Тъкмо си мислех дали да не се поупражня върху Смолхаузен, когато един рикошет прелетя покрай прясно оформените ми мустаци. Трябва да си призная, че загубих ума и дума. Ние, героите от Съпротивата, често ставаме мишена за врага, но само в редки случаи мишена за нашите.

Затова почти се зарадвах, когато пристигнахме в главната квартира на генерала. Там поуспокоих нервите си, налагайки с камшик няколко войници от охраната, които бяха имали неблагоразумието да ми козируват. Но не задълго. Още щом влязохме в килията на хер Флик, планът за освобождаването му зловещо се модифицира. Хер Флик заповяда на Фон Смолхаузен да му даде пистолета си, насочи го срещу мен и ме принуди да се съблека. Хелга каза, че когато бил в такова настроение, по-добре било първо да се съблечеш, а после да задаваш въпроси.

Ще кажа само, че скоро след това хер Флик спокойно избяга, дегизиран като Хайнрих Химлер, като ме остави в килията, прикован с верига към един пилон и облечен в бельото на Хелга. Жалко, че нямаше как и тя да се напъха отново в него.

31 март

Полковникът и капитанът пристигнаха минути по-късно, дегизирани като хора на Гестапо. И двамата носеха зловещи гестаповски шлифери и шапки, но колкото и да е странно, само Фон Щром куцукаше.

— Рене — възкликна лейтенантът, — вие сте последният човек, когото очаквахме да видим тук! Особено в това облекло! Не че не ви отива…

— Изгавриха се с мен — казах аз.

— Виждам — отвърна Хуберт, — чак чорапите ви са се свлекли.

1 април

Това въобще не е шега. Споменът за часовете, прекарани в затвора, ме преследва дори сега, когато пиша. Открих, че аз просто не мога да се държа изправен. Ивет, милата, върши всичко, което може, за да ме крепи^[1], но само времето ще покаже дали отново ще вляза в строя.

2 април

Доста по-късно лейтенант Грубер се върна с ключа за белезниците ми. Докато ме освобождаваше, той изрази надежда, че скоро ще успея да изтрия случилото се от паметта си.

Дано той, за разлика от мен се окаже прав!

3 април

Май няма какво толкова да се оплаквам. Поне с ония английски идиоти напоследък не съм имал проблеми. От почти два месеца те живеят във варелите за боклук зад прозореца на задната стая.

Трябва да кажа, че не мога да си представя как бих живял, скрит сред твърди краищници хляб и мухлясали картофени обелки, с каквито Льоклер периодично ги посипва, но на тях май не им пука. Те изскачат от време на време навън, за да използват писоара, но го използват като пощенска кутия и пускат писмата си в него.

Мосю Алфонс обаче все още ми бърка в мозъка; и то не само с балсамиращата си течност. Днес разбрах, че в мое отсъствие той редовно посещава ресторанта, за да ухажва Едит.

— Мадам Едит — ще каже той мазно, — донесъл съм ви цветя. Нека ви напомнят, че ако съпругът ви не се върне, бих искал да знаете, че за мен ще бъде голяма чест да продължа оттам, докъдето той бе стигнал.

Ако това се случи, ще има много да наваксва. Защото аз доникъде не можах да стигна — точно по това време Хитлер напъна здраво поляка.

10 април

Онзи идиот Крабтрий ме убеждава, че трябвало да бъда „благораден“, че „Карлските въздухови сили все още се барали за свобода“! Е, аз в известен смисъл съм „благораден“.

Докато самоотвержено тичах и размахвах фенерчето си, за да им покажа да не бомбардират любимите ми хора и ресторанта ми и да ги насоча към колегата с по-големия отсреща, натъкнах се на Ивет, сгушена в един вход.

— Голямото тряскане ме плаши — промълви тя.

— То си е в реда на нещата — казах аз.

Почти веднага отнякъде до нас изникна Едит, която, както е известно, може ескадрила самолети „Уелингтън“ да разпръсне. И пак вдигна пушилката. Не знам колко пъти съм й обяснявал, че в такива моменти Ивет е длъжна да закрие тялото на най-храбрия мъж в цяла Франция със собственото си, за да не го уцели някой заблуден шрапнел. Е, не й увира главата — тази вечер пак й обясних.

11 април

Когато се съмна, разбрах, че след снощната бомбардировка имаме една добра и една лоша новина.

Лошата новина е, че конкуренцията отсреща все още е в бизнеса. Добрата новина е, че май се отървахме от английските летци.

12 април

Прекалено е да се надявам, че техните са пуснали някоя грамадна бомба отгоре им, но стискам палци!

13 април

Да, прекалено беше.

Все пак поне вече не ми дишат във врата. Предали се на местния полицай, който също е английски агент (но дегизиран) и следователно негова е отговорността да организира връщането им в Англия.

14 април

Отново ми виснаха на врата!

Крабтрий ги пуснал поради липса на достатъчно доказателства.

15 април

И не ми стига всичко това, та трябва отново да завирам главата си в бърлогата на Денис Ларок, фанатизираната бивша звероукротителка, за да си прибера оригиналните платна на „Грешната Мадона с големите бомби“ и „Пукнатата ваза с големите маргарити“.

Налага се да свърша тази работа, защото хер Флик иска оригиналите, защото генералът ги иска, защото полковникът ги иска и защото Хитлер все още иска да тресне един сюрприз на Ева за рождения й ден. И най-вече защото, ако не го сторя, ще ме разстрелят.

И след като разбрах, че след седмица Денис заминава за Брест, за да присъства на вечеря на комунистическата Съпротива за събиране на средства, усетих, че амбицията ми да напъхам „Грешната Мадона“ отново във френски ръце пак се разпалва.

22 април

Възможно е някои хора да са били леко изненадани да видят най-храбрия съдържател на ресторант в цяла Франция, облечен като римокатолически викарий, да бута през полето бебешка количка. Горкичката Ивет например със сигурност се втрещи. Мисля, че вероятно защото знае, че заплатите на викариите са много нищожни, и се е разтревожила докога ще мога да издържа така.

А защо всъщност бях облечен като викарий, побутващ бебешка количка с Мими Лабонк вътре, повита като бебе? Хубав въпрос с простичък отговор. Под пелената на Мими бе скрито нещо много скъпо и ценно за мен — нещо прекрасно, което, надявам се, ще носи радост и облекчение на един пенсиониран съдържател на ресторант, когато старостта настъпи. Нямам търпение да върна Мими вкъщи, за да прокарам отново ръка по тази прелест^[2].

23 април

Така и не стигнах до вкъщи.

Сега е много рано сутринта и в изоставената дъскорезница няма жива душа, освен мен и моята застрашително всеотдайна прислужничка. Чудя се дали има време за едно бързо проникване в нея?

Май ще рискувам. Полковникът и капитанът с умрялото пиле на главата трябваше уж да създадат суматоха, в която ние да избягаме с картините, но като ги знам и двамата, вероятно комунистическата Съпротива ги е издебнала и заловила и сега, докато пиша, ги води насам — с пистолет, насочен към тях от Денис Ларок, страховитата лидерка на комунистическата Съпротива (Нувийонско западно подразделение), която, естествено, е лудо влюбена в мен.

Ааа…

20 май

Оказах се прав.

Лейтенант Грубер, полковник Фон Щром, Льоклер и гадното жабарче бяха наблъскани в стаята, преди да успея да завърша изречението си.

На всички ни се пишеше лошо, но за щастие на Льоклер му се пишеше най-лошо. Момичетата от комунистическата Съпротивад го заподозряха, че той е довел германците до тайното им скривалище. Казаха му, че ще го изведат навън и ще го изправят до стената.

Дъртият му глупак помисли, че му е излязъл късметът. После проумя истината.

— Той ме накара — заоправдава се той, сочейки към полковника. — Аз бих умрял за Франция!

— Защо тогава още не си умрял? — запита го Денис съвсем резонно.

Льоклер се позамисли.

— Ще умра, ще умра… някой ден.

Като за човек в църковни одежди реших, че е нормално да се застъпя за този болен и стар селски акордьор. Но как най-добре да ги убедя да пощадят живота му? Реших да им кажа истината.

— Той е малко недоразвит. Мозъкът му е като на петгодишно дете — обадих се аз. — В медицината случаят му е описан като „вдетиняване“.

Онова, което последва, изненада всички ни. Капитан Берторели, макар и италианец, при това италианец от Италианската армия на новобранците, пристъпи смело напред с лице срещу дулата. Сигурно ги беше помислил за сладоледени фунийки. Винаги съм го подозирал, че нещо недовижда, особено откакто каза на жена ми, че е красавица.

— Вие красива сеньора, а защо така агресивна, е? — изцепи се той. Вие не сте за война, вие сте да правите любов.

— Някой иска ли този италианец, преди да го гръмнем? — попита Денис.

— Може да е интересно с него за час-два… — каза едно от момичетата, чието тяло до този момент беше закрито от едната от вратите на плевнята, но само наполовина.

Аз имам едно последно желание — каза Берторели. Може ли да ми вържете очите?

— Преди разстрела ли? — запита Денис.

— Не. Преди да правя любов…

Време беше някой храбър и безстрашен човек да вземе нещата в ръце и да предложи за германците да бъде поискан голям откуп.

— Всички ние сме добри комунисти — започнах уверено аз. — Защо не сформираме комитет, да дискутираме, да излезем с предложения. Партията има нужда от пари: можем да направим вестник, да пуснем обява за нови членове.

Денис се съгласи с мен. Момичетата често се съгласяват с мен. Смятат, че идеите ми проникват много надълбоко.

Рене Артоа — само след секунди от него могат да станат двама най-храбри мъже в цяла Франция.

21 май

Често съм чувал хер Флик да хвали Хелга колко добре се справяла, когато слизала в подземието му за един бърз… друг… вкарва… напляскване и гъделичкане…

Любимият… експлозив… как… баща ти^[3]?

Освен това той отделя и много време да наблюдава как действат другите. Аз със сигурност съм бил под строго наблюдение, докато съм тикал количката с Мими към дъскорезницата. Веднага след това Хелга беше облечена като милосърдна сестра, а хер Флик беше бебето в количката й. Той бил със страховито черно кожено боне и пелена с малки сини свастики по нея.

— Виждате ли нещо с мощния си гестаповски бинокъл, хер Флик? — го попитала Хелга.

— Полковникът, лейтенантът и италианският капитан са в дъскорезницата с едни груби селски момичета с пищови. Предполага се, че планът им не е успял.

Бастунът на хер Флик е толкова голям… че понякога ръката му се уморява и той трябва да го крепи чрез превръзка.

— И сега какво?

— Върни ме обратно в квартирата ми. И гледай да не друсаш много, че ми се ака.

22 май

Оня идиот полицаят предал на Едит и Ивет „супщение, че са ме заловини от куманистаческата Съпротова“.

— О, не! — проплакала Ивет, представяйки си големия ми… член^[4]…

Изпод шапката си Крабтрий измъкнал малко шишенце.

— Пъхните тези аромути под носите си и вдихните длибоко.

Но Ивет нямало за какво да се безпокои. Аз съм обучил Мишел отлично. И тъй, моето протеже не закъсняло да съобщи, че има гениален план.

23 май

Гениален ли?! Поискала само да се обади в Лондон и да каже на Кралските въздушни сили да пуснат бомба върху една дъскорезница, и то точно на мястото, където всъщност бях аз.

Казала им, че и омразните немци, и комунистките са заедно под един покрив и че това е идеална възможност да ги елиминират. Аз пък съм щял да бъда горд, че се жертвам за Франция. Е, аз наистина ще се гордея, но когато му дойде времето. Засега възнамерявам да живея за Франция. Героите от Съпротивата са много кът в Нувийонския регион, така че моите лични качества на лидер и храбър борец са голяма рядкост.

Мосю Алфонс излязъл с друг аргумент:

— Смятам, че Рене би умрял щастлив — зашепнал нетърпеливият балсамьор на Едит, — знаейки, че ще ви взема за жена, скъпа моя, ще се грижа нежно за вас през малкото години, които ми остават, преди да ви завещая цялото богатство от швейцарската си банкова сметка, чийто номер ще ви кажа, когато духнем свещта на първата си брачна нощ.

24 май

В крайна сметка момичетата решиха да разрешат на мен да опитам да взема откуп за затворниците. Един милион франка за германците ни се видя добра цена. За жабарчето щях да искам десет консерви варен боб. Така беше справедливо, особено като се има предвид, че вареният боб влиза в специалната оферта на месарина с големия сатър.

Преди да поема на опасната си мисия, полковникът ме накара да измъкна картините от скривалището им зад една греда. Той обаче въобще не разбра, че това са копия: оригиналите вече бяха на топло и меко в пелените на Мими Лабонк. Тъй че с радост му угодих.

— Пъхнете ги в панталона на Грубер — нареди полковникът.

Аз се поколебах.

— Отляво или отдясно да ви ги сложа, лейтенант? — попитах.

— Ако за вас е все едно — една отляво и една отдясно.

Горкият лейтенант Грубер. Не го бях виждал толкова притеснен, откакто до него стигна новината, че един от приятелите му от времето, когато са аранжирали витрини, бил уцелен в палатката си.

— Въпреки че много пъти съм докосвал старите майстори, нямах никаква представа на какво грубо платно е рисувал Ван Гог.

— Сигурно е използвал за канава полата на някоя местна — предположих аз.

— Да се надяваме, че първо я е изпрал — отвърна лейтенантът.

Денис се сбогува с мен и аз тръгнах за мисията си, но преди това тя предупреди затворниците:

— Ако платят откупа, ще ви пуснем почти невредими — изръмжа тя. — Ако не — бум, бум, бум!

Не ми дадоха да взема с мен бебето Мими. Казаха, че било по-добре жени да отгледат горкото детенце.

— Но то ще започне да ви пречи, когато убивате немци или взривявате разни неща — казах аз.

