Тоня Трайкова
Призраци

В порутения замък на нощта

изпосталели призраци витаят.

И колко неизказани неща

дъждът отмива, без да ги узная.

Извива глас в капчуците страха

и бавно се отцежда по стъклата.

Забравих що е смях и мен смеха

ме подминава като непозната.

Така по тоя свят унило кретам,

понесла прокълнатата си дреха,

аз — капка от дъжда или монета

за просяка. За някого утеха.

Кому ли съм притрябвала. С живота

се разплатих край мократа апсида.

На дневни призраци дължах за злото.

А нощните — те скоро ще си идат.