Бистра Петрова
Съдба (3)

За Марина срещата с бащата му беше важна. Тя си мислеше през някои от тези дни да поговори с Крис и да му сподели предложението на родителите си. Когато се запознае с баща му се надяваше да може да прецени, как ще се развият събитията.

Вечерта Марина тъкмо паркираше колата си. Крис отиде да я посрещне и да вземе багажа й. Той си беше такъв — винаги внимателен и грижовен към нея. Щом влязоха в апартамента при тях дойде баща му.

— Здрасти, младежи и добре дошли — ги посрещна сърдечно той.

— Татко, запознай се с Марина и скъпа това е баща ми.

— Приятно ми е. — Марина протегна стеснително ръката си и пое ръката на усмихнатия баща.

— На мен ми е още по приятно, аз съм Йордан. Доживях най-после да се запознаем. От толкова време слушам сина си да говори само за теб, а не се познавахме лично. Беше ми любопитно да разбера кое е момичето, което толкова много го вълнува и го прави щастлив. Хайде да влезем няма да си говорим на вратата. Настани се и се освежи, а аз ще ви чакам в хола.

Марина бе впечатлена от приятния и интелигентен мъж, с когото се запозна. Крис много приличаше на него, а явно и от него бе наследил благия си характер.

След като влязоха в спалнята му, той я взе в прегръдката си и силно я притисна към себе си.

— Най-после ще имаме повече време за нас. Толкова много ми липсваш, че на моменти изпитвах болка, че не мога да те прегърна, когато ми се иска.

— Любими мой, тук съм. Притискаш ме толкова силно, че не мога да дишам.

— Извинявай от вълнение не мога да се въздържам. Върви да се освежиш и да се отпуснеш. Навън е студено и си замръзнала. Вече си у дома и ще се грижа да ти е топло и уютно. Тази и следващите нощи, ще си в прегръдките ми и няма да има по-щастлив мъж от мен.

— Както няма да има и по-щастлива и доволна жена от мен в целия свят.

— Отивай, защото ако се забавиш още малко може да забравя за благоприличието си и да те отведа там, където желая.

— И аз искам да се потопя в прегръдката ти и да не ме пускаш, любов моя.

— Знам, скъпа моя, но се опасявам, че баща ми ще дойде да ни търси. И ще изпаднем в неудобна ситуация. Колкото и културен да е, няма търпение да те опознае.

— Разбира се, че в момента той е по-важен и трябва да го уважим — каза Марина.

— Да, ще ми се сърди ако му отнема възможността да си поговорите.

Когато Марина влезе в хола бе изненадана. Бащата и синът бяха подредили изискано масата и я очакваха за вечеря. Крис като кавалер изтегли стола и я покани да седне. Тя отново се развълнува от цялото внимание.

По време на вечерята се отпусна и разговаря спокойно на общи теми с мъжете. Наблюдава как двамата се разбираха с погледи, когато трябваше да се сервира нещо или да й се налее безалкохолно. Марина предложи да помогне, но мъжете единодушно не й позволиха. Когато вечерята приключи, татко Йордан и тя отидоха в хола. Тогава започна искрения им разговор. Йордан се интересуваше от нея като човек и я попита.

— Разкажи ми повече за себе си? Какво харесваш да правиш? Имаш ли хоби и какви са любимите ти теми за разговори?

Марина без проблем и с лекота му отговаряше и дори се впускаха в по-продължителен разговор за нещо, което вълнува и двамата. Когато стана на въпрос за връзката им с Крис, тя започна да говори още по-чувствено и с много любов. Така Йордан разбра, че синът му наистина е срещнал подходящата жена. Беше видимо колко много го обича. Почувства, че ще е щастлив с нея както го виждаше и в момента. Двамата си допаднаха.

Когато Крис свърши с домакинската работа седна при тях. Веднага усети разбирателството между баща си и любимата му.

На другия ден Крис трябваше да пътува до Карнобат по работа и Марина отиде с него. По време на пътуването разговаряха и тя го попита за приятеля на Преслава, който се оказал негов съученик и с когото същата вечер, тя щеше да се запознае. И Крис започна да й разказва.