Денис въобще не щеше и да чуе:

— От това, че е сираче, то вече изглежда доста състарено за възрастта си!

1 юни

Генерал Фон Клинкерхофен не се съгласи да плати откупа.

Първата ми мисъл беше: ако на него не му пука — защо трябва на мен да ми пука? Да ги изтряскат. Втората ми мисъл беше: стигне ли се до масово тряскане, може да има много „големи бомби“ с дупки в тях и „пукнати вази“, които едва ли ще могат отново да се залепят.

2 юни

Мишел не може да спре бомбардировачите. Батерията на радиостанцията свършила. Ще трябва да намерим парите за откупа от друго място. Иначе никога няма да успея да си осигуря с… те^[5].

3 юни

Откъде другаде, откъде?

Изстреляхме Едит да изкрънка на заем всичките пари от швейцарската банкова сметка на мосю Алфонс.

4 юни

Първо, лошата новина. Мосю Алфонс не получил удар.

А сега — още по-лошата новина. Най-неочаквано той забравил номера на банковата си сметка, а и швейцарската банка днес била затворена, защото имала банков празник.

Майсторът, сърдечно предлага Говеждо Рене с боб на доволен клиент.

Как по друг начин можем да осигурим парите? Дори Роже Льоклер не може да изфабрикува един милион франка до утре. Или поне няма да са качествени.

Мишел има нов план, който ще ми представи утре, за да го одобря. Гордея се с това момиче. Колко много е научила от учителя!

5 юни

— Никаква банка няма да обирам! — казах аз, когато тя свърши. — Ще ми лепнат доживотна, че може и повече. И тогава какво ще стане с всеки един от вас?

Въпросът ми толкова ги разстрои, че не можаха да ми отговорят веднага.

— В такъв случай не можем да си върнем картините и ще бъдем бедни завинаги — проплака накрая Едит.

— Рене — намигна ми Ивет, — помисли какво можеш да направиш с тези пари!…

12 юни

И ето ни в полунощ пред банката. Църковният часовник току-що бе ударил дванадесет. Мишел пазеше отвън. Ако се появеше някой, тя щеше да избуха като бухал. Аз лично смятам, че като лидер на групата трябваше АЗ да бухам като бухал, а тя да се промъква вътре. Но за всичко си има време, пък и без това беше доста ветровито, та, викам си: я да вляза аз по-добре вътре — на по-топло.

13 юни

Сега ще ви обясня къде бях през последните няколко дни. Бях заключен в трезора на една банка.

Льоклер успя да отвори вратата като момченце и ние се вмъкнахме в трезора. За лош късмет стана течение и вратата се хлопна зад нас.

— Имам идея! — съобщи оня дърт глупак, след като бяхме висели там цяла седмица. — Пластичният експлозив още е у мен. Ще взривим вратата.

Посрещнах думите му със смесица от облекчение и съжаление. Щях да се радвам да изляза на свобода, но в същото време бях щастлив, че мога да помогна на Ивет, която получи пристъп на клаустрофобия и трябваше някой да я държи силно прегърната, докато тя поема дълбоко въздух.

Докато всичко това ставаше, Мишел чакаше отвън с Крабтрий.

— Нещо много се бавят — казала Мишел.

— Дали да не хвърлим един пиглед? — попитал Крабтрий.

— Пиглед?

— Пиглед — да видим какво ставам.

Много мило от тяхна страна да помислят как да ни спасят, но за жалост те дойдоха точно десет секунди след като Льоклер подпали фитила.

14 юни

Моята храбра дружина се възстанови от шока на преживяното главно благодарение на отличния ми коняк, които те изпиха веднага щом се добрахме до ресторанта. Аз лично се възстанових чак когато преброих откраднатите пари. Никога преди не бях броил до един милион — дори в най-добрите ни вечери.

19 юни

Повратна точка в моя живот. Реших, че не мога повече да разрешавам на жена ми да пее. Губя клиенти. Тя ще посърне — но такъв е светът на шоубизнеса.

Имам план. Смъкнах от тавана стария си грамофон, кутийка иглички от средните и цяла камара плочи. Сега трябва само да съобщя новината на Едит.

20 юни

Не е спешно. Може и утре.

21 юни

Или даже вдругиден.

22 юни

— Едит — започнах аз мило, — не ми харесва как акомпанира мосю Льоклер на пианото, когато ти пееш. Не е на нивото на твоя глас.

— И аз съм си го мислила това — отвърна тя.

— Хрумна ми, че ако пееш на фона на оркестър — за предпочитане някой голям симфоничен оркестър, по-мощен и дирижиран от Тосканини… тогава целият ти потенциал ще може да се разгърне.

Подадох на Едит една от плочите.

— Тосканини! Колко прекрасно! А какво е това име тук — прилича ми на Джанет Макдоналд.

Обясних й, че тази Макдоналд най-вероятно попява нещичко там, но клиентите едва ли ще забележат.

— Гласовете ви толкова си приличат! — обади се Ивет.

— Естествено — каза Едит, — тя винаги ми е била за пример.

Ивет пусна плочата. Аз почуках по плота с лъжица като с диригентска палка и започнах да дирижирам.

Едит запя „Любовта те чака да я откриеш“…

Почуках по плота на бара с лъжицата:

— Едит, дай по-тихичко! Тези твои здрави селски дробове заглушават цялата Нюйоркска филхармония!

След няколко фалстарта най-сетне успях да я накарам да пее толкова пианисимо, че чак едва се чуваше.

Хелга не е сигурна дали това е пистолет под зловещия кожен шлифер на хер Флик, или той просто се радва да я види.

Между изпълненията си Едит Артоа преглежда следващите желания: „Още четири парчета сирене“.

— Ивет, обърни се с гръб — казах аз. — Кой пее сега?

— Не мога да позная. Прилича ми на мадам Едит.

— Идеално — похвалих аз Едит, — от другия месец почваме.

26 юни

Хелга ми каза, че тази сутрин хер Флик изглеждал доста бледен. Лицето му било изгубило обичайния си здрав пепеляв тен.

— Току-що бях в банката, където всеки петък тегля лихвите си — казал й той. — Трезорът е бил разбит и един милион франка от личната ми гестаповска сметка с фалшиви пари е заминал.

По дяволите! Един милион от личната му гестаповска сметка с фалшиви пари! Усетих, че и аз нещо пребледнявам. Хелга продължи:

— Но кой ще има дързостта да направи такова нещо? — попитала го тя.

— Някой, който ме мрази.

— Вас всички ви мразят.

— В Гестапо това е знак за професионализъм.

Така или иначе той смята, че най-силно го мрази генерал Фон Клинкерхофен, и подозира, че именно той му е свил парите.

— Чувствам се малък и самотен — казал той на Хелга. — Дай ми на заем петдесет и седем франка за сандвич и чаша кафе.

1 юли

Днес следобед Крабтрий пусна голяма „бумба“.

— Имам льош новост. Когато сте обарвали бинката, е имало свадител. Той е рисувнал портрет на заполезрените — каза той. — Никой още не ги е видол, защото още не съм ги сложнал на телбота пред полюцийския учистък, но някой от тях ми се гльодват познайни.

Много „льош новост“ наистина.

6 юли

Ако Флик научи, че парите му са у нас — ще ни разстреля бавно и мъчително. И какво да ги правим сега?

Мишел вика, че Съпротивата щяла да им намери място.

Мосю Алфонс е готов да ги скрие в някоя урна, но аз съм сигурен, че веднага ще ги мушне в трезора на някоя швейцарска банка.

Спорът приключи, когато на площада се появи полковник Фон Щром и се запъти към ресторанта. Изглеждаше ядосан. Мишел сграбчи няколко банкноти и изчезна с тях като фантом към фризьорския салон. Останалите банкноти бяха в ръцете ми, а полковникът приближаваше.

— Скрий ги в пазвата ми! — предложи Ивет.

— Няма да се съберат! — отвърнах аз.

— Ще ги напъхаме в гащите ти — каза Едит, — там има много място.

Полковникът и лейтенант Грубер влязоха в ресторанта точно когато натъпкахме и последните банкноти.

— Полковник, лейтенант, какво съвпадение — започнах аз, — тъкмо бяхме тръгнали да ви спасяваме.

— Рене — каза лейтенантът, — чувам някакво странно шумолене.

— Мишки — казах аз.

— Имам странното усещане, че шумът идва от панталона ви.

— Ами че вие бихте ли си сложили капан в панталона, лейтенанте? — попитах аз.

Вмъкнах се криво-ляво в задната стая, без да знам, че полковникът наредил на Грубер да ме последва. Смъкнах гащите си, за да изтърся всичките пари, а после се наведох да ги събирам.

— Рене — чух глас зад гърба си, — възможно ли е да съм ударил джакпота?!

Изправих се бързо и накарах лейтенанта да обещае да не казва на никого какво е видял. Той отговори, че нямало нищо срамно в носенето на наполеонки.

— Имам предвид парите — казах аз. — Снощи взривихме банката и откраднахме един милион франка, за да платим откуп за вас.

И не за пръв път Грубер се разчувства:

— И направихте това заради мен? — възкликна той. — Парите, очевидно, не са добре във вашите панталони. Трябва да ги натъпчем в моите. Сега ще им направя място.

— Май напипах Ван Кломп — усмихна се той, — моля ви, Рене, хванете единия край.

Протегнах предпазливо ръка. Нямах никаква представа колко голям ще се окаже неговият Ван Кломп. Когато го обхванах с пръстите си, с облекчение разбрах, че има дебелината на свита на руло картина.

— Трябва много да внимавам с Ван Гог — добави Грубер.

— Да, много е ценен — съгласих се аз.

Лейтенант Грубер възнамерява да открие втори фронт… А Рене с неохота опипва положението отвътре.

— Зеблото му е много грубо.

Докато го надъхвах в наполеонките си, разбрах какво е имал предвид. Започнахме да тъпчем парите в неговия панталон. Той беше идеално скроен, макар и малко тесничък. Очевидно тук беше пипала ръката на някой негов скъп приятел от времето на аранжирането на витрини.

10 юли

Нещо взе да става много сложно. Аз дадох парите, които задигнахме от банката, на лейтенант Грубер (по принцип той е наш смъртен враг, но в моя случай — смъртен приятел). Той ще се погрижи за парите, така че до нас да не водят никакви улики. В замяна Грубер ми даде да скрия в панталона си онова, което смята за оригиналните картини (но те не са). Аз ще ги дам на Едит да ги скрие при другите фалшификати.

Когато лейтенантът ги поиска, надявам се, тя няма да сбърка и да му даде оригиналите! Оригиналите, разбира се, са онези, дето са скрити в гащите на Мими.

В тази игра постоянно трябва да си нащрек.

14 юли

Тази вечер на прозореца почука Денис. Германците я търсели навсякъде. Тя, естествено, дошла в дома на мъжа, когото обича.

— Ами ако те намерят тук? — попитах аз.

— Тогава ще умрем под град от куршуми, отбранявайки се, вкопчени един в друг.

— Дали да не отидем на някое по-безопасно място? — предложих аз. — На автобусната спирка например — там никой не ходи, отдавна преустановиха всички рейсове.

19 юли

Май вече не съм никакъв съдържател на ресторант; превърнал съм се в управител на убежище за преследвани момичета. Може да ви звучи забавно, обаче въобще не е: това са все момичета от комунистическата Съпротива.

Мис Денис Ларок, чието описание несъмнено се разпространява надлъж и нашир из страната, се укрива в стаята на Мими Лабонк, която мрази комунистките, но прие уверенията ми, че бегълката клони към известен военен консерватизъм.

Заместничката й Луиз също се укрива в ресторанта въпреки очевидния факт, че в момента съм доста пренаселен.

— Дали не можеш да дойдеш идната седмица? — попитах аз съвсем резонно.

— Навсякъде е пълно с германци. Ако ще умирам, нека да е в твоите обятия!

Естествено. Къде другаде ще иска да умре едно момиче?

От момента, в който ме зърнала, тя непрестанно мечтаела да прокара пръсти през косата ми.

— Скрий ме в спалнята си — настоя тя^[6].

— За жалост — казах и аз — в момента там спи една възрастна жена от персонала.

24 юли

Тази вечер бе голямата вечер за Едит.

— Дами и господа — съобщих аз, — под акомпанимента на 64-членния Нюйоркски симфоничен оркестър и под диригентството на Артуро Тосканини ресторантът на Рене с гордост ви представя… мадам Едит!

Жена ми зае централно място. Мосю Льоклер, скришно от посетителите, нави грамофона. За жалост този стар глупак събори плочите и си изпусна някъде очилата. Най-сетне той даде сигнал, че всичко е наред.

Почуках с лъжицата по плота на бара.

— Маестро, готови сме!

Едит Артоа разбива врага…

… И официално приема, безусловната капитулация на капитан Берторели.

Льоклер седна на пианото и се престори, че свири шестнадесет тактова интродукция. Едит започна съвсем навреме, но с гласа на Пол Робсън, който пееше Ole Man River.

— Без съмнение — обади се лейтенант Грубер — тя става все по-добра.

26 юли

Слънцето грее, всичко наоколо ухае и вие сигурно ще кажете, че съм безгрижен като птичка. Ако не укривах двама английски пилоти и две момичета от комунистическата Съпротива, ако не бях откраднал от банката един милион франка гестаповски пари и ако лейтенант Грубер не смяташе, че крия в панталона си нещо за него, щяхте да сте прави.

Мишел има микрофилм с плана за нападението на германците над Англия. Кралските въздушни сили изпратиха птица, която ще отнесе микрофилма директно в Лондон. Очаквах, че това ще е пощенски гълъб. Колко съм бил наивен! Този път англичаните ни доставиха нещо съвсем ново — патица за дълги разстояния! И тя измъти цяла ескадрила патенца за дълги разстояния.

