си багаж и напусна родния Бургас. Баща му бе на път и вечерта, преди да напусне града се видя само с Преслава и Йонко.

В София Марина го очакваше с нетърпение. Посрещна го в дома на родителите си, защото бяха решили да се преместят в техния апартамент, когато времето се затопли. Родителите й също го приеха сърдечно и го предразположиха да се чувства удобно.

Още на следващия ден Ивайло го заведе във фирмата и го представи на служителите. Уважи решението на Крис и не каза на служителите, че е негов бъдещ зет. Така постъпи и с доставчиците. Всички го приеха в колектива като обикновен служител.

Крис бързо се приспособи към новото си работно място. Сработи се с колектива и заработи с доставчиците безпроблемно. За три месеца във фирмата успя да намери нови доставчици, а с някои от старите успя да издейства по-големи отстъпки.

Постоянно контактуваше и с продавачите в магазините. От тях научаваше каква стока се търси и към какво има по-голям интерес. Марина не го посещаваше във фирмата, за да не го разсейва, а и още служителите не знаеха, че е бъдещият зет на собствениците. Във фирмата Ивайло, Мария и Кристиян се държаха уважително и изключително професионално.

В края на третия месец той стана мениджър по доставките и получи пълни правомощия да взема решения свързани с бизнеса. Тогава стана ясно на служителите, че той е бъдещия зет на собствениците.

Вкъщи цареше истинско разбирателство. Когато се приберяха от работа отношенията между Крис и родителите на Марина ставаха приятелски и за работа не се говореше. Тя беше много щастлива, защото живееше с любимия си. В същото време разбираше, че той се справя перфектно с работата си и му е приятно да работи във фирмата на родителите й. Двамата живееха в пълна хармония и разбирателство.

Когато вечер се оттегляха в стаята си се отдаваха на чувствата си и се желаеха и любеха все така страстно и бурно. Всеки от тях знаеше какво доставя удоволствие на другия и си задоволяваха всички желания и копнежи. Любовта им бе силна и непокътната. Крис постоянно се грижеше за Марина и я обсипваше с внимание и нежност. Бяха определили дата за сватбата си и се подготвяха за щастливото събитие, което бе предвидено за началото на юни. За кумове поканиха Преслава и Йонко, които се бяха оженили преди месец. За тържеството избраха залата на столичен хотел, в който мислеха да настанят роднините и приятелите си от Бургас. Роклята на Марина и костюма на Крис бяха направени по поръчка. Поканите бяха избрани и изпратени, а менюто потвърдено.

Бащата на Крис се върна от път в средата на май и си взе отпуск, за да е свободен и да помага на младите, с каквото може. Два месеца преди сватбата двамата се преместиха в нейния апартамент и се чувстваха много освободени. Можеха и се целуваха и прегръщаха постоянно. Заедно се справяха с домакинските задължения и често желанието им да се любят водеше до изключване на печката, за да не загори яденето.

Харесваше им да си стоят вечер вкъщи и да гледат телевизионно предаване или филм седнали един до друг наслаждавайки се на близостта си и на това, което гледат, а когато копнежа им се засили просто си лягаха и се отдаваха на чувствата си.

Ден преди сватбата Марина и Крис отидоха в дома на родителите й. Той я остави там и остана с баща си и гостите от Бургас в хотела.

На сутринта в деня на сватбата Марина се събуди с леко неразположение. Когато стана от леглото й се зави свят. Майка й влизайки в стаята веднага разбра, че дъщеря и не се чувства добре, защото бе пребледняла и притеснено я попита.

— Дъще, какво ти е, не изглеждаш добре.

— Не се чувствам добре, мамо. Лошо ми е и ми се гади, сигурно е от притеснение.

Майка й се усмихна и каза.

— Може да е нещо хубаво, кога за последно имаше месечен цикъл.

— Преди два месеца, но да не би да ми казваш, че съм бременна.