— С Йонко бяхме съученици в гимназията. Тогава не бях общителен и не говорех много, но с него се разбирахме. Случваше ни се често да обсъждаме домашните и уроците си. Семейството му е заможно и имат семеен хотел в Равда. Той не продължи да учи, а се захвана да помага в бизнеса на родителите си. Преди два месеца, когато приключи сезона затвориха хотела, както правят всяка есен и откриха ресторант тук в Бургас. Разбрах, че той изцяло се е заел да управлява ресторанта. С Преслава се запознали случайно. Не знам подробности, но тя посетила с приятелка ресторанта му. Всичко било нормално докато някакъв мъж не започнал да ги притеснява. От персонала двама сервитьори го изгонили навън. Когато момичетата си тръгнали от ресторанта оня, който видимо бил пиян хванал Преслава и започнал да я дърпа. Тогава приятелката й изплашена влязла да търси помощ и Йонко разбирайки какво се случва веднага излязъл и я отървал от натрапника. Преслава била доста изплашена и той я поканил да влезе отново в ресторанта да се успокои, след което откарал двете момичета по домовете им. На следващия ден Преслава в знак на благодарност му изпратила парфюм, а той, понеже нямал неин телефон вечерта отишъл в дома й. Искал да я види дали е добре и да й каже, че не е имало нужда от благодарности. Тогава тя разбрала, че той е собственик на ресторанта и че смятал за свой дълг клиентите да се чувстват удобно. Поканил я на кафе и така от дума на дума се заговорили и си допаднали. Откакто излизат Преслава е като отнесена от вихъра. Един ден я попитахме с колегите какво й е. Тогава разбрахме, че е влюбена. Когато ни каза с кого излиза й казах, че момчето е мой съученик. Бях го срещал преди това и ми каза, къде е отворил ресторант. Дори ме покани да отида, за да се видим и да си поговорим. След като всички разбрахме с кого излиза нашата колежка посетихме ресторанта и аз се видях с Йонко и успяхме да поговорим. Той разбра, че сме колеги с Преслава и му разказах за теб.

— Получило се е много добро съвпадение. Точно най-добрата ми приятелка, която имам в Бургас да се запознае с твой приятел. По думите ти разбирам, че с него сте се разбирали добре. Ако ние с Преси сме с вас, може да се получи истинско приятелство.

— Наистина в училище най-много съм си говорил с него и знам, че е свестен и добър. По онова време нямах приятели, защото сам странях от всички, но с Йонко намирахме общ език и си помагахме в училищните задачи.

— Радвам се, че довечера ще се запозная с приятеля на Преси. Още повече че и тя е намерила любовта. Преди си падаше по теб, но след като не я удостои с вниманието си, е забелязала, че се интересуваш от мен като жена. Дори ме насърчаваше да говоря с теб, но аз така и не го направих, докато ти не пожела това.

— Преслава ти е истинска приятелка. Въпреки че си говорите по телефона, често ме пита за теб. Двамата си говорим за времето, когато беше тук и колко ни липсва присъствието ти. Тя понякога ме успокоява, че всичко е временно и скоро ще се съберем и ще заживеем заедно.

— Като стана въпрос за това… Има нещо, за което не знам, как да те попитам и как ще го възприемеш. То е по-скоро предложение на моите родители, но се появи, след като видяха, че много ми липсваш и аз им казах, че би било чудесно ако си с мен в София.

— Кажи ми, без да се притесняваш. Какво ти се върти в главата и за какво предложение ми говориш. Можеш да ми казваш всичко и заедно ще го обмислим.

— Ами… — започна плахо Марина. — Родителите ми предлагат да работиш във фирмата им като директор по доставките. Искат ти да движиш всичко свързано с доставчиците — договори, преговори и решения. Те искат да работиш не като служител, а като собственик. Това е неочаквано за теб и нямам представа, как ще го възприемеш. Имам предвид, че си свикнал да си самостоятелен. Тук е животът ти, баща ти, работата ти и града, в който си роден, но моля те помисли. Каквото и да решиш аз няма да се меся в решението ти. Предупредих родителите си, че съм готова да дойда при теб и да живея и работя в Бургас. За мен няма по-важен човек от теб и ще съм щастлива само там, където си щастлив ти.

Както караше буса, Крис отби от пътя и спря. Тъй като ръчната спирачка му пречеше той слезе и мина от страната на Марина. Качи се до нея и я прегърна оставяйки я без дъх. После нежно я целуна и каза:

— Обичам те повече от собствения си живот, а с думите си ти ми доказа, че и ти ме обичаш по същия начин. Каквото и да се случи в бъдеще заедно ще го обмислим и ще решим какво е най-правилно. Както за теб моето щастие е най-важно, така и за мен твоето щастие е най-важно.