Това не се отрази добре на Ивет.

— О, виж тези малки бебешоци! — възкликна тя. — За какво мислиш, като ги гледаш?

— За сос от портокали и добре натъпкани с плънка — отвърнах аз.

Не трябваше да споменавам плънката: Ивет иска да избягаме в Париж с парите, които задигнахме от банката. Когато й казах, че парите са в гащите на лейтенант Грубер, тя се разплака неудържимо. И аз — какво, какво — трябваше да я успокоявам.

В този момент се появи Едит с купа, пълна с картофени обелки.

— Рене, какво си награбил това момиче?!

Ама че глупава жена! Не вижда ли, че Ивет е примряла от глад? Че на тази млада и невинна сервитьорка й се плаче, като гледа как хвърляме храната на патетата?

— О, горкинката! — каза Едит. — Трябва да ядеш, за да укрепнеш. Ето, хапни малко обелки от картофи!

Скъпи чичо Хайнрих,

Благодаря за писмото ти от 16-и.

Моите уважения, чичо, но гестаповските пари, откраднати от банката, не бяха истински. Бяха фалшиви. Разбира се, въпросът е принципен, но ти не се тревожи. Аз ще намеря виновниците и ще раздам правосъдие, но не по начина, по който ти предлагаш. Чичо, не мога да разстрелям всички жители на града. И бездруго достатъчно ме мразят.

Твой любящ те племенник

Ото

Р. S. Между другото има ли някакъв начин за едно пощенско записче, така, на първо време?

27 юли

Химлер е много ядосан на хер Флик заради откраднатите гестаповски пари. Хелга смята, че това сигурно са били пари от фонда на гестаповския коледен клуб. И ако парите не се намерят, мнозина ще карат тазгодишното коледно тържество без пуйка и зловеща украса.

Тя каза, че хер Флик съскал като змия от яд, защото чичо му бил бесен. Трябвало да намери парите бързо, преди да е започнало някакво разследване и преди някой да заразпитва за картините, които отдавна трябваше да са изпратени на Хитлер, Флик измислил план, според който, дегизирани като продавачи, двамата с Фон Смолхаузен ще се опитат да засекат човек, който плаща с фалшиви банкноти на пазара. Открият ли го, ще го арестуват и ще го разпитват, докато си признае откъде са дошли парите. И като знам, че парите са дошли от мен, не съм съвсем сигурен, че планът им е добър.

28 юли

Лейтенант Грубер иска анонимно да подхвърли парите на хер Флик и точка по въпроса. Полковникът обаче не иска да избързва. В края на краищата за един милион франка колко щрудел може да се купи!

29 юли

Тази вечер Мишел се появи на прозореца на задната стая и размаха голяма гюдерия. Пулсът ми се учести, но не за дълго. В другата си ръка тя държеше кофичка. Това е новото й прикритие. Облякла се е като чистачка на прозорци, за да може да ходи от къща на къща, без да буди подозрение. Мисля, че би изглеждало по-автентично, ако налееше и малко вода в кофичката си.

Както и да е, тя ми каза (без да повтаря), че носи пакет с микрофилм на плана на германците за нападението над Англия. Трябва да го сложа на крачето на патицата за дълги разстояния. И патицата ще го пренесе до Лондон.

Четете внимателно — няма да го пиша.

Съществуват, уви, само няколко бележки от Мишел от Съпротивата. Тя си пишела с най-храбрия герой на цяла Франция през военните години, но явно без да повтаря. Лично аз очаквах да попадна на нещо по-интимно от бюлетин на Съпротивата, но това намерих — това помествам.

Мишел извади пакета, голям колкото тухла.

— За това ще ни трябва албатрос за дълги разстояния — възмутих се аз.

За щастие микрофилмът представляваше само една малка част от пакета. За жалост възникна проблем с патицата. Тя не може да се отдели от четирите си малки патенца. Ако я отделят от тях, още преди Кале ще заболее от постродилна депресия.

1 август

Денис Ларок се крие в един дрешник в коридора към спалнята на тъща ми. Трябва много да внимавам, иначе тя ме сграбчва, докато минавам. Тази сутрин не внимавах и тя ме сграбчи за топ… ите^[7].

Луиз от комунистическата Съпротива предава тайно съобщение.

— Знаех, че ще дойдеш при мен, страст на живота ми! Само при вида на храброто ти лице главата ми се замайва!

— Може би е от топчетата нафталин, които, без да искам, стъпках.

Денис ми каза, че иска да убием жената, с която живея, да я заровим в градината и да се скрием в подземията на Париж, излизайки само понякога, за да бием омразния враг. Просто нямам търпение!

2 август

Луиз е скрита в другия дрешник по коридора. Тази сутрин тя ми сграбчи кифлите. Много се разстроих — любимите ми пухкави кифли, а Ивет така хубавичко ги бе намазала. Луиз каза, че цяла нощ тръпнала и си мислила за мен.

— Ще изям тези кифли, за да укрепна и да можем да избягаме заедно — обяви тя.

Едва ли от две сардинки и кресон ще успее да избяга много далеч, но кой съм аз да споря с една непоколебима комунистка с ръка на патлака.

Тя иска да убием Денис, да я скрием в някой стар хладилник и да отлетим за Алпите, откъдето ще замерваме немците с камъни.

— За жалост — казах й аз — ние използваме стария си хладилник, но когато се счупи, веднага ще ти кажа.

7 август

Мосю Алфонс ходил във фризьорския салон да му оформят мустаците. Помадата, която използвали в салона, била тяхно производство — от секрет на язовец и розова вода. Там му шампунирали и косата с екстракт от таралеж — да добие по-голям обем. Е, това има и някои недостатъци: когато чуе клаксон, се свива на кълбо.

8 август

Мосю Алфонс барабар с оформените си мустаци бил арестуван от хер Флик и Фон Смолхаузен. На сергията за риба той платил с една фалшива банкнота и така го спипали. Протестирал, викал, че е невинен, но, както хер Флик отбеляза, „ако е така, защо косата му се изправи от страх, когато му насочихме лампата в лицето за разпит?“.

Мишел е виновна. Тя дала на фризьорката фалшива банкнота, а старият погребален я получил като ресто. Мога само да кажа, че според мен той явно доста добре е бутнал на фризьорката^[8].

Мишел започна да се оправдава.

— От седмици не съм си правила прическа! — каза тя. — Като глава на Съпротивата имам имидж, който трябва да поддържам.

Изненадан съм от нея. Очаквам от тези, които ме обслужват, да бъдат по-твърди. Но тя отново имаше план. По радиостанцията, скрита под леглото на тъща ми, тя поръча от Лондон два чифта тънки дамски чорапи за себе си и пакетче хапчета с отрова за мен. От бързо действащите.

9 август

Не вярвам да ми е прилошало от споменаването на хапчетата с отрова. Просто напоследък се изтощавам до смърт в кухнята, където наглеждам пъпешите и мачкам тестото и мисля, че умората най-сетне си казва думата. Все пак интересно какво е намислила Мишел.

10 август

Патката бе готова за л… не^[9].

— Имкате ли дълга патка? — ме попита един полицай, докато изнасях щайгата на площада. — Ще разтикам тези селяни от путя и ще разчистам пастата.

— Това ще влезе в историята като повратна точка в борбата на угнетените от цял свят срещу терора на фашисткия империализъм — каза Едит.

Моментът наистина беше вълнуващ. Напрежението нарасна, когато тя отвори вратичката. Най-сетне патицата за дълги разстояния бе свободна и се заклатушка навън. След нея се заклатушкаха четири малки патенца. Ние ги подгонихме около фонтана, но никое не се вдигна във въздуха. Най-сетне мама патка явно си спомни за какво са я обучавали и за последно я видяхме да минава покрай пощата, явно запътена към брега. Дано да е внимателна. Един германски конвой — и патенцата й ще останат сирачета.

14 август

Комунистките изхвърлили Мими от стаята й и я принудили да спи в шкафа за метли. Казах й да гледа на това откъм добрата страна — шкафът е до котелното, така че ще й бъде топло и хубаво.

— Мой живот — зашепна по-късно Денис Ларок в уютния си дрешник, — сърцето ми се блъска като бурно море, което се разбива в скалите на желанието ми. Само трябва да те погледна и да видя как луната изплува и дърветата се привеждат над тропическите брегове…

Mon Dieu, а аз дори не мога да плувам!

15 август

— Моята страст е по-силна от нейната — каза ми Луиз. — Вътре в мен бушува страст, кара ме да се хвърля върху скалите на твоята мъжественост, а после двамата да се потопим във водовъртежа на екстаза.

Да не забравя да си наглася един спасителен пояс до леглото.

Тя иска в полунощ да увисна от своя прозорец. И тя щяла да увисне от нейния. Щели сме да се срещнем на парапета и да се любим диво и порочно.

Съседите със сигурност ще има за какво да говорят.

Сега тя отиде да направи петстотин коремни преси, за да може да издържи. Какво у мен кара добрите момичета да беснеят? Никой ли не може да ми устои?

16 август

Поне лейтенант Грубер да можеше.

Те с полковника се тревожат, че изчезналите пари някак ще насочат следите към мен. Всъщност тревожат се, че следите ще тръгнат към мен, а после — отново към тях. Полковникът е измислил два варианта за действие.

Според първия Едит трябва да направи едно сладкишче, в което аз ще сложа хапче с отрова. Ще подадем сладкишчето на мосю Алфонс през решетката на килията му. Той ще го хапне и — пито-платено!

Според другия аз самият трябва да глътна хапчето. Но, както казах и на лейтенант Грубер, сигурен съм, че мосю Алфонс с радост ще умре за Франция. А доколкото познавам сладкишите на Едит — даже няма да се наложи да хабим хапчето.

17 август

Мосю Алфонс получил сърдечен пристъп в Главната квартира на Гестапо. Само Хелга била при него, когато се случило това и му обяснявала, че иска да му помогне да избяга, защото у нея също имало част от онези пари и тя не искала хер Флик да научава. Мосю Алфонс поискал доказателство, че това не е някаква гестаповска хитрина. Хелга разтворила куртката, разкопчала ризата си и разкрила пред него черен дантелен сутиен, който целият преливал.^[10]

Мосю Алфонс не издържа на това мъчение.

Но това не било всичко. Тя си вдигнала и полата и разкрила нож от трион, който се оказал затъкнат в ластика на копринения й чорап, който пък се оказал закачен на черен жартиер с къдрички. На нашето старче сърцето му се разхлопало с бясна скорост и ето го сега в германското крило на Обединената нувийонска болница.

19 август

Както си „разхуждал“ по улицата, Крабтрий изведнъж си „погляхнил чеси и видал“ времето. „Велики божество — си говорнал той, — трябвам да говорна с колигата си в Лондон по предовитела! Виж, станал секс и четвъртен!“

Дойде той в ресторанта и аз го качих горе, в спалнята на тъща ми. Полицейската му палка се мандахерцаше от колана му и видът й очевидно върна Фани към дните на нейната младост. Тя се протегна да го хване, но Крабтрий каза, че „нюмал време за губкане“.

— Ало, ало! Тайнствен агент Крабтрий говьори — каза той. — Своржете ме с Уймбълдон: един секс — един секс.

— Чувам ви сюлно и юснено — обади се глас от другия край. — Стойте на лунията, ще ви свиржа!

Господи! Оттатък има друг идиот!

Най-сетне се свързахме, но се обадиха от някакъв бардак „Макфишъри“ и затвориха.

— Егасти! — ядоса се Крабтрий. — Сбъркал съм нюмера. Трябва да го зачуркням от тафтерчето си.

Точно в този момент забелязах, че устата на тъща ми е цялата омазана със сладкиша, в който беше отровното хапче. Веднага дръпнах Едит настрана, уж да й кажа какво има да се свърши долу, но тогава и тя видя майка си и работата се разсъхна. Дъртата кукумявка бе лапнала едно парче, но го изплю цяло — беше забравила да си сложи ченето, та не го бе нахапала.

20 август

Четете внимателно — ще напиша това само веднъж. Мишел от Съпротивата има нова идея, според която най-храбрият мъж в цяла Франция ще участва в план „Двойно дъно“.

Ясно е, че трябва да влезем в болницата, за да отървем мосю Алфонс, преди да се е разприказвал. За целта ще се преоблечем като лекари от „Бърза помощ“. Ще имаме носилка с двойно дъно. На тайното дъно ще сложим кукла на мосю Алфонс, облечен в пижама. Върху носилката ще имаме спешен случай. Идеята е да намерим мосю Алфонс и да го разменим с куклата. След това спешният ни пациент ще трябва уж да иде за нова диагноза в друга болница и така ще изведем и двамата.

Пожелах доброволно да бъда спешният случай, който ще лежи върху спасения погребален. Бих направил същото за всеки. С изключение най-вероятно за лейтенант Грубер.

21 август

Колко жалко, че Мишел не координирала плана си с Хелга, която по същото време изобретила експлодираща подлога, с която да елиминира мосю Алфонс. Подлогата щяла да се задейства от разстояние.

— А как ще разберем кога подлогата е, така да се каже, сложена — попита я лейтенант Грубер.

— В нея има микрофон — сопна се Хелга, — ще чуем гласа на сестрата, когато го оправя.

22 август

Отидохме в болницата. Аз бях на носилката, а чучелото беше отдолу. Едно друго чучело буташе носилката — Крабтрий, облечен в дълга хирургическа престилка, с маска на лицето, големи латексови ръкавици и гумени ботуши.

— Добра дегазировка — отбеляза той. — Могам да вървам навсякъд в болницата, без да надигам подозреност. Само веждиците ми се виждат.

26 август

Още не съм се отърсил от шока: не толкова от травмата на експлозията, колкото от ужасната гледка на лейтенант Грубер и полковника, облечени като медицински сестри. Разбиха една от най-любимите ми фантазии.