— Да, момичето ми, мисля, че това е причината за състоянието ти и какъв по-хубав ден да разберем това от днешния.

— Мамо ако си права искам да съм сигурна. Изпрати леля да ми купи тест за бременност и някакво лекарство, което да ми помогне да се съвзема, но да не е вредно.

— Сега ще я изпратя, а ти закуси колкото можеш и си изпий сока.

— Мамо ако наистина съм бременна, това ще е най-хубавият ни подарък с Крис за сватбения ни ден.

— Така е миличка и ние с баща ти ще сме много щастливи.

Теста потвърди това, което Марина и майка й вече знаеха. След закуската и сока състоянието й се оправи. Марина бе толкова щастлива, че цялата засия. Чаровната й усмивка стана още по-пленителна, а излъчването й още по-жизнерадостно.

След церемонията по бракосъчетанието и поздравленията на гостите младоженците останаха за малко сами. Тогава Крис гледайки съпругата си с нежна усмивка, я попита.

— Любов моя, днес имаш специално излъчване. Прелестна си и цялата сияеш, повече от всякога.

— Познаваш ме добре и усещаш всичко, което ми се случва. Затова най-после ще ти кажа. Досега не можах, защото все имаше хора около нас. Само запази спокойствие.

— Какво има скъпа, защо да запазвам спокойствие, кажи ми.

— Защото съм бременна и ще ставам майка, а ти ще ставаш баща.

Крис като чу думите и веднага силно я прегърна, оставяйки я без дъх. След това я целуна по начин, който изразяваше цялата му любов.

В този момент при тях влязоха родителите им. По изражението им разбраха, че Крис е разбрал за бебето. Изглеждаше толкова щастлив, че на лицето му бяха изписани чувствата, които бушуваха в него в момента. За пореден път се убедиха, че този мъж обича безкрайно дъщеря им и е достоен неин съпруг.

Сватбеното тържество бе изпъстрено с много смях, танци и забавления. Марина бе превъзбудена от емоции през целия ден. Крис се чувстваше по същия начин, но се вълнуваше и от емоционалното състояние на любимата си. Той бе щастлив, но се и притесняваше за нея. Тя не спираше и за миг почивка, затова от време на време поръчваше на оркестъра бавен танц и я вземаше в прегръдките си, за да забави малко забързаното й темпо.

В края на този невероятен ден се прибраха в техния дом. С тях беше и баща му, който щеше да остане с тях няколко дни докато тръгнат за Париж — градът на влюбените. Това бе подаръкът на Крис за съпругата му.

Татко Йордан също разбра за бременността на Марина и щастието му бе неописуемо. Той и тя се разбираха прекрасно и се възприемаха като баща и дъщеря. Толкова се бяха привързали един към друг, че понякога Крис се шегуваше.

— Като ви гледа човек как се разбирате може да си помисли, че имате кръвна връзка, а аз съм новият член на семейството.

Баща им пожела приятна вечер и се оттегли в стаята си. Марина и Крис си свалиха сватбените дрехи и си взеха освежителен душ. След това се прибраха в спалнята си. Сега двамата искаха да са сами и да споделят щастието си.

Тази вечер Крис я люби много нежно и внимателно, пренесе я в света на любовта. Обсипа с целувки и ласки всяка частица от тялото й. Достави й наслада и удоволствие и я накара де се почувства единствената жена на света. И за него това бе действителността.

След седмица младоженците отлетяха за Париж. Там прекараха една незабравима седмица наслаждавайки се на собствената си любов и на красивия град на любовта.

С групата направиха автобусна панорамна обиколка на града. От местен екскурзовод научиха повече за историята му и за най-интересните забележителности, които непременно трябваше да посетят.