Марина още не беше на себе си от прегръдката и целувка. Тогава той я целуна отново и този път по-продължително и страстно, карайки я да затрепери от възбуда. Когато той я пусна, тя с вълнение на гласа си каза:

— Любов моя, какво правиш? Ще предизвикаш смут в движението, ако някой шофьор се загледа какво правим. Не е прилично да се държим като невъздържани влюбени по пътя.

— Първо не сме на пътя, а съвсем отстрани. Тук можем да си почиваме, да се храним и да правим каквото решим, защото не пречим на никого. Не правя нищо лошо като прегръщам и целувам любимата си жена. След думите ти, че би живяла навсякъде само да си с мен, не можех да не те целуна и прегърна веднага дори и животът ми да зависеше от това. Трябваше да те прегърна и да те почувствам, че си до мен и си истинска.

— Винаги ще съм до теб и това никой не може да го промени.

— Знам и няма по-щастлив мъж от мен.

След това слезе от буса и отиде отново на шофьорското място и тръгна. Бързо успяха да свършат работата си в Карнобат и се прибраха навреме. Оставиха буса във фирмата. Уговориха се с колегите за вечерта и се прибраха. Бащата на Крис не си беше вкъщи и след като си взеха душ двамата продължиха с това, което бяха започнали по пътя. Любиха се с много нежност и финес, сякаш бяха чупливи предмети и внимаваха да не се счупят.

Когато отидоха в ресторанта, Преслава ги посрещна и запозна Марина с приятеля си Йонко. Той изрази искреното си удоволствие, да се запознае с момичето, което е завладяло сърцето на Крис. Момичето, което е повлияло на Преслава да цени истинските неща в живота.

При разговори между тях, тя все изтъквала съветите и разсъжденията на приятелката си.

Марина от своя страна също бе любопитна да се запознае с мъжа, който прави приятелката й да е щастлива. След няколко разменени думи и на двамата им стана ясно, че се харесват и се разбират. Вечерта имаха възможност да си поговорят повече. Йонко седна между двете приятелки, за да не се увлекат в женски приказки и да забравят, че в компанията им има и други хора.

В ресторанта по принцип нямаше обособено място за танци. Когато имаше групи желаещи да танцуват от персонала сместваха масите и пускаха желаната музика. Така и тази вечер, когато останаха по-малко клиенти в ресторанта, сервитьора пусна подходяща музика.

Двойките станаха да танцуват. В компанията всички си допадаха и освен колеги бяха и приятели. Извън колектива бяха само Йонко, Марина и Соня, която бе приятелка на едно от момчетата, но винаги излизаше с тях.

Цялата компания искрено се забавлява. Шегуваха се, разказваха си случки от живота, а някой разказваха вицове. Крис умееше артистично и образно да разказва вицове и случки, с което предизвикваше колегите си да се смеят с глас. Сега, когато Марина беше до него той се чувстваше спокоен и свободен да се изразява. Забавляваше всички и те дори се пошегуваха.

— Щом Марина е тук, той сякаш изгрява като слънце на хоризонта и лъчите му докосват с топлината си всички около него.

Крис за миг се замисли над думите на Петко и каза.

— Това е любовта! За мен Марина е любовта. Когато е до мен се чувствам свободен и сякаш думите и действията ми сами си проправят път. Когато е до мен мога всичко.

— Това вече е ясно на всички, въпреки че и ние останалите се чувстваме прекрасно, когато тя е сред нас — каза друг колега.

— Тя беше при нас само три месеца. Сплоти колектива и ни показа, че освен колеги можем да бъдем и приятели. Така работата ни е по-приятна, когато хората, с които работиш са ти близки. Времето минава бързо и не усещаме, кога е свършил работния ден.

Всички изръкопляскаха на думите му и отново приветстваха Марина за добре дошла. Тя много се развълнува и със сълзи на очите, каза:

— Благодаря ви за обичта и уважението, с които ме обсипвате. И аз ви обичам и мога с ръка на сърцето и с чиста съвест да кажа, че не съм имала по-верни и искрени приятели от вас.

Тогава най-близката й приятелка я прегърна и целуна. После й поднесе подарък — парфюм и снимка в рамка, на която бе целият им колектив, а с монтаж бяха сложили и нея самата. Когато Марина видя снимката се сети, че при идването си последния път в София, Крис бе поискал да има няколко нейни фотографии. Видя, че колегите са използвали една от тези фотографии. Марина учудено погледна всички и попита:

— Не разбирам, защо е всичко това.