Двете флорентински чучулиги се появиха в болничното отделение точно когато набутвахме мосю Алфонс под носилката в количката. Хелга и капитан Берторели бяха навън, до стената на болницата. Хелга, наведена, се ослушваше, а Берторели се готвеше да предизвика големия взрив. И двамата се бяха наточили за истинска експлозия.

— Подлога вика Контрол — прошепна Грубер в цукалото. — Подлога вика Контрол!

— Здравей, Подлога — обади се Хелга, — готови сме да действаме!

Мишел, Едит и Крабтрий изчезнаха към стаята на мосю Алфонс, за да оставят чучелото, и ме зарязаха сам-самичък върху носилката насред коридора. Не след дълго отнякъде се появи един германски войник. Шепнешком предупредих мосю Алфонс. От размърдването ни обаче окачените по него системи се разписукаха. Опитах се да заглуша шума, като започнах да свиря с уста. Избрах да си подсвирквам „Танц на огъня“. Войникът ме погледна много странно и накрая отмина.

Въздъхнах облекчено, но опасността не бе преминала. Онзи идиот Крабтрий бе спрял количката с носилката точно пред операционната. Един германски хирург надникна през вратата. Той беше с ръкавици и хирургическа престилка, а очилата му имаха най-дебелите лупи, които някога съм виждал.

— Къде е тази, френската селянка? — попита той, опипвайки стената, за да се ориентира накъде върви. — Готов съм за цезаровото…

Цял живот ще съм задължен на лейтенант Грубер, задето точно в този момент намери леглото на мосю Алфонс, мушна вътре подлогата и даде сигнал на Берторели да действа.

27 август

Експлозията беше по-голяма и от онази, която избухна, когато Едит ме свари да показвам на Ивет трикове за самоотбрана във военни условия. Хирургът хукна да се спасява, а мосю Алфонс ме задърпа като луд.

Сега е един и петнадесет през нощта и аз току-що се промъкнах като крадец в собствения си ресторант с болнична роба, след като съм изминал пет мили от градската болница на Нувийон, където бях в родилна зала.

Ама какви ги говоря аз? Това може би е само ужасен сън? Не, не е! Течението отзад, което разтваря робата ми, ми подсказва, че е истина.

28 август

Вчера, тъкмо бях прибрал дневника си, когато в малките часове на деня на вратата на ресторанта се появи лейтенант Грубер.

— Рене… Отворен ли сте? — попита той.

— Отчасти — отвърнах аз, затваряйки полите на робата си.

Лицето на лейтенанта светна.

— Заради бомбардировките — обясних аз. — Човек трябва да е готов да се облича и съблича за миг. Какво правите тук по това време, лейтенант? Не трябваше ли да сте в малкия си танк и да упражнявате някои маневри с Клерънс?

Грубер ми каза, че мосю Алфонс бил премахнат. Така че вече сме били начисто.

— Не ви ли се ще да го отпразнуваме с нещичко? — предложи той.

Обърнах се и понечих да тръгна към бара, но изведнъж размислих.

— Ъъъ, ами не точно сега. Трябва да изведа котката.

Лейтенантът беше много настойчив. Предложи да я изведе с мен. Той също имал котенце.

— Така ли? Какво е? — полюбопитствах аз.

— Рижаво мъжкарче.

29 август

Ивет страшно ми се извинява, че са отпрашили с линейката без мен. Те мушнали носилката с мосю Алфонс отзад и решили, че и аз съм там. Но аз не бях и бих път пеша обратно!

— Никой ли не спря да те вземе? — попита тя.

— Спираха — отвърнах аз. — Три пъти. Накрая трябваше да се крия в храстите.

Ивет тъкмо бе започнала да ми съчувства и да ме успокоява, когато на стълбите се появи Едит със запалена свещ в ръка.

— Рене! Какво правиш с това момиче?

— Ама че си глупава! Не виждаш ли, че й прилоша от миризмата на болничната ми роба?

Едит се извини и ми каза да водя Ивет горе, а тя щяла да ни свети отзад със свещта.

— Не, не и с тая роба — казах аз. — Ти я заведи горе, а аз ще ви следвам със свещта.

30 август

Хелга каза, че хер Флик подозирал, че откраднатите пари са скрити в моргата на мосю Алфонс. Той наредил Фон Смолхаузен да влезе веднага там и да извърши обиск. За да не буди подозрение, дребният гестаповец щял да бъде дегизиран като труп. Трябва да предупредя Ивет да се оглежда за някой вдървен дребосък.

31 август

Изведнъж всички искаш да се отърват от парите. Но никой не иска да ги пренесе.

Според Грубер Хелга трябва да ги скрие в кюлотите си.

— Не може Хелга да ходи из града и от бельото й да се сипят едри банкноти — казал полковникът. — Хората ще се чудят що за армия е тази.

Тогава на Грубер му хрумнало друго.

— С ваше разрешение, полковник, никой не би и помислил, че човек с пера на шапката си носи нещо ценно в гащите си.

— А да те фрасна по физиономията, а? — заканил се италианецът.

Полковникът и лейтенант Грубер склонили Берторели да напъха парите в панталона си и да ги донесе на мен. Колко жалко! Аз хич не ги искам. Това са мръсни пари. А след час или два в гащите на италианеца ще бъдат даже още по-мръсни.

1 септември

Никога не съм подозирал, че полковникът е такъв гадняр!

Наредил той на Хелга да държи италианеца под око. И да го информира в мига, в който той тръгне за ресторанта. Полковникът възнамерявал да го изпорти на Гестапо, а ония да го арестуват. Значи с един удар хем парите да са върнати, хем полковникът да се отърве от досадното жабарче.

2 септември

Крабтрий дойде със съобщение за мен. Доколкото разбирам, Мишел е на „площида с нов апират за избягването на имблийските летци“.

— Като й давам тайнственен согнал, тя ще се появява като финтом от нищът — каза той.

Голяма тайна, няма що! Отиде до вратата и наду силно и продължително свирката си.

— Слушайте внимателно — каза Мишел, след като се появи като фантом изотзад. — Няма да повтарям! Немците ще пускат в действие ново и унищожително тайно оръжие.

На езика ми беше да кажа, че ако и то е толкова тайно, колкото сигнала на Крабтрий, до вторник цяла Европа ще е разбрала за него.

— Много голема бумба — обясни Крабтрий.

Явно това е някакъв нов модел мина. Подобрена версия на „Марк 6“. „Марк секс“ според Крабтрий. Съпротивата вече задигнала две от тях и ги скрила. Както обясни полицаят, дето е много по езиците:

— Според плина на Мишел в тях ще сложамте двата имблийски летеца. Бумбите ще натоварят на бумбандирвач на тъмен нощ и ще ги хвърлат върх Онглия.

Почудих си дали пък това няма да ги убие, но после реших, че сигурно всичко е обмислено. „Летеците“ щели да имат „парашоти“.

— Кипаците ще са закрепнати със стоманени гайки. Всеки ще си има клич. Кото ги спускнат, те ще си развинтят гайките — продължи Крабтрий.

Е, и това е начин да убиеш времето.

Майка ми открива с изненада, че споменът на Мими за Рене е по-голям от нейния.

— Тогаз те ще отмахнат кипака и ще скочат и отвюрят парашотите — завърши той.

Честно, аз няма да участвам в този план. Оттеглям се от Съпротивата^[11].

5 септември

Мими иска да знае кога ще си тръгнат момичетата от Съпротивата. Искала си стаята, за да можем с нея да полетим върху лекия вълшебен облак на щастието и омаята. Имам тънкото подозрение, че говори за пухения си юрган.

О, Мими — толкова много страст, събрана в такава малка опаковка!

6 септември

Страхотна новина за всички момичета, които мечтаят да полетят с шефа си върху лекия вълшебен облак на щастието и омаята: момичетата от комунистическата Съпротива са провели заседание на комитета и с демократично решение от дванадесет гласа срещу три ще се преместят в Абевил!

— Ако умра, името ти ще остане изписано върху сърцето ми — каза ми Денис.

Добре, стига да не изписва целия ми адрес!

Колкото до Луиз, тя каза, че веднага щом може, ще убие Денис и ще се върне да вземе своето!

— Какво си си забравила? — попитах аз услужливо.

— Теб! Тържествено ти обещавам, че ще те отвлекат, ще те вържат и ще те донесат при мен до месец!

— Аз и сега съм вързан, така да се каже — отвърнах.

7 септември

Тази сутрин на полковника страшно му се искаше да изпорти капитан Берторели, обаче хер Флик не вдигаше телефона си. Типично за тайната полиция — вечно ги няма, когато ти трябват.

Единственото, с което полковникът успя да се свърже, бе телефонният секретар.

„Това е гестаповски телефон — каза гласът. — В момента не го вдигам. Оставете съобщение на записващия диск. Моля, говорете след изстрела.“

Преструвайки се на анонимен френски селянин, полковникът пусна мухата, че откраднатите пари са в гащите на човек с пера на шапката, който може да бъде намерен в ресторанта на Рене.

— Бих ви дал и още информация — каза полковникът, — но монетите ми свършват. Бииип, бииип, бииип, бииип.

Изморих се. Да не забравя да мушна на Ивет бележчица за пазара.

8 септември

Събудих се и видях, че Ивет ми е мушнала бележчица.

Милото романтично дете! Да сме продадели свещниците и да сме избягали в Париж! Тя не знае, че старинните свещници са само посребрени. Сигурно страшно ще се разочарова, когато научи. То и аз бях като попарен, когато ги занесох в заложната къща…

Тъкмо прочетох бележчицата, и в ресторанта влезе жабарчето Берторели. Засили се директно към Едит.

— Имам нещо за вас, което Рене е притежавал по-рано, но сега не може вече да извади — прошепна й той.

Сигурно говореше за настърчали пера и начервен гребен?

Той обаче й каза, че искал да я качи горе, да смъкне гащите си и да й даде… за един милион франка!

Не бях убеден, че обменният курс е добър, затуй — за да му спестя качването на стълбите — парите взех аз. Накарах Мими да ги скрие във фурната.

Секунди по-късно пристигна лейтенант Грубер и ми каза, че Гестапо щяло да цъфне тук всеки момент, за да арестува човек с пера на шапката, който носел откраднатите пари в гащите си.

Минута по-късно пристигна Льоклер, дегизиран като стар възглавничар. Както обикновено, човек никога не би го познал! Във възглавниците имаше скрити парашути за летците. На шапката му пък имаше пера.

Хер Флик цъфна малко след него. Той беше със своя зловещ черен шлифер и физиономия, която казваше „Луд съм, колкото си ща!“. Беше получил анонимна информация, че човек с пера на шапката крие в гащите си нещо, от което Гестапо ще се заинтересува.

— Кажете, че това съм аз, Льоклер — захленчи старият глупак край мен.

— Никога не съм ви виждал — казах аз.

11 септември

Отдавна не бе ми се случвало да остана сам, да запретна ръкави и да оставя ръцете си да се плъзнат по стария инструмент! От толкова отдавна, че всъщност в началото си помислих, че май няма да си спомня как съм го правил. Обаче в момента, в който пръстите ми хванаха ритъма на нежното като милувка движение, изведнъж си припомних всичко.

Привлечена от звуците, които изтръгвах с такова усилие, Едит се промъкна в стаята и се притисна о мен.

— Навремето беше много добър с лявата ръка — промълви тя с искрящ поглед, — а пръстите на дясната ти стигаха навсякъде.

Вярно. Нямаше нещо, което да не мога да мина. Всички барове претръшках по онова време. Бяха ме кръстили Рене Инструмента. Е, мога да кажа само, че често пъти това все още е валидно.

Причината, поради която отново галех инструмента, бе тъжна, но проста. Мосю Льоклер бе арестуван от Гестапо, защото Берлин подозирал, че той има нещо много ценно в гащите си. Предполагам, че този слух го е пуснала онази дърта кукумявка тъща ми.

— Помниш ли как ти пеех под старата върба на речния бряг? — попита Едит.

Как можех да забравя? Докато свирех, тя запя с мен и спомените ме заляха като морска вълна.

— Да — въздъхнах аз, — и колко зор само видях, докато завлека това пиано там!

Вълнението от момента дойде малко в повече на Едит.

— О, Рене — размърка се тя, — защо не се оженим отново, Рене? Какво имаме да губим?

— Нищо, което вече да не сме изгубили — отвърнах аз.

— Да не се боиш, че ще избягам с някой по-млад? Няма, Рене! Аз съм в есента на своя живот! Палецът на десния ми крак е черен, на левия имам мазол, пък и първите признаци на ишиас отдясно вече се появиха…

— Все някак ще изкуцукаш с някой по-млад.

Едит обеща, че от сега нататък ще бъде до мен 24 часа на ден. Веднага се сетих за един-два случая, в които присъствието й би било повече от неудобно, но не ми даде сърце да й го кажа^[12].

— Едит… Не познавам човек, който би устоял на такова предложение, но ти забравяш Денис Ларок. Тя е луда по мен. Ще убие всяка, която дори само ме докосне с устни.

— О, Рене, ти си моето съкровище! Винаги мислиш единствено за мен! О, дай да целуна тези вълшебни пръсти!

Казах й, че това е рисковано. Някоя от приятелките на Денис може да ни види през прозореца! Накарах я да ме хване под пианото и там да хапе, да целува, каквото си поиска…

12 септември

Тази сутрин из ресторанта се разнесе някаква ужасна воня. Твърде рано беше за лейтенант Грубер да се е облял с онзи негов специален афтършейв с аромат на момини сълзи и лек привкус на дизелово гориво, а пък тъща ми, доколкото знам, все още си беше в спалнята горе.

Обаче не. Не била. Решила тя да си опече един картоф, и то — кой мислите? — оня, който бях мушнал зад бойлера в банята, онзи, същия, в който бе скрит шпионският апарат, с който щяхме да снимаме плановете на германците за нападението над Англия.