Разходиха се по най-известната улица на Париж, „Шанз Елизе“. Вървейки по нея влизаха и разглеждаха известни маркови магазини и си купиха парфюми, както за себе си така и за близките си. От тази улица достигнаха до Триумфалната арка, която бе център за няколко главни улици на града. На другия ден посетиха Айфеловата кула, качиха се до последния етаж и се насладиха на прекрасната гледка, която им разкриваше огромна част от града. Когато слязоха се разходиха покрай цветните градини край кулата и се повозиха и на кораб по река Сена. С група туристи разгледаха Лувъра и имаха възможност да се докоснат до художественото изкуство на известни творци. Същия ден посетиха и музея на мадам Тюсо. Там си направиха снимки с восъчните фигури на известни актьори и личности.

Толкова приятни спомени и впечатления оставяха разходките им. Когато вечер изморени се прибираха в хотела, не можеха да се отпуснат и да си отдъхнат от преживените емоции от деня.

Един ден Марина и Крис се отделиха от групата и отидоха до Дисниленд. Там като деца се впуснаха в приключението да се возят на различните съоръжения и да се смеят от сърце. Вечерта, макар и изморени, тя настоя да отидат и до Айфеловата кула, където да се насладят на светлинното шоу, което се прави на нея точно в полунощ.

Качиха се отново на кулата и гледката, на която станаха свидетели бе невероятна — Париж бе облян в светлини, а когато започна да свети и кулата, красотата стана още по-удивителна. Навсякъде наоколо бе пълно с хора, които също като тях се наслаждаваха на тази забележителна красота.

Тръгнаха си от града на любовта заредени и изпълнени с много положителни емоции. Бяха там само седмица, а се чувстваха все едно са били с месеци. Това незабравимо преживяване щеше да остане скъп спомен от първото им съвместно пътуване като семейство.

Когато се прибраха споделиха с близките си впечатления и усещания от изключително приятно изкараната си екскурзия. Бяха направили много снимки и видеоклипове на посетените места, които да им напомнят за дните в Париж.

След еуфорията около сватбата, а после и екскурзията, живота на Марина и Крис продължи, както си живееха досега. Тя имаше да подготви дипломната си работа, но и много свободно време. Семейството й единодушно реши докато не роди и не отгледа детето си да не започва работа. В началото Марина не ги разбираше, но няколко месеца по-късно, когато наедря си даде сметка, че са били прави.

През почивните дни на Крис си правеха дълги разходки и често излизаха сред природата извън София.

Той беше изключително грижовен съпруг. Освен служебните си ангажименти, обичаше да помага на Марина и в домакинството, въпреки че тя се справяше поради наличието на достатъчно свободно време.

Няколко месеца след сватбата бащата на Крис бе поканен да работи като служител, отговарящ за склада в семейната фирма. Той прие с удоволствие, за да може да бъде постоянно до семейството си и заживя заедно със сина и снаха си.

Коледните и новогодишни празници семейството изкара вкъщи, в очакване на бебето, защото Марина всеки момент можеше да роди.

На пети януари един необикновено слънчев за този период от годината ден Марина роди момиченце. Дъщеря й бе като малко копие на баща си. С млечно бяла кожа, руса коса, а очичките й, които още не се определяха какви са, бяха светли и изразителни. Макар и бебе гледаше с усмихнати очи.

Когато Крис я видя в ръцете на съпругата си, помисли, че никога не е виждал нещо по-прекрасно. Той се гордееше, че е съпруг на Марина и баща на тяхната прелестна дъщеря. В този миг разбра, че за него няма нищо по-ценно от тях двете.

Младите родители решиха да дадат на дъщеря си името Марая.

Крис прегърна и целуна жена си и дъщеря си, а после развълнувано каза:

— Благодаря ти, любов моя за това малко създание — и погледна с любов към дъщеря си. — Обичам и двете с цялата си душа и сърце.

Марина го погали нежно с ръка, като внимаваше как държи в скута си и дъщеря си и му отвърна.