— Защото, когато си тръгна ни беше толкова мъчно за теб, че дори не се сетихме да ти подарим нещо за спомен. Затова сега ти приготвихме скромен подарък, който да ти напомня за времето прекарано при нас — отвърна Преслава. — А сега пуснете музика и да танцуваме, защото всички сме щастливи.

Следващия ден бе събота и Марина и Крис останаха да се излежават до късно, защото се бяха прибрали почти призори. Всички толкова много се забавляваха с приятни разговори и танци, че на никой не му се тръгваше. Йонко като собственик на заведението накрая освободи персонала и затвори заведението само за тяхната компания. Когато всички си тръгнаха с него останаха Преслава, Марина и Крис. Те му помогнаха да разтреби масите, като преместиха чашите на бара, чиниите в кухнята, а шишетата в касетките. Изчакаха го да заключи и Марина го закара до дома му, а после закара и Преслава и тогава се прибраха у тях. Двете приятелки се разбраха като се наспят да се чуят и да се срещнат.

Когато станаха беше обяд и баща му им бе приготвил вкусно ястие. Тримата обядваха и този път Марина се наложи над кавалерството на мъжете, че тя ще подреди кухнята и ще измие съдовете. След като се справи с работата си. Направи кафе и сложи сладки в една чинийка, и сервира на мъжете в хола.

Седна до Крис с кафето си и разказаха на баща му колко добре са си изкарали предишната вечер. Показа му и снимката, която и бяха подарили и чак тогава видя на гърба й надпис — „С любов и признателност към скъпата ни колежка и още по скъпа приятелка Марина от най-добрите й приятели“. Тя погледна Крис и го попита.

— Ти знаеше ли за това? — И посочи надписа.

— Знаех за снимката, защото се снимахме заедно. След това ми поискаха твоя снимка и им дадох една от тези, които ми бе подарила, но нямах представа за надписа.

— Запознанството ми с тези хора и теб… Всичко хубаво, което ме се случва след това, ще са едни от най-прекрасните ми моменти в живота. Казвам едни, защото двамата ще имаме още много такива. Но приятели като тези, които ме обичат, както и аз ги обичам едва ли ще срещна отново.

— Не забравяй, че ти ни сплоти като колектив и ни сближи като приятели. Ти си по-невероятна от всеки. Затова всички се привързаха към теб и те обикнаха, защото оцениха добротата ти.

Йордан изслуша сина си и Марина и каза:

— Синко, след постоянните ти приказки за любимата и малкото време, в което я познавам се убедих, че тя е съкровище. Не я изпускай!

— Спокойно, татко! Никога няма да изоставя жената на живота си. Тя е моята съдба и нищо не може да промени това. С нея сме предопределени да сме заедно. И двамата сме преживели разочарования и сме се поучили от тях. Знаем какви са истинските неща в живота. И се обичаме повече от самите нас.

— Като ви виждам толкова влюбени и щастливи и аз се чувствам щастлив. Когато имате нужда от мен винаги можете да ми казвате. Ще подкрепям и двамата във всичко.

В този момент Марина отиде до него и го целуна по двете бузи и го прегърна, а после му каза:

— Винаги ще имаме нужда от теб, но и ти, когато се нуждаеш от нещо ще ни казваш.

— От днес вече имам и дъщеря, — каза спокойно бащата на Крис. — Чувствам те много близко до сърцето си и няма как да е различно, след като сина ми те обича повече от себе си.

След този трогателен разговор тримата си изпиха кафето и изгледаха заедно едно следобедно предаване, а когато то свърши Марина и Крис се обадиха на Преслава, за да се срещнат. Уговориха се да се видят в едно кафене и направо се срещнаха там.

Преслава беше с Йонко и мъжете докато си говореха за теми, които ги вълнуват, момичетата успяха да си поговорят по женски. Марина научи повече подробности за връзката на приятелката си. Самата тя хареса Йонко, а и предишната вечер имаха възможност да си поговори с него и прецени, че е подходящ за Преслава. Забеляза и търсещият му влюбен поглед, когато тя отиде някъде. Мъжете също се бяха увлекли в разговор и установиха, че имат много общи интереси. По едно време Марина се зачуди.

— Утре е студентският празник и още не сме решили къде да го отпразнуваме.

Крис като я чу, каза на Йонко.

— Ти имаш познати в много заведения, дай ни някаква идея. Сигурно навсякъде ще е пълно и няма да си намерим места.