Картофа си тя печеше във фурната.

И благодарение на тази глупава дърта кукумявка по-голямата част от скрития във фурната един милион франка беше вече опечена.

За парите не ми пукаше кой знае колко — нали знаех, че са фалшиви. Обаче за фотоапарата нямах никакво намерение да опирам пешкира.

— Ще кажа на Съпротивата, че тази дърта сврака е оплела конците — заканих се аз.

— Аз пък ще кажа на немците за картините и за летците, и за откраднатите мини — озъби се тя. — Само ще те посоча, приятелче, и ще те тикнат в дранголника като едното нищо…

И тя щракна с пръсти, за да покаже точно как.

Реших, че ще й приложа отново сладкиш с отрова още в мига, в който си пъхне ченето в устата.

13 септември

„Добрютро!“ Познайте кой ми носеше „льош новост“ тази сутрин?!

На стените на „градния площид бил залепнен лист книга със снимка на Роже Льоклер по без гащи“!

На него пишеше: „Ако откраднатите пари на Гестапо не бъдат върнати в срок от 24 часа, този мъж ще бъде разстрелян на Градския площад.“

Е, има и по-лоши места, където могат да те разстрелят, както сам знам от опит. На Льоклер от това едва ли ще му стане по-леко, но ние пък какво можем да направим?

Парите не можем да върнем. Те вече се опекоха във фурната! Не можем и нови да направим — нали стария фалшификатор ще го разстрелват. Трябва да предприемем нещо. Всяка минута е ценна. Трябва да се действа незабавно!

14 септември

И нещо друго — той като няма да може да свири на пианото, значи и Едит няма да може да пее!

15 септември

От друга страна обаче, като го заплашат със смърт, той може и да каже за връзката ни със Съпротивата и тогава могат всички ни да разстрелят на градския площад.

Познавам Льоклер — той е храбрец. Ще се държи до последно с надеждата, че парите ще бъдат върнати.

А като не се върнат? Ще натопи нас.

16 септември

Лейтенант Грубер прояви загриженост относно здравето ми тази вечер. Изглеждал съм му малко бледичък, а ръцете ми треперели.

— Ами, тревожа се за войната — викам — и за това, кога най-сетне ще победите, разбира се.

Грубер ми каза, че дошъл да ми помогне да върна парите на Гестапо, за да освободят те пианиста ни.

Разказах му за тъща си, за печения картоф и за парите, които вече бяха станали на пепел.

— О, божичко! Това е много лоша новина, Рене! Обаче аз бих могъл да ви помогна, ако ми пуснете нещо…

Лейтенант Грубер има таланта да вижда нещата от друг, често пъти доста неочакван, ъгъл. Отдавам това на артистичните му наклонности.

— Разбирам — казах аз. — От друга страна, той не беше чак толкова добър пианист.

Забелязах, че лейтенантът се вълнува по-скоро от нещо друго, отколкото от съдбата на един дърт пианист, с единия крак в гроба. Най-сетне той изплю камъчето.

— Рене, дали нямате някаква информация относно откраднатите мини и тяхното връщане? Защото, ако те бъдат върнати, може би ще мога да уредя освобождаването на пианиста. Не забравяйте, Рене, че вратата ми е винаги отворена!

Въобще не се и съмнявах.

17 септември

Тъща ми е твърдо решена да отърве любовника си Роже Льоклер.

Откраднала тя една ръчна граната от германците и тръгнала с инвалидния си стол да я мята в гестаповската главна квартира, когато Едит я пресрещнала.

Фани най-сетне намира резервното си чене.

— Ще издърпам предпазителя със зъби — заканила се дъртата кукумявка — и ще я пусна в пощенската им кутия.

За жалост тя си била забравила ченето на нощното шкафче, та Едит успяла да я разубеди.

Колко жалко! Каква славна смърт я чакаше!

18 септември

Боя се, че за мосю Льоклер войната съвсем скоро ще свърши.

Хер Флик е получил заповед от Берлин да нареди на полковника да осигури отряда за екзекуция, който да разстреля стария възглавничар. Заповедта била подписана лично от Хайнрих Химлер.

— Аз, ъъъ, ще запазя това — рече капитан Берторели, когато му показаха заповедта, — аз, ъъъ, събирам автографи.

Изглежда, че след като лейтенант Грубер е командвал отряда за екзекуции последния път, сега е ред на италианчето. Хората на Берторели ще дръпнат спусъка в седем часа утре и Льоклер ще изпее лебедовата си песен.

19 септември

Беше вече седем без десет, а от Льоклер нямаше и следа.

Мишел бе инструктирала британските Кралски въздушни сили да пуснат парите пред ресторанта още снощи. Крабтрий ги беше „чукал в гората цила нощ и беше свиткал с фенерчето си. Бумбандиривачите му били отгоре, но облиците бивнали нисък и му имнало мног мъгла“.

В седем без пет мосю Льоклер се появи. Изкараха го на площада и го изправиха до стената.

— Ако до две минути парите не бъдат върнати, възглавничарят заминава — просъска хер Флик.

Думите му отекнаха между каменните стени и витрините на магазините в центъра на Нувийон.

Оставаше една минута до седем. Така ми дожаля за стария човечец! Дори италианците да не го улучеха, Мишел бе разположила свои снайперистки, които го държаха на мушка, в случай че в последния момент се огъне и натопи всички ни. Тя не искаше да рискува, ако английските самолети случайно закъснееха.

Църковната камбана започна да бие. Когато удари седем часът, атмосферата така се наелектризира, че дори перата на шапката на капитан Берторели настръхнаха. В този момент въздухът бе разцепен от продължителен силен рев, който се усилваше с всеки миг.

Дали нервите на Льоклер най-сетне не бяха издържали? Не. Погледът ми бе привлечен от нещо, което се носеше във въздуха, полюшвано от лекия вятър. Банкноти! Хиляди банкноти! Най-сетне Кралските въздушни сили бяха пристигнали и от ескадрила бомбардировачи се изсипваха банкноти като дъжд. Един милион френски франка, без, естествено, малката комисиона, взета от Нувийонската търговска палата за извършени услуги.

И както съвсем правилно отбеляза един от униформените полицаи, които зяпаха нагоре: „Серсем наврементно!“

20 септември

— Какво предпочиташ този път? — попитах тази вечер Ивет, докато бяхме в избата. — Нещо по-нежно и леко или нещо по-твърдо, така, за разнообразие?

— О, Рене — въздъхна тя, а пръстите й сграбчиха едната ми съдинка, докато се протягах към бутилките. — Така ме затрудняваш! Готова съм на всичко, което ти поискаш, стига то да кара сърцето ми да бие лудо, а коленете ми да треперят…

Дегустацията на няколко различни вина, за да избера най-подходящото за клиентите на ресторанта си, наистина е трудна задача. Някои вина тази вечер бяха прекалено добри за селяните. Други бяха твърде лоши за тях, макар да ставаха за германците.

Най-сетне напипах нещо хем младо, хем отлежало.

Крабтрий в тъмното.

— Върви и сипи кило антифриз в бъчвата с това вино — заръчах аз на Ивет, — а после ела да ми помогнеш с търкалянето.

21 септември

Общо взето, не бях тотално изненадан, когато тази сутрин се събудих с широка усмивка на лицето.

Голям товар ми падна от гърба! Гестапо си получиха парите. Мосю Льоклер е на свобода, а мосю Алфонс вече не го издирват. Остава само тъща ми някак си спонтанно да се подпали и ще може вече спокойно да се каже, че съм ударил кьоравото. Така че за момента можем само да мислим как да печелим от тази война.

— Рене — провикна се Ивет, — Мишел те вика в задната стая.

По дяволите! Знаех си, че това няма да продължи дълго.

Мишел винаги се е гордяла с големите си барети.

22 септември

Мишел бе облечена в мръсен гащеризон и имаше залепени над устната фалшиви мустаци, а в двете си ръце носеше заплашително по една тухла. Само при вида на тези тухли очите ми се насълзиха.

Оказа се, че това била новата й дегизировка. Сега се е направила на зидарка.

— Ако германците ме заварят тук — каза тя, — ще кажем, че уж оправям прозореца ви.

— Че той не е счупен — казах аз.

Много внимателно и без да повтаря, Мишел прасна стъклото с едната тухла.

— Сега вече е — каза тя.

Мишел носеше лоша новина.

— Когато откраднахме от германците мините, с които английските летци ще избягат, трябваше да извадим от тях един тон силен експлозив. Вероятно ще се запитате какво е станало с този експлозив.

— Честно казано — казах аз, — на мен въобще не ми пука.

Тя продължи, без да ми обръща внимание. Експлозивите били скрити в една фабрика за тестени изделия, уточни тя, и до Съпротивата стигнала секрета информация, че немците ще приватизират фабриката, за да правят замразен щрудел, който да изпращат в колети на Руския фронт.

Съпротивата, естествено, не можела да остави този експлозив в германски ръце! И — изненада! изненада! — уредили да го докарат в моя ресторант!!!

Цял тон експлозив, маскиран като продукция на сладкарската фабрика! Като теглим калема, това прави петстотин коледни пудинга!

Абе, тия хора с всичкия си ли са?

Казах на Мишел, че не искам да имам нищо общо с нейните кифли или каквото там е, и точка по въпроса^[13]!

23 септември

Мишел си тръгна нацупена. Малко по-късно тя ми изпрати през прозореца зашифровано писмо, пълно с омраза. Писмото бе завързано към другата й, неизползвана тухла.

„Какво те прихващат? — разшифровах най-сетне аз. — Ти само ще си седиш спокойно в ресторанта и от време на време ще хвърляш по едно око на няколко коледни кейкчета! Ами ако трябваше да бъдеш водопроводчик на повикване, с черно под френския маникюр, да си гориш ръцете с поялника, да пиеш чай от канче за боя, да ръфаш сандвич върху купчина тухли, а двайсетсантиметровият гаечен ключ да ти се навира в задника?“

Честно казано, на това място ми дожаля. Но моето съжаление не бе и на половината на онова, което изпита Ивет^[14].

24 септември

Представяте ли си?! Получих сметка за поправката на един счупен прозорец?!

25 септември

На два счупени прозореца?!

26 септември

Лейтенант Грубер нещо хич не беше в настроение днес.

— Мисля, че ние с полковника не сме за военен живот — довери ми той с тъга. — Полковникът всяка нощ се моли Хитлер да не нападне Англия. Гадното английско време ще е пагубно за ревматизма му. А пък храната им! Преди войната бях в едно хотелче в Кройдън… Представяте ли си, Рене, ония налапват салама още на закуска!

Представих си как е напуснал Кройдън бързо-бързо.

27 септември

В сегашното си настроение лейтенантът е извор на информация. Генерал фон Клинкерхофен му казал, че до Хитлер стигнал слух, че от този район са изчезнали две мини от най-новия модел — „Марк 6“. Фюрерът, разбира се, изпаднал в онзи свой прочут гняв.

— Ръфал ли е килима? — попитал лейтенантът.

— Не. Но вършил други неприлични неща върху репродукцията на „Гобленът от Байо^[15]“.

— Мислите ли, че той има гайки за затягане?

— Според мен цялата му механика е за затягане, но това да си остане между нас.

29 септември

Мосю Алфонс донесе в ресторанта ми петдесет и осем експлодиращи коледни пудинга, скрити в един ковчег.

Тъща ми погледна ковчега и хукна нагоре (доколкото можеше да тича с патравите си крака) по стълбите, пищейки като заклана.

Замириса на трупове! — разкрещя се тя, без да се обръща конкретно към някого.

Я по-добре да поотворим прозорците — предложих аз.

Мосю Алфонс предлага на Фани специална оферта.

30 септември

Хелга ми каза, че хер Флик и Фон Смолхаузен си съблекли дрехите, следвайки инструкциите, които им дал фюрерът. Сега са дегизирани така, че да могат да проникнат в църковна среда.

Хер Флик е облечен като монах с ръчно изработени сандали. Фон Смолхаузен е с подобна дегизировка, само че с ореол, който виси над главата му. Той бил част от костюма.

Хер Флик заръчал на Хелга в четири часа да им носи в църковната кула кафе и сандвичи, за да се подкрепят, докато трае бдението им.

— А какво ще правите в църковната кула? — попитала тя.

— Ще слухтим.

Хелга отбелязала, че висотите, до които хер Флик е стигнал, преследвайки целта си, страшно я възбуждат! Тя поискала да го целуне, но за жалост орденът, към който принадлежал хер Флик, забранявал всякакъв физически контакт с жени.

1 октомври

Днес следобед Крабтрий довтаса с „две експлозерани коледни пудингс“.

— Сигурно са в гащите ти, както обикновено? — попитах аз, изтощен от простотиите му.

— Не ставай смишен — каза той, като отметна настрани пелерината си и разкри два прекрасни пудинга, провесени през врата му. — И внимав да не ги изтървахте, че ще бумнат!

— И какво да казвам, че правят шестдесет коледни пудинга в избата ми още от септември?! — попитах Ивет, докато се мъчехме някак да вдигнем краката си над пудингите.

— Можеш да кажеш, че членуваме в клуб на пудинга — предложи тя.

2 октомври

Едит каза, че навън имало някакво момиче, което искало да говори с мен. То казало на жена ми, че въпросът бил личен и засягал мен.

— Добре че е отворено — каза момичето, като влезе. То беше с шлифер, който бе силно издут на корема. Тя посочи издутината и каза: — Не можех да ви оставя това на прага…

Момичето с големите барети от магазина за шапки съобщава, че е член на клуба на пудинга.

— Никога в живота си не съм виждал това момиче — казах аз.

— Аз не съм единствената — каза тя. — Навън чакат още шест.

Направо ме втресе.

— Ние сме от клуба — каза момичето.