— И аз те обичам Крис, повече от самата себе си. Ти ме дари с много щастие, а сега ми подари и нашата прекрасна Марая. Всеки миг с теб от както сме заедно аз живея спокойно и щастливо. Ти ме направи най-щастливата жена на света.

Марина не беше се доизказала, когато Крис отново я целуна и я остави без дъх. Целуна по челото и дъщеря си и с нежелание се отдели от любимите си жени — като каза:

— Сега скъпи мои трябва да позволя на една щастлива баба и двама нетърпеливи дядовци също да ви видят.

При Марина и бебето влязоха щастливите им родители. Когато видяха първата си внучка те се просълзиха от вълнение. Мария майката на Марина целуна дъщеря си и съвсем леко погали внучка си. Ивайло и Йордан — двамата дядовци гледаха отстрани и не смееха да ги доближат, но после също целунаха Марина, като и честитиха рожбата.

Мария гледайки усмихнато дъщеря си и внучка си каза:

— Отсега си мисля какви играчки да взема за малката. Баба много ще я гледа и ще й купува всички играчки, които й харесат.

Дядовците я изслушаха и казаха.

— Ние ще почакаме да порасне и тогава ще си играем с нея. — Ще я научим на много игри и ще я водим където пожелае.

Марина и Крис ги слушаха усмихнато и си помислиха, че малката им дъщеря ще е едно много разглезено дете от баба си и дядовците си. И двамата бяха наясно, че Марая ще има каквото пожелае, защото все пак бизнеса на семейството бе с детски играчки.

Щастливите родители през повечето време сами се грижеха за дъщеря си. Изпитваха истинско удоволствие да я къпят, да й се радват. Когато е нахранена и подсушена тя щастливо переше ръчички и риташе с крачета.

Крис помагаше за всичко на съпругата си, само не можеше да храни бебето, защото майка й я кърмеше. Когато започна да приема сокове и каши, той с удоволствие и ги даваше.

Родителите им, често ги посещаваха и се радваха на малката. Бащата на Крис си купи гарсониера в близост до дома им, още преди Марина да роди, за да остави младата двойка да са самостоятелни. Въпреки това много често се събираха на вечеря цялото семейство и се забавляваха. Всички се смееха от сърце на смешките на дядо Йордан. Дори малката Марая, когато слушаше смеха на близките си също се смееше с глас. Баба Мария обожаваше да остава да гледа внучката си. Двете си играеха и Марая се чувстваше много добре с нея. В такива дни Марина и Крис обръщаха внимание само на любовта си.

Когато дъщеря им гостуваше на баба си и дядо си, те си оставаха вкъщи или си правеха някое кратко пътешествие. Въпреки грижите по детето, въпреки домакинските и служебните ангажименти те не пренебрегваха собствените си желания и копнежи един по друг.

Марая бе само на две и половина години, когато се роди братчето й Йордан, когото от самото начало на галено нарекоха Дани. Той отсега приличаше на майка си. Беше с бяла кожа, но тъмнокестенява коса, отсега се забелязваше, че очите му също ще са като нейните кафяви. Имаше и овално лице като нейното.

Цялото семейство се бе събрало у тях да приветстваше появата на новия човек. Марая подскачаше радостно около всички и викаше с детското си гласче.

— Аз съм кака и си имам братче.

Баща и я взе на ръце, погали я по русата й коса и нежно й каза:

— Да, момичето ми, вече си голяма и си кака.

— Бабо, ами той ще си играе ли с мен се — обърна детето към баба си.

— Разбира се, когато порасне ще си играете, но сега е много мъничък.

— Тате, а бебето в моята стая ли ще спи — продължи с въпросите си Марая.

— Докато е мъничък, ще спи с мен и майка ти, а после ще направим стая и за него, освен ако не искаш да дойде в твоята стая.

Марая се замисли, като сложи малкото си пръстче на брадичката си. В момента имитираше възрастните и те се засмяха звучно, а тя каза:

— Ще си помисля, когато порасне и ако си играе с мен, може и да му разреша да спи в моята стая.