— Винаги може да дойдете в моя ресторант, но снощи бяхме там. Затова ви предлагам да ви запазя места в заведението на един приятел. Има и музика на живо и певицата е много добра, — им предложи Йонко.

— Какво ще кажеш, скъпи, да отидем в това заведение. Вие може да дойдете с нас. Ние с Крис като студенти имаме повод да почерпим и да се позабавляваме. Това е последният ни студентски празник, ще се радваме да го изкараме с приятели.

— Щом настояваш, на мен лично много ми е приятно да общувам с вас. Като виждам как грее лицето на Преслава, когато си говорите разбирам, че би изкарала всяка свободна минута с приятелката си.

— Напълно си прав, двете много се сближихме докато работихме заедно. Нормално е да си липсваме, а и аз за първи път идвам, след като си тръгнах към края на септември.

— Тогава няма какво да умуваме, обади се на приятеля си и запази места за четирима ни, — каза твърдо Крис.

Разбраха се, Марина да ги вземе с колата си. За нея шофирането не беше проблем, защото не пиеше алкохол, а и нямаше нужда да ходят пеш по нощите или да търсят таксита.

След срещата с приятелите си минаха през магазина и напазаруваха продукти. Щом се прибраха Марина се зае да приготви вечерята. През това време Крис и баща му гледаха футболен мач. На полувремето Крис я изненада в гръб и без малко да разпилее салатата, която правеше. Той я прегърна и я целуна по врата.

— Какво правиш! Дръж се прилично с готвачката, за да не останеш без вечеря.

— Не се притеснявам за вечерята, след като знам, че ти си ми десерта. — И продължи да я целува, като леко я захапа за ухото.

Марина остави работата си и се извъртя с лице към него. Протегна ръце и го прегърна, и му подари една страстна целувка и когато целувката свърши му каза:

— Това ще ти държи ли ситост докато си легнем.

— Имам ли избор? Ще се примиря с положението.

— Хайде изчезвай, защото ме разсейваш и ще объркам нещо.

— Разминава ти се само до след вечеря — и каза загадъчно Крис.

— Още ли си тук? — влезе в тона му Марина и размаха във въздуха един морков, който бе взела, за да го настържи.

— Излизам, явно морковът е по важен от мен — каза той и смеейки се с глас излезе от кухнята.

Марина си погледна ръката, в която държеше моркова и също се засмя, и си каза на глас.

— Ще ти покажа довечера кой е по-важен от теб скъпи мой. — И се зае да стържи моркова върху нарязаното зеле.

Мачът още не беше свършил, когато Марина започна да подрежда масата за вечеря. Подреди приборите, сложи салфетка на всеки. В две големи купи бе направила салати — едната моркови и зеле, а другата домати и краставици с лук. За предястие бе приготвила панирани рибни филета, а като основно свинско с картофи. Дори й остана време и направи палачинки, които щеше да предложи със сладко или шоколад. Постави на масата шише ракия и вино, както и безалкохолно и сок. Тъкмо свърши с подреждането, когато Йордан влезе да си вземе вода. Виждайки подредената маса ахна от възторг.

— Марина! Ти не само имаш добра душа, но си и добра домакиня, огладнях само като погледнах масата.

— При тях дойде и Крис, който още не бе видял масата и попита.

— Защо се вълнуваш толкова татко?

— Как защо? Не виждаш ли отрупаната маса? Марина е направила чудеса, докато с теб си гледахме мача. Хайде да сядаме и без това трябва да празнуваме — нашия отбор спечели. И ние спечелихме, защото такова момиче не се намира лесно, а ти синко си имал късмета да ти дойде на крака.

— Имах късмет, защото съдбата ми я изпрати.

 

 

Неделният ден се оказа снежен и ветровит. Марина и Крис се събудиха и си честитиха студентския празник, който щяха да отпразнуват вечерта с приятелите си. Решиха през деня да си останат вкъщи и да не излизат в тоя студ. Йордан бе доволен, че ще се радва на присъствието им през целия ден. Както по време на вечерите, така и през деня се показа като много забавен и весел човек. Постоянно разсмиваше Марина с вицове и анекдоти и тя разбра, че и в това Крис прилича на него. По едно време той попита сериозно сина си:

— Обичате се, разбирате се. Как мислите да живеете като всеки от вас има изграден живот в града, който е роден. А градовете са доста отдалечени.