Голямо обяснение щеше да падне…

Шестте момичета влязоха. Всичките бяха с издути кореми.

— В седем ще пристигне и един автобус — каза някоя от гостенките.

Тъкмо мислено изчислявах какви са шансовете ми да стигна бързо до вратата, без да бъда съсечен надве от кухненския нож на Едит, когато едно от момичетата разтвори шлифера си.

— Два експлозивни коледни пудинга — обяви гордо то.

Пфу! Почувствах се така, сякаш всички Коледи бяха настъпили за мен наведнъж.

Рене поглежда с трепет към експлозивните пудинги на майка ми.

3 октомври

Брат Ото имал инцидент в църковната кула. Заплел се той, без да разбере, в едно от вдигащите се въжета и сега виси на клепалото.

И брат Енгелберт не е в много по-розово положение. Една от църковните камбани паднала отгоре му и целия го скрила.

10 октомври

Полунощ е, а аз съм я закъсал, та закъсал!

Английските летци все още се крият в празни бирени каци в моята изба, вместо да летят някъде над Англия и да чакат да ги спуснат от някой немски бомбардировач. Вместо тях в самолета са хер Флик и Фон Смолхаузен.

Изглежда, че докато е висял от клепалото на църковната кула, хер Флик е забелязал нещо подозрително в съседния на ресторанта ми двор на зидаря. Според Хелга той и Фон Смолхаузен отишли да проучат каква е работата, намерили там откраднатите мини и решили да се наместят в тях.

Хер Флик смятал, че под прикритието на нощта Съпротивата ще тръгне да пренася мините към тайната си щабквартира. И решил той, че щом чуят хора да говорят на френски, ще изскочат, ще ги спипат, ще ги арестуват и право в квартирата на Гестапо!

Честно казано, според мен тия са луди за връзване, но няма как — това е Гестапо.

Ама не били само те! Полковникът също открил мините благодарение на голямото шетане на лейтенант Грубер нагоре-надолу в ресторанта ми.

Полковникът заповядал на хората на Берторели да натоварят мините на един камион и да ги откарат във военновъздушната база на немците, без да подозира, че в тях са се натъпкали мъжища в зловещи кожени шлифери.

Мишел откри, че мините ги няма.

— Спокойно — каза тя, — имам план.

Веднага ми стана неспокойно.

— Имаме агент в базата. Знаем и къде точно се намират мините: те са в минния склад. Двете каци, в които са английските летци, ще бъдат откарани до въздушната база. Ще влязат като пратка бира за офицерския стол, изпратена с вашите благопожелания. Премине ли се охраната, вече е лесно каците да се бутнат в склада, защото той е точно до стола.

— Трябва да ти се признае, Мишел — казах аз, — че си имала безумни идеи, но този път ти и твоите момичета трябва да сте наистина много, много, много смели, за да направите това.

— В базата не пускат жени. Ще отидете вие с Льоклер.

И тъй, натоварихме ние каците с двамата английски идиоти на колички и ги подкарахме към базата. Третият английски идиот вървеше пред нас и ни водеше.

— Стой! — извика охраната. — Кажи паролата!

— На тез два колица носам два каца с бир за офицерската столна — каза Крабтрий, както винаги без никакъв акцент. — Подарък съ от сторанта на Рьоне. Ако зачеташ тоз ръчнопис бележ, ще изясниш.

— Какво говори този? — попита ме охраната.

Той е от планинските райони — обясних аз, — а тази бира е подарък за офицерския стол.

Минавайте, приятели! — бе незабавният отговор.

Льоклер, Крабтрий и аз се вмъкнахме в склада за мини. Исках веднага да намерим кои са празните мини, да набутаме летците в тях и да изчезваме колкото се може по-бързо.

— Аз имам чук — каза Льоклер, — ще удрям по капсулите и ще видим коя дрънчи на кухо.

Слава богу, спрях го навреме. Тоя дърт глупак наистина май нещо не е наред. Гледаш го — уж нищо му няма, обаче дъската му яко хлопа.

Крабтрий отбеляза мините — празните, де, — с кръстчета. И тъкмо се канехме да вдигнем капаците, когато чухме шум от ботуши върху бетонения под. Тутакси се скрихме. Двама германци в работни гащеризони дотикаха в склада две колички. Върху всяка количка те натовариха по една мина.

Майка ми се опитва да задоволи апетита на английските летци.

— Проклютие! — прошепна Крабтрий. — Провюл в единайсетия часи!

С тежки мисли и още по-тежки колички ние се упътихме към вкъщи.

11 октомври

Обикновено не пия алкохол, още по-малко в осем и половина сутринта, но нервите ми са направо разбити. Чувствам се като котка, изгубила осем от деветте си живота. Защо съм в такова състояние? Първо, защото в избата ми са скрити 258 експлозивни коледни пудинга. Второ, защото английските летци, които уж трябваше тази нощ да си отидат, се върнаха поради поредната простотия на британското разузнаване.

Между нас казано, ако в касата имаше достатъчно пари, щях да отпраша към границата с Ивет, за да се развихря на друг фронт. Тъй като тя е с двадесет години по-млада от мен, развихрянето ми сигурно няма да продължи кой знае колко дълго, но аз съм длъжен да опитам.

У мен все още е картината „Грешната Мадона с големите бомби“ на Ван Кломп, както и „Пукнатата ваза с големите маргарити“ на Ван Гог, с които бих могъл да финансирам нашата тайна дейност, обаче как да зарежа имуществото си? Ресторанта? Приятелите? Жена си?

Ние, героите от Съпротивата, понякога трябва да правим и такива жертви.

12 октомври

Мишел ми съобщи, че Лондон предлага дързък и смел план за връщането на английските летци обратно в Англия.

— Ясно! — викам. — И каква велика глупотевина са измислили този път? Подводница по канала точно в полунощ?

— Това трябваше да бъде тайна!

Е, не! Не мога да повярвам!

13 октомври

Все още не мога да повярвам!

14 октомври

Може би не трябваше да подценявам гениалността на английския флот. Храбрите му моряци ще донесат миниатюрна подводница за двама.

Не мога да не се запитам обаче как ще се поберат четирима души в двуместна подводница.

17 октомври

Бях с Ивет в задната стая, когато й казах, че не мога повече да издържам стреса, на който съм подложен.

Тя си остана така, както си беше — с отворена уста.

— Ще вземем картините — казах й аз. — Ще заминем за Швейцария и ще се укрием в планината, докато войната свърши. Но никой нищо не бива да разбере. От сега нататък няма дори да си говорим. Когато съм готов, ще ти изпратя бележка в колко часа тръгва влакът.

Без да си продумаме, ние се прегърнахме за последен път^[16].

18 октомври

Май ще мине повече време, отколкото предполагах, преди да видя отново Ивет, камо ли да си поговоря с нея.

Хелга дойде в ресторанта тази сутрин и ме подбра да ходя в кабинета на полковник Фон Щром. Той искал да взема със себе си и двата салама, в които са скрити „Грешната Мадона с големите бомби“ на Ван Кломп и „Пукнатата ваза с големите маргарити“ на Ван Гог.

— Аз тъкмо щях да отварям — викам, — но обещавам да намина преди следобедния чай.

— Охрана! — излая тя. — Елате тук!

12 ноември

Мисля, че трябва да ви обясня защо не съм писал нищичко в дневника си от няколко седмици насам и защо в момента седя на тоалетната чиния на експреса за Женева от 23:15 ч. с куп вестници в ръка.

Това всъщност е дълга история… Вестникът е „френски жп линии“ с подлистник и е в ограничен тираж, пък и някакъв пътник отдавна думка нетърпеливо по вратата… Така че ще бъда максимално кратък.

Оказа се, че полковникът искал картините, защото генералът искал да ги изпрати в Берлин, защото Хитлер искал да тресне един сюрприз на Ева Браун. Предложих му аз копията, но, както каза Хелга, фюрерът никога не рискувал, та затова изпратил един експерт да потвърди автентичността на картините.

Но това не бе най-лошото. Генералът наредил на полковника да разстреля селянина, който е укривал картините.

— Спокойно, Рене — каза ми полковникът, — ние ви познаваме отдавна. Вие сте ни много близък. Решихме да ви пуснем да избягате.

— О, благодаря, полковник! — възкликнах аз.

Ден-два да свърша това-онова в ресторанта, мислех си, да се сбогувам със старите приятели и после — хайде на неделния експрес за Цюрих!

— Ще ви дадем 60 секунди и ще засечем! Тръгвайте!

И аз хукнах.

Неизвестно как обаче хер Флик беше вече информиран от кръстника си Хайнрих Химлер, че Хитлер няма как да е телефонирал на генерал Фон Клинкерхофен, защото през последната седмица бил на палатка в Блек Форест и се въргалял с Ева Браун. Винаги съм смятал, че Хитлер е много над тези неща, но се оказа, че той си е чисто луд.

Хер Флик казал на Хелга и Фон Смолхаузен, че възнамерява да свие картините, докато са на влака за Берлин.

— Ще ги продадем и после ще избягаме на някой тропически остров — казал той. — Там ще живеем простичко, с поли от бананови листа и ще си играем на плажа под лъчите на парещото слънце. Харесва ли ти идеята^[17]?

Да, с изключение на морето — отвърнал Фон Смолхаузен. — Аз не плувам много добре.

Шведският експерт по картинити Юп фон Хуп де Хуп наистина потвърдил автентичността на двете картини.

Клиентът ми ще бъде много доволен — казал той на генерал Фон Клинкерхофен, докато му подавал един милион германски марки в златни кюлчета. — Ще ги доставя лично в Женева — продължил фон Хуп де Хуп. — Нощният експрес има сейф в купето на охраната. Мисията и дестинацията ми са известни само на вас и на моя клиент. Мисля, че няма място за безпокойство.

Аз обаче знам от личен опит, че мисленето в такива случаи рядко помага…

13 ноември

Фон Хуп де Хуп обаче въобще и не предполагал, че Хелга била скрита зад завесите и била чула всичко.

Аз пък се бях запътил към полицейското. Та значи само няколко минути по-късно натам се запътил и генерал Фон Клинкерхофен. Всъщност едва пристигнах, и вече трябваше да се крия зад бюрото, за да не ме види.

— Хайл Хитлер — поздрави той дежурния полицай.

— Хойл Хутлър — бе отговорът.

Генералът каза, че иска да остави някакви не особено ценни книжа в сейфа на полицейското. Личният му сейф в Шатото бил вдигнат във въздуха от Съпротивата. Той отпрати дежурния в другата стая, а сам отвори куфарчето си, за да сложи съдържанието му в сейфа. Останах като гръмнат, като видях как той спокойно прехвърли в сейфа двайсет кюлчета злато!

— Ако кажете на някого за това, ще ви разстрелят — каза той на полицая, когато Крабтрий се върна в стаята.

— Устните ми са напечатани — отвърна той.

Генералът си тръгна, а Крабтрий бе извикан да иде със „стлибата си да свалка от един дръв една сиамска кутка^[18]“. Аз пък отворих сейфа с един от резервните ключове, които намерих, и щипнах четири кюлчета злато.

Като се върнах в ресторанта, надрасках набързо една бележчица на Ивет.

„Задигнах цяло състояние в злато. Тръгваме за любовното си гнездо в планината довечера. Хвани експреса за Женева в 23:15 ч. Това е билетът ти за спалния вагон. Само твой:

Рене“

Пъхнах я в жълт плик и я дадох на мосю Льоклер да я даде тайно на Ивет.

После написах на Едит мила бележка за сбогом. „Сбогом“, се казваше в бележката.

14 ноември

После добавих: „И за двама ни ще е най-добре да те напусна. Не тъгувай за мен. От мосю Алфонс ще излезе прекрасен съпруг. Твой верен: Рене Артоа“

Пъхнах бележката в бял плик и я дадох на Льоклер. Казах му, че се надявам да не ги обърка.

— Няма — каза той, — не съм толкова прост. Ето, в жълт плик писъмцето за жената на сърцето!

Той ги умее тия работи — с думите. Все се прави на духовит.

Предпочитам обаче другото — да се оправя с пликовете.

„Жълтичкото писъмце — за разбитото сърце“, повтарял си той, преди да даде на Едит писмото за Ивет.

„В бял плик писъмцето — за жената на сърцето“, занареждал той пред Ивет, докато й подавал другото.

И не стига тази каша, ами след като прочела бележката до Ивет, Едит я забравила до касата, където пък я намерила Мими. Тя на свой ред помислила, че бележката е за нея.

— Ааах! — прехласнала се тя по своя си простичък, но абсолютно възхитителен начин. — Ще отида с този човек на края на света!

Полковник Фон Щром и лейтенант Грубер имали същия порив. Те се качили на експреса за Женева, облечени с униформите на жп охрана. Хелга също се качила на влака, дегизирана като красива шпионка.

— Имам запазено легло в първа класа до Женева, моля! — казала тя на кондуктора.

— Името? — попитал той.

— Мадам X.

Според плана на полковника мадам X, трябвало да се вмъкне в купето на артексперта Юп фон Хуп де Хуп, да пусне приспивателно във виното му и да задигне ключовете за сейфа в купето на охраната. Тогава лейтенант Грубер ще вземе оригиналните платна и на тяхно място ще остави фалшификатите.

Мадам X се приготвя за акция.

Планът би проработил успешно, ако на влака не се бяха качили и хер Флик с Фон Смолхаузен.

— Тук не е разрешено за пътници — казал им един от стюардите, когато те влезли във вагон-ресторанта.

— Ние сме от Гестапо — казал хер Флик, — събличайте саката си и слизайте от влака!

— Но той е в движение! — възпротивил се стюардът.

— Тогава започвайте да бягате, преди да сте стъпили на земята!

15 ноември

Вече минава полунощ. Събудих се целият в студена пот. Някои неща, които човек вижда или върши във военно време, не се забравят лесно. Ще се опитам да ви разкажа за тях утре.