Марина усмихнато протегна ръце към дъщеря си и съпругът и я даде.

— На мама умницата, ти ще си най-добрата кака и сестра, защото си разумно дете, а си толкова малка.

Марая и Дани, растяха в спокойна и любеща домашна обстановка. Родителите им се грижеха за тях с голяма любов. Възпитаваха ги и ги учеха да са добри и уважаващи семейните ценности хора. Изпълняваха желанията им, но им показваха, че за да се постигне успех е необходимо да са умни и трудолюбиви.

Марина покрай грижите за децата и домакинството се изморяваше, но никога не пренебрегваше съпруга си, а и той много й помагаше и се занимаваше с децата, за да може да й даде възможност за почивка. Когато вечер децата заспяха, двамата сядаха на дивана и си споделяха изминалия ден. Крис ценеше мнението й. Съветваше се с нея, когато имаше да взема важни решения или трябваше да се справи с някой проблем. Като страничен наблюдател, тя най-правилно преценяваше ситуациите. После се отпускаха и се наслаждаваха на компанията си докато гледаха интересен филм или някакво друго предаване, докато решат, че е време за лягане. Когато се отзовяха в спалнята, тя започваше да го съблича и целува своевременно. Той обожаваше милувките й. Когато легнеха и двамата вече бяха готови за поредната си любовна игра.

Въпреки че бяха женени вече от доста години все още страстта им бе така силна, както в началото на тяхната връзка. Те се грижеха да не попадат никога в рутината на ежедневието. Марина с годините бе успяла да свали килограмите, които й бяха малко в повече като млада и сега изглеждаше прелестно.

Колкото повече остаряваше толкова по-красива ставаше. Самата тя се чувстваше прекрасно, а и постоянно получаваше комплименти от съпруга си, въпреки че той си я харесваше от самото начало.

Всеки ден си казваха, че се обичат, а с постоянно търсещите се погледи си доказваха, че е така. Тя все още се разтреперваше, когато той я погледне или докосне по онзи сладостен начин предназначен само за нея. Беше сигурна в чувствата му, че е обичана и обожавана. Самата тя винаги му доказваше с действията си, че той за нея е единствен на света. Тя също го обожаваше и боготвореше. За двамата семейството им бе на първо място.

Когато децата тръгнаха на училище, Марина започна работа в семейната фирма. Тъй като бе най-добра в отношенията си с хората се зае с длъжността връзки с персонала и продажбите. През годините Крис стана заместник-президент на фирмата и бе получил от родителите на Марина пълни правомощия. Благодарение на уменията му и предприемчивостта му бизнеса се бе разширил.

Той започна търговия и с детско облекло, а впоследствие фирмата се разшири до ниво, че започна да извършва внос и износ с детски играчки и облекла на български и чуждестранни производители.

Родителите на Марина, както и баща му се гордееха с успехите му, но най-горда бе съпругата му. Тя бе винаги до него и го подкрепяше във всичките му решения. Самата тя също се справяше чудесно с колектива, умееше да сплотява служителите и всички бяха като едно голямо семейство. Често си устройваха празненства, където се отпускаха и се забавляваха. На тези празненства всички бяха равни, шефове и подчинени.

През ученическите ваканции на децата, Марина и Крис предаваха бизнеса в ръцете на родителите си и се отдаваха изцяло на семейни забавления. Всички обичаха да пътуват. Постоянно бяха на поход в планината, посещаваха забележителностите на Родината, както и често пътуваха в чужбина.