— В момента нямаме избор татко. Аз работя и уча тук. Марина е редовна студентка последна година и всеки ден ходи в университета. Предстои да обмислим какво ще правим, но засега ще трябва да се примирим с положението.

— Като ви гледам двамата, разбирам колко страдате от това положение. Крис ти си добър в работата си, учиш задочно и скоро ще имаш и диплома, не можеш ли докато Марина учи, а за теб едва ли би било проблем да си потърсиш работа в София и да отидеш при нея. За мен не мисли, аз пътувам постоянно. Мога да идвам, да ви виждам, когато съм тук, както и вие да си идвате.

Двамата се погледнаха в очите, мислейки за разговора си от миналия ден и предложението на родителите й. Тогава Крис каза:

— Татко не съм ти казвал, но родителите на Марина имат голям бизнес. Миналия ден тя ми каза, че са предложили да работя при тях, за да не сме разделени. Оттогава не сме обсъждали нищо по въпроса. Аз януари имам три седмици лекции, от които не мога да отсъствам, а после ми предстоят и изпити. Сега имам твоето мнение и ще ми е по лесно да вземем решение с Марина как да постъпим. Не ми е приятно, когато не сме заедно. Сякаш част от мен липсва, но трябва да сме търпеливи и да вземем правилното решение. То ще засяга не само нашия живот, а и живота на близките ни.

Марина се възхити от думите на Крис и го подкрепи.

— И аз мисля като Крис. Трябва добре да обмислим въпроса и да вземем решение, с което да не нараним близките си.

— Деца, млади сте, а говорите толкова разумно. Единственото нещо, с което трябва да се съобразите сте вие самите. Когато двама млади се съберат, родителите остават на заден план. Вие ще изградите вашия общ живот и разбирам, че мислите за родителите си, но помислете вие къде ще се чувствате добре.

— Аз ще съм добре навсякъде стига ми Крис да е до мен — каза, без да се замисля Марина. — За мен ще е по-лесно да дойда тук, но докато уча, е невъзможно.

Йордан погледна сина и замислено й каза:

— Сине, мисля, че ти ще трябва да вземеш предвид думите на Марина и да помислиш за щастието ви. Тя оставя изцяло решението на теб.

— Има време. Сигурен съм, че всичко ще стане така както трябва. Сега да не се измъчваме с този въпрос и да се наслаждаваме на момента.

— Съгласен съм, искате ли да поиграем на карти или на нещо друго.

— Идеално, вие пригответе картите, а аз ще направя кафе и идвам — им каза Марина и излезе.

Докато редяха картите, Йордан каза:

— Какво нещо е животът! Преди години майка ти ни изостави, без да й мигне окото, а сега Марина е готова на всичко заради теб. Вярвам й, знам, че ще те последва навсякъде, където и да си. Излиза, че поговорката „Когато живота ти отнеме нещо, ти дава друго в замяна“ е вярна. Сърцето ми е изпълнено с щастие благодарение на двамата и съм сигурен, че ще сте много щастливи завинаги.

Марина и Крис се приготвиха за празнуването на студентския празник. Преди да отидат за приятелите си се отбиха да се видят с нейните роднини. На другия ден Марина си тръгваше за София и не можеше да не се види още веднъж с леля си. У тях останаха час и докато се черпиха тя им разказва за дните си прекарани в Бургас. Говориха и за Мая, с която се чуваха редовно по телефона и се бяха разбрали, че ще се видят, когато се прибере за новата година. Леля й я попита къде ще прекара празниците, а тя каза, че още не са решили, но със сигурност, ще дойде до Бургас и ще се видят. После вземаха Йонко и Преслава и отидоха да празнуват.

Групата музиканти свириха джаз, а певицата наистина пееше невероятно. За първи път Марина отпразнува толкова приятно студентския си празник. Четиримата си изкараха толкова добре, че когато Марина им каза, че на другия ден си тръгва се умълчаха.

— Хайде не си разваляйте настроението, винаги може да ми дойдете на гости. Има място за всички, а и аз ще идвам пак. Наближават новогодишните празници, ще имаме много поводи за срещи — каза ентусиазирано Марина.

— Права си. Сега си тук и това е важно, — отговори Преслава и я прегърна, а после добави: — Ще ти дойдем на гости уикенда преди Коледа. Ще си изкараме невероятно.

— Чудесно, ще ви очаквам с нетърпение.

— Ще ти доведем и Крис, стига да е свободен и да не е на път — добави Йонко.