16 ноември

Не, не мога.

17 ноември

Е, какво пък?!

В същото това време аз стигнах до купето си.

Нашият кушет — 4-В, горе, бе със спуснати завески.

Като започнах да се събличам, завеските леко помръднаха.

— Тук ли си? — прошепнах аз.

— Да, любов моя — чух отговора.

Наоколо ухаеше прекрасно на парфюм.

— Цяло шишенце си излях отгоре — каза жената на моите мечти. — Чувствам се като малко момиченце!

— Ти си си малко момиченце! — разнежих се аз.

— Ще можеш ли да се качиш без стълба? — попита тя.

Сякаш не знаеше. Набързо се досъблякох. Е, викам си, това е първата нощ от остатъка от живота ми. И дръпнах завеската.

Щастливата усмивка върху лицето на Едит все още ме преследва…

— Рене, не мога да повярвам, че това е истина!

И аз не можех…

Влакът се движеше със 120 км/ч, затова и не можах да се метна навън. Нещо, за което после дълбоко съжалявах.

18 ноември

По-късно открих, че Мими, Ивет и Льоклер също някак си са успели да се включат в купона. Изводът е: никога не оставяй нищо „черно на бяло^[19]“!

От Мими се отървах, като й казах, че е най-добре да скочи от влака. След дълги разправии тя най-сетне разбра, че искам да кажа да скочи от влака направо в реката, която е съвсем до линията.

Льоклер ми каза, без да повтаря, че Мишел щяла да пусне два от коледните пудинги с експлозив в комина на локомотива, докато влакът минава под моста на Абевил. Тъкмо се чудех какво още може да ни се случи, когато светлините във влака изгаснаха и се чу страхотен трясък. Ето, ей такава беше тази вечер.

С Едит се прибрахме вкъщи през полето. Добре поне, че тя не разбра, че сервитьорките ни също са били във влака.

Горката Ивет била целия този път с едни ролкови кънки, взети на заем от някого.

Мосю Льоклер почти през цялото време вървял с нея — и той на ролкови кънки, — само че съвсем вече до Нувийон чарковете му се разсипали.

Мими, и тя се добра до вкъщи, мокра до кости и цялата в тиня и водорасли. Обгърнах с ръка раменете й, за да я постопля.

— Мими — викам й, — гърдите ти потръпват от удоволствие.

— Това е пъстърва — отвърна ми тя.

После бръкна в сутиена си и извади оттам една рибка.

25 ноември

Мина ми през ум, че бях планирал да съм вече в Швейцария, когато генерал Фон Клинкерхофен открие, че златото го няма. Обаче съм в Нувийон. Могат всички ни да разстрелят. Трябва веднага да ида и да го върна.

Не се тревеж! — вика ми Крабтрий. — Аз изцрък един лепил в ключавката. Като не мож да отключ, той няма да знай, че златна я няма.

Казах, че ще помисля дали да не тръгнем със следващия влак.

— Няма влекове — вика Крабтрий. — Онзи, дето дерелерам от коледния пидинг, още пречам на путя.

Днес не ми е ден.

26 ноември

Нито пък днес.

За сметка на това обаче на Едит й хрумна гениална идея. В избата имаме коледни пудинги с експлозив. Тя измисли да пъхне малко пудинг в ключалката на сейфа, да запали фитила и веднага да избяга настрани.

29 ноември

Полковникът и лейтенант Грубер са успели отново да докопат оригиналите на „Грешната Мадона с големите бомби“ на Ван Кломп и „Пукнатата ваза с големите маргарити“ на Ван Гог и са ги скрили на сигурно място в една двуметрова статуя на негър с развинтваща се глава.

Хелга пък ни информира, че хер Флик отново докопал фалшификатите, които ние оставихме в сейфа, и ги подменил с други фалшификати.

Животът, както по всичко личи, върви към нормализиране. Само дето мен този път май нещо ме изключват от сметката, тъй като останах встрани от гореспоменатите събития…

30 ноември

Тази сутрин генерал Фон Клинкерхофен се отбил в кабинета на полковника. Накарал лейтенант Грубер да отиде с малкия си танк до полицейското, да вдигне сейфа с „онези не много важни книжа“ и да го закара в Шатото, където тези „не много важни книжа“ ще бъдат на сигурно място.

— Това ли е всичко? — попитал полковникът.

— Н… Тази статуя… Доста ми харесва. Добре ше стои в моето Шато.

— Смятате ли, генерале? — възпротивил се полковникът. — Такава грозна евтиния!

— Подлагате вкуса ми на съмнение? Ще я взема. Охрана, сложете тази статуя в колата ми!

Нека! Това да им е за урок!

1 декември

Още едно голямо трясване имаше, но и то не беше от онези, които ми доставят удоволствие.

Отидохме в полицейския участък, както бяхме решили — с един коледен пудинг.

— Аз ще глидам през призореца — каза Крабтрий. — Ако никой дойде, ще ви замигнам на два пъти.

Едит натъпка половината пудинг в ключалката и запали фитила. Спуснахме се да се крием, без да забележим, че Крабтрий ни замигва на два пъти от ъгъла: беше пристигнал Грубер. Берторели и неговите хора нахълтаха в полицейското, за да изнесат сейфа и да го натоварят на малкия му танк.

— Фитилът май е изгаснал — каза Едит, — нещо не го чувам да съска.

За всеки случай обаче ние драснахме да бягаме през задната врата. И се натъкнахме право на лейтенант Грубер!

— О, Рене! Непрекъснато налитам на вас на най-неочаквани места! — възкликна той.

— Дойдохме да съобщим за изчезнала кокошка — отвърнах аз.

Лейтенантът ми предложи да ме качи на малкия си танк и да ме поразходи на път за кабинета на полковника.

— Много мило от ваша страна, лейтенант, но предпочитам да не е този път, ако за вас е все едно.

Берторели се изтъпани напред.

— Аз! Аз никога не съм се качвал в немски танк! Аз ще дойда с вас!

Не можех да остана със скръстени ръце. Трябваше да направя нещо.

— Лейтенант — предложих аз, — нека капитанът да покара танка ви, а вие елате да пийнем по едно.

— О, как да откажа на такава покана!

— Гледай капитана как вдига облаци пушилка, е! — подвикна на хората си Берторели от оръдейната кула.

— Не го форсирайте много — предупреди го Грубер, — че може да гръмне отзад.

Танкът гръмна.

Берторели се появи сред пушек и отломки, с изпоцапан и разкъсан потник.

— Май много го изфорсирах — каза той.

2 декември

Всичко е добре, когато свършва добре. Капитан Берторели остана без униформа, без пера на шапката и без претенции за медал. Генерал фон Клинкерхофен успя да спаси златото си сред отломките и за голяма моя радост не успя да спипа четирите кюлчета, които аз задигнах по-рано. Много изкусно ние с Ивет ги претопихме в кухнята и направихме от тях нова тежест за часовника с кукувичката. Всички се възхищават на формата и големината й и най-вече лейтенант Грубер.

За лейтенант Грубер загубата на малкия му танк бе, разбира се, тежък удар. Той бе прекарал толкова щастливи мигове в него! Но, слава богу, генералът бе така доволен, че е намерил златото си, че му поръча нов танк, и то последен модел. Грубер не е на себе си от радост. Когато го докарат от автосалона, той ще бъде единственият танк в танковата дивизия с персонален регистрационен номер (GAY).

3 декември

За съжаление цялата тази история има два леко горчиви послеписа.

Първият е, че генералът вече знае, че четири кюлчета от златото му липсват. Вторият е, че всички улики водят направо към мен.

За щастие полковникът реши да сключим сделка: нямало да разпитва повече къде крия златото, ако аз се съглася да му помогна за малкия проблем, който има.

— О, полковник, смятайте го за уредено!

— Генералът реквизира една статуя, в която ние скрихме оригинала на „Грешната Мадона с големите бомби“ на Ван Кломп и „Пукнатата ваза с големите маргарити“ на Ван Гог. Генералът взе статуята в Шатото си. Вие трябва да измъкнете картините обратно.

— Но аз съм само един прост кръчмар — дадох аз бързо на заден, — кой ще ме покани в Шатото? Пък и не ме бива да крада!

От само себе си се разбира, че Хелга има план.

Генералът дава офицерски бал, на който ще дойдат генералите, които планират инвазията в Англия. За случая той е ангажирал квартет „Палм корт“ от хотел „Екселсиор“ в Довил. Но квартетът няма да пристигне. Хората на полковника ще го спрат на някой пропускателен пункт. И на негово място ще се появи един набързо сформиран квартет от ресторант „Рене“.

— Но, полковник, ние не сме музиканти!

— Хелга е помислила за това.

Очевидно Шатото разполага със супермодерна звукова уредба. Полковникът имал плочи с изпълнения на квартета, които Хелга ще пусне върху поставен на скрито грамофон. Ние, от ресторанта, няма да свирим — само ще се правим, че свирим. Ще разположим оркестъра си близо до статуята и докато се правим, че свирим, ще отвинтим главата на негъра, ще вземем картините и ще сложим пак главата на мястото й.

Но как се прави такова нещо, когато всички гледат? — попитах аз.

— Това, Рене — каза полковникът, — си е ваш проблем.

— Накарайте приятелите си от Съпротивата — която вие, естествено, не познавате — да ви помогнат! — обади се гадничко Хелга.

Мисля, че тези хора май имат някаква съвсем погрешна представа за мен. Аз искам само да си въртя ресторанта и да живея мирно и тихо, докато войната свърши^[20].

12 декември

Мишел твърди, че германците имали нова машина за разшифроване на съобщения. Казвала се ЕНИМА.

Невероятно е до какви висоти могат да стигнат германците, само и само да могат да си предават съобщения.

13 декември

Поправка! Казвала се ЕНИГМА. Лондон иска от нас да я измъкнем от Пилешката трътка. Това е кодовото название на главната квартира на генерала.

Мишел пак има план. И ако взимах по десет франка всеки път, когато съм писал това, щях да съм по-богат и от мосю Алфонс!

ЕНИГМА машината ще е в стаята непосредствено до салона, в който ние, от квартет „Палм корт“, ще разбием с музиката си всички утре вечер. Мими ще е скрита в калъфа на контрабаса. Аз ще го оставя до вратата. Когато тържеството е в разгара си, тя ще излезе от калъфа, ще се промъкне в стаята, ще грабне машината и ще я метне през прозореца, където членове на Съпротивата ще я уловят в одеяло. Тази е умна като хлебарка, ще знаете! За всичко мисли! Май от мен като лидер тук няма повече нужда.

— Мишел — започнах скромно аз, — не можеш ли да ми намериш някаква чиновническа работа в Съпротивата?

— Рене, момичетата няма да могат да се оправят сами без вещината, с която ти работиш тайно.

Хер Флик оглежда аксесоарите на Хелга, преди да я заведе на бала на Гестапо.

Трябва да кажа, че досега не съм получавал оплаквания и относно вещината, с която работя явно.

14 декември

Всички май нещо са се побъркали да кроят планове! Едит например предложи, докато разполагаме инструментите си, някой да се скрие в пианото, което да бутнем до статуята.

— Едит — опитах се аз да я вразумя, — ние сме квартет, нали? Ти си на цигулката, аз съм на пианото, мосю Льоклер е на челото, а Мими ще е скрита в калъфа на контрабаса! Кой ще свири на контрабаса и кой ще се скрие в пианото?

— Аз мога да вляза в пианото! — обади се Ивет.

А кой ще държи капака отворен, докато се пресягаш да отвинтиш главата на статуята? — попита Мими.

И все още нямаме човек за контрабаса — казах аз. — Едит, планът ти не става, защото не ти стигат още двама души.

Точно в този момент на вратата се почука и в ресторанта влязоха мосю Алфонс, старият погребален с разхлопаното сърце и с наконтения вид, и английският агент Крабтрий — оня идиот, дето уж говори френски.

16 декември

Де да можех да кажа, че всичко мина по план.

Балът наистина беше бляскаво събитие. Само Флик и Фон Смолхаузен успешно се бяха инфилтрирали сред гостите, облечени като сервитьорки с таблички с мезета. Фон Смолхаузен имаше доста напращели гърди.

От мястото си зад пианото чувах и виждах всичко.

Готови ли са наденичките ти? — запита хер Флик колежката си сервитьорка.

— Да, с дълбоко набучени клечици в тях!

— Пробва ли вече апарата?

— Още не.

— Ами, пробвай го, де!

Просто не повярвах на очите си, когато видях как Фон Смолхаузен стисна едната си гърда. Едно дантелено капаче на другата се отвори, разкривайки обектив, и бързо пак се затвори.

— Добре — каза хер Флик. Имаш три метра лента в лявата си цица. Използвай я докрай.

Те пообиколиха насам-натам със своите таблички, а квартет „Палм корт“ засвири. Всичко вървеше много добре в началото. После този идиот Крабтрий се увлече и започна наистина да свири парчето, което вървеше от плочата — едно изпълнение, почти стигащо виртуозността на Морис Шевалие.

19 декември

Мисля, че всеки момент ще изпадна в пълно нервно разстройство.

През последните дни отново укривам вкъщи оригиналите на „Грешната Мадона с големите бомби“ и „Пукнатата ваза с големите маргарити“, както и един декодиращ апарат, наречен ЕНИГМА машина. Съпротивата опита да я прати в Англия, като я пъхне в каца от вино и я засили по градския отходен канал до една двуместна миниподводница.

За целта всички в Нувийон трябваше едновременно да пуснат водата в тоалетните си. Излишно е да казвам, че стана издънка. Кацата, която пуснахме по канала, съдържала не машината, а част от бельото на Ивет, което в момента вероятно е в ръцете на шефа на МИ-5, който сигурно се мъчи да го дешифрира.

Нищо интересно няма да разбере, освен че Ивет е добре сложена^[21].