През лятото ходеха в родния град на Крис, където се виждаха с приятелите си и ходеха заедно на плаж. Най-често се събираха със семейството на Преслава и Йонко, които имаха близнаци момче и момиче на възрастта на Марая. Двете семейства поддържаха близки приятелски отношения и децата им се разбираха и си играеха. Зимата семействата им изкарваха в зимните курорти Пампорово или Банско. Всички умееха да карат ски. През деня бяха на пистите, а вечер се забавляваха с атракциите, които им предлагаше хотела. Играеха боулинг на отбори, тенис на маса, билярд. Когато родителите не играеха с децата си говореха и обсъждаха различни теми. Приятелството им през годините не само, че се беше запазило, но и бе станало още по-силно. Децата им бяха станали истински приятели и постоянно си чатеха в нета.

Роднините на Марина от Бургас се бяха преместили да живеят във Виена. Братовчедка й Мая се бе омъжила за Боян и имаха един син, но и двамата работеха в университет във Виена. Затова и родителите й отидоха при тях. Всяка година Марина и Крис заедно с децата си им гостуваха по няколко дни. Мая и Боян си идваха по-често, защото родителите му бяха в София и тогава братовчедките се виждаха отново и си организираха семейни сбирки и излети.

При семейните излети и екскурзии, Марина и Крис общуваха с децата си. Споделяха си впечатленията. Правеха си снимки и филмови клипове на посетените места. Марая, чиято страст се очертаваше рисуването носеше винаги със себе си рисувателни помагала и често пресъздаваше в рисунките си забележителностите, които са и направили впечатление. Семейството й винаги я оставяше на спокойствие да си рисува, а те през това време играеха на шах, карти или други игри. Марая от малка бе определена като красавицата на семейството, въпреки че и брат и не й отстъпваше. Майка й отсега се притесняваше как, ще я опази от момчетата, а баща й се заканваше, че само някой да закачи момичето му, ще си има сериозни проблеми.

Дъщеря им бе общителна като майка си и на съучениците й им беше приятно да общуват с нея. Синът им бе по-затворен не говореше много, но когато трябваше да отговори на някого винаги намираше точните думи.

Крис и Марина, освен че бяха всеотдайни родители, се държаха приятелски с децата си и ги научиха, да споделят за проблемите си. Така заедно се справяха с всичко, а щом им се наложеше да пътуват служебно в България и чужбина децата им оставаха с баба си и дядо си. Служебните пътувания им доставяха, освен служебни постижения, и истинско удоволствие. Обикновено Крис сключваше сделките сам и присъствието на Марина не бе наложително, но той предпочиташе да пътува с нея, а тя винаги бе готова да го последва. Не пътуваха заедно само когато е необходимо, тя да си остане вкъщи заради ангажимент с децата им. Двамата обичаха да съчетават пътуванията си. Така оставаха сами и се отдаваха напълно на любовта си.

Бяха заедно от петнадесет години, а когато бяха сами се държаха като влюбена двойка и те всъщност бяха такава. Въпреки годините заедно, въпреки професионалната им натовареност и ангажименти към децата и родителите им, винаги намираха баланса в отношенията си. Нито за миг не загубиха тръпката, която имаха помежду си. Нищо не можа да ги отчужди или отдалечи, дори да имаха проблеми, заедно ги решаваха.

Когато вечер влезеха в спалнята си забравяха за всичко и оставаха сами с голямата си любов.

Сега управляваха сами бизнеса. Родителите й бяха прехвърлили собствеността на тях двамата и децата им.

Тъй като децата им все още учеха, те си бяха разпределили отговорностите и заедно управляваха фирмата. Бащата на Крис продължаваше да работи във фирмата и им помагаше много с работата си в склада.

Родителите на Марина ги заместваха, когато им се налагаше да отсъстват, но в останалото време бяха на пътешествия с караваната, която си бяха купили и се бяха отдали на заслужена почивка.

По празници и поводи всички от семейството се събираха и празнуваха заедно. Много често си правеха и импровизирани вечери и уикенди.

Вече големите Марая и Дани също уважаваха и ценяха семейните сбирки.

Така спокоен и задружен бе животът на цялото семейство.