20 декември

Вече не се опитваме да изпратим ЕНИГМА на експерти в Лондон.

Обаче експертите ще дойдат тук да я видят! Ще ги спуснат с парашути, преоблечени като полицаи. Направо не съм на себе си!

Щом пристигнат в ресторанта, тези агенти ще ни дадат таен знак: ще си мандахерцат полицейските палки, сякаш че са… ами… е, добре, де… сякаш че са палки, които се мандахерцат…

Както и да е, такъв жест не може да остане незабелязан…

— Тогава ни давате сигнал и ние ви носим машината — каза Мишел.

— И какъв сигнал ще ви дадем? — попита Едит.

— Ще окачите червен фенер на прозореца на спалнята на майка си.

— Червен фенер?! Какво ще си помислят съседите?

— Можеш да кажеш, че от „Пътна помощ“ ще я ремонтират — предложих аз.

Та когато дадем сигнала, ЕНИГМА машината ще ни бъде доставена от кого мислите?! От друг техен агент, дегизиран като испански акордеонист…

21 декември

ЕНИГМА машината я няма от три дни и, както чувам, жиците до Берлин били загрели от разговори. Хитлер е бесен на генерал фон Клинкерхофен и е поставил ултиматум: ако ЕНИГМА не бъде върната до двадесет и четири часа — генералът заминава на Руския фронт.

Генералът определено предпочита нувийонския климат и поради това той от своя страна постави ултиматум на полковника: ако машината не бъде върната до Коледа, аз като най-известен и обичан човек в града ще бъда изведен на площада и разстрелян. Чудя се дали има време да проведа една бърза анкета сред гражданите, която ще покаже, че става ли дума за популярност, няма друг като добрия пианист мосю Льоклер, който да се радва на по-голяма обич и популярност?

23 декември

Днес следобед едно от коледните ми желания се сбъдна. Гестапо арестува Едит и я отведе за разпит. За жалост с нея бяха арестувани и Ивет и Мими.

Следващите ден-два ще прекарам в планове, как най-героично да ги спася. Не виждам иначе как ще намеря нов персонал за толкова кратко време.

24 декември

Днес късно следобед лейтенант Грубер пристигна, облечен в униформата на Хелга. Отначало си помислих, че е решил да се дегизира така за празничния карнавал. Обаче не! Бил дошъл да ме предупреди, че полковник Фон Щром е приел съвсем буквално ултиматума на генерала.

— Случиха се едно-две много сериозни неща, Рене — каза той.

— Да, виждам — отвърнах аз.

Полковникът прибра униформата ми, за да не ви подшушна нещо. Аз пък свих тази, докато Хелга се къпеше.

Полковникът бе решил да изпълнява заповедите и да започне разстрелите, ако ЕНИГМА машината не бъде върната. Той даже вече си е набелязал първите шестима от нас, с които ще започне. В осем утре сутринта неговите хора ще арестуват един съдържател на ресторант, съпругата му, двете им сервитьорки и пианиста.

Лейтенант Грубер с онази негова усмивчица, която Рене намира за толкова обезпокояваща.

— Включи и погребалния! — наредил полковникът на Хелга.

— Ами кой ще ги погребва? — попитала тя.

— Него да го разстрелят последен!

Докато лейтенантът говореше, аз зяпах коледното дръвче, което ние с Ивет украсихме с толкова любов, преди да я отведат от Гестапо. Изведнъж си представих как закачат и мен на елхата, вързан за топките.

— Доста тъжна Коледа се очертава — казах аз.

Лейтенантът грабна едно меню и се скри зад него. Хелга очевидно бе свършила с банята и сега се приближаваше към бара, облечена в шинел и метална каска.

— А, Хелга — поздравих я аз, — каква хубава каска! На… маневри ли сте?

Отговорът бе процеден през зъби:

— Не. На успокоителни. Откраднаха ми униформата. Вижте!

Хелга се чуди дали не е попаднала не където трябва.

Тя разтвори шинела си и аз веднага видях, че не ме е излъгала.

— Предполагам, че лейтенант Грубер я е задигнал, за да може да ви предупреди какво ви се пече — продължи тя.

— Сигурен съм, че не е бил лейтенантът — уверих я аз, — иначе щеше да вземе и бельото ви.

За моя радост точно когато атмосферата се нажежи докрай, Ивет и Мими се върнаха в ресторанта. С тях беше и Едит.

Беше се случило нещо твърде необикновено. Хер Флик им дал да пият хапче против лъжа, сложено в чаена торбичка — новото немско изобретение на барон Фон Тетли. Веднага се досетих, че в чая е имало екстракт от потните жлези на патагонски плодояден прилеп. За съжаление на Гестапо обаче пратката явно се бе случила дефектна. И трите били освободени, след като излъгали на колко години са и започнали да издават характерните за прилепите писъци.

Най-тежко бе пострадала Мими. Тя влезе директно в избата и висна с главата надолу от ченгела за пушените бутове.

Погледнах часовника си. Беше време да обличам костюма си за маскарада на Бъдни вечер. Щях да се дегизирам като Тулуз-Лотрек. Чудех се колко ли може да ми отнеме да стигна до швейцарската граница на колене. При положение че ЕНИГМА не се върне, щях да разполагам с по-малко от дванадесет часа до края на тържеството.

В момента обаче нещата тръгваха шеметно. Двамата английски агенти пристигнаха, дегизирани като полицаи, с щръкнали полицейски палки. Онзи идиот Крабтрий се присъедини към тях и настъпи голяма дандания. Те очевидно бяха „хуйдили в една и същ колежка“.

И докато дойдат мосю Алфонс и оня дърт глупак Льоклер, дегизирани като испански акордеонисти, накъдето да се обърнеш, се мандахерцаха полицейски палки. ЕНИГМА бе скрита в един от акордеоните.

— Ще арустувнаме мюзиканти и ще ги воднаме в заднения стай да дишифрим тайните — каза Крабтрий на Мишел, която се появи като фантом от мрака.

— Ще дишифрите, ама без да повтаряте — викам му аз, — защото генералът, полковникът и жабарчето капитан вече пресичат площада за насам.

Мишел и „полюцаите“ поеха с летящ старт към задната стая с машината. Капитан Берторели пое с летящ старт към лейтенант Грубер.

— Хей, ти! — викна жабарчето свалячески. — Искаш ли да си поиграеш с един голям херой?

— Простете — отвърна Грубер, — но не харесвам мъже с мустаци.

За пръв път чувах такова нещо!

Запътих се към вратата да глътна малко чист въздух, когато генерал фон Клинкерхофен реши, че е чакал достатъчно.

Той сложи ръка на рамото ми и нареди на полковника веднага да ме изведе навън за екзекуция.

В този момент с пистолети в ръка влязоха хер Флик и Фон Смолхаузен.

За миг се усъмних, че тържеството ще свърши добре.

Тогава откъм градината на ресторанта, облечен като Дядо Коледа, се появи Крабтрий.

— Госпида, имам добра новост — обяви той.

И за пръв път се „окъзна правен“.

— Съпротува, коят не знае, че Рьоне е тъдява, току-що хвърляше ЕНИГМА мачинът през презореца на заднения стай.

От задната стая се чу шум от счупване на стъкло.

— Ето, сега я хвърлиха! — уточних аз и се почудих дали да не черпя всички по едно за сметка на заведението.

— Е, тогава въпросът е приключен — каза генералът. — Трябва само да се обадя на шивача си и да откажа униформата си за Руския фронт.

— Отново съм прецакан — просъска хер Флик.

— Ами, и аз — изписука Фон Смолхаузен.

Последната дума все пак беше на хер Флик:

— Да, ама ти по-малко, защото си по-малък!

31 декември

Излишно е да казвам, че на Коледа бях адски зает. Но чорапчето ми беше пълно с разни прекрасни неща, както и чорапчето на Ивет — въпреки купонната система.

Лейтенант Грубер продължи да пълни чорапите си, докато Хелга не си ги поиска обратно, за да се подготви за традиционния коледен разпит на хер Флик, който той провежда в подземието на квартирата си веднага след коледното поздравление на Хитлер.

Полковникът, както обикновено, празнува с пилотския шлем, ръчния миксер и пресен стрък имел. От време на време той отскачаше до избата долу, за да се убеди, че саламът му е в добри ръце.

Онзи идиот Льоклер излезе от спалнята на тъща ми само веднъж през цялата вечер. Беше дегизиран — при това много убедително — като духа на някогашния Дядо Коледа.

Малко се стреснах, като видях Мими да виси с главата надолу от леглото ми, особено когато се стъмни, обаче постепенно свикнах с гледката. След известно време тя започна да ми напомня за първите дни от брака ми с Едит.

Английските летци също, разбира се, все още висят тук. Те май са единствените два пуяка, които оцеляха след Коледа.

Бележки

[1] Аз лично също често съм имал повод да благодаря на редактора си за подобен вид подкрепа. — Бел.авт. ↑

[2] Рене, естествено, говори за портрета на „Грешната Мадона с големите бомби“ от Ван Кломп. Интересно защо „Пукнатата ваза с големите маргарити“ на Ван Гог никога не го е привличала с такава сила. — Бел.авт. ↑

[3] Още един пасаж, който е напълно замазан от коледния пудинг. Осланяйки се обаче на все по-близкото опознаване на действащите лица, аз все пак успях да го възстановя и ето какъв текст се получи:

… в подземието му за един бърз разпит относно един или друг гаф. Разпитът по принцип може да включва вкарване на клечки под ноктите, а при нежелание да се отговаря на въпросите се прибягвало до изпитаната стара техника на пляскане и гъделичкане. Любимият въпрос, който при разпит задавали на членовете на Съпротивата, бил: „Как крие майка ти експлозива и как го крие баща ти?“. — Бел.авт. ↑

[4] Разчленен торс. — Бел.авт. ↑

[5] Някои недобронамерени критици — бързам да отбележа, че този достоен мъж е бил задоволен в живота — интерпретират този замазан текст като „старините“. Сякаш в такъв момент Рене би мислил за собствените си интереси! Думата, написана отдолу, е била „сираците“. Майка ми ми е казвала, че той неуморно задоволявал интересите на по-младото поколение. Невероятно е наистина как така е останал без свои собствени деца. — Бел.авт. ↑

[6] Макар да държал да запази на всяка цена личното си пространство за уединение, Рене Артоа понякога скривал червени под леглото си, и то много преди да започне студената война. — Бел.авт. ↑

[7] Топлинките. — Бел.авт. ↑

[8] Дал й е много едра банкнота. — Бел.авт. ↑

[9] Рене пише за пъпеши и тесто, но едва ли става въпрос за лапане на някакъв друг деликатес. Така че зацапаната дума тук най-вероятно е „летене“. Патката е готова за летене. — Бел.авт. ↑

[10] По моите изчисления тя е криела там поне едно десет хиляди франка. — Бел.авт. ↑

[11] Една от шегичките на Рене. — Бел.авт. ↑

[12] Рене винаги е бил толкова внимателен към жена си. Ставало е дума за някаква мъжка работа в килера под стълбите. От само себе си се, че той не е искал скъпата му жена да присъства там, докато той е чукал крехкото месо, пробвал е бутчетата и се е бъхтил в мръсното мазе. — Бел.авт. ↑

[13] Това е много нетипично за Рене. Обикновено той веднага би се кандидатирал за доброволец, който да помогне на Мишел с нейните кифли. Обаче най-вероятно точно тогава го е боляла главата. — Бел.авт. ↑

[14] До този момент не бях разбрал колко дълбоки били чувствата на майка ми към Мишел. — Бел.авт. ↑

[15] Представя битката при Хейстингс между норманите на херцог Вилхелм и англосаксите на крал Харолд през 1066 г. — Бел.ред. ↑

[16] Майка ми потвърди казаните от Рене думи, че героите от Съпротивата често правели така, особено в моменти на върховно напрежение. Вече толкова години оттогава този акт всеки път ми се струва особено вълнуващ. — Бел.авт. ↑

[17] Както се оказа, в последния момент настъпила промяна в плановете.

Неочаквано, в края на 1945 г., те решили да прекарат медения си месец по горното течение на Амазонка и до мен стигна информация, че те били така силно завладени от местните жители, че решили да изградят своя дом там.

Хер Флик накарал Хелга да продаде картините „Грешната Мадона с големите бомби“ от Ван Кломп и „Пукнатата ваза с големите маргарити“ от Ван Гог и с парите те отворили малък киносалон — кино „Флик“, Е, ако в ръцете им са били оригиналите на платната, киносалонът щял да бъде значително по-голям.

Чувам, че до ден-днешен те въртят старите филми на Ерих фон Щрохайм, и то пред пълен салон. Хелга светела с фенерче в очите на зрителите и им предлагала да си купят сладолед и безалкохолни напитки, а хер Флик прекарвал по-голямата част от времето си в прожекционната стая, въртейки прожекционната машина.

Фон Смолхаузен се появявал в антрактите и забавлявал публиката с изпълнения на един малък орган. Понякога, главозамаян от бурните аплодисменти, той пооставал по-задълго и в такива случаи бил налаган по главата от пазача на киното с парче салам. — Бел.авт. ↑

[18] Рене очевидно отново търси начин да финансира някоя патриотична военна акция. — Бел.авт. ↑

[19] Освен, разбира се, ако не си се застраховал предварително, като решиш да скриеш написаното в експлодиращ коледен пудинг. — Бел.авт. ↑

[20] И разбира се, да дава всичко от себе си за Франция, Рене, както винаги, пак се подценява. — Бел.авт. ↑

[21] Това, както сам Рене отбелязва, не е тайна за никого. — Бел.авт. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Джон Хейзелдън Ало, ало! Военните дневници на Рене Артоа (4)

Метаданни

Данни

Ало, ало! Военните дневници на Рене Артоа

Информация

История

Сваляне / Връзки

30 март