Джефри Арчър
Иде часът (11)

9.

— Ама че странна стара игра е политиката — каза Джайлс. — Аз съм запратен в десета глуха, а ти си външен министър на Западна Германия.

— Но за нула време можем да си сменим местата, както много добре знаеш — отвърна Валтер Шел.

— За подобно нещо в моя случай ще е нужно чудо, защото дори не се кандидатирах за частичните избори, а партията ми не е на власт.

— Но защо не се кандидатира? — попита Валтер. — Дори с моите нищожни познания за парламентарната ви система ми се струва, че лейбъристите със сигурност ще спечелят старото ти място.

— Може и да е така, но местната партийна организация вече избра способния млад кандидат Робърт Филдинг, който да заеме мястото ми. Той е надъхан и наперен, пълен с ентусиазъм като наскоро назначен училищен префект.

— Точно какъвто беше и ти.

— И все още съм, ако трябва да сме искрени.

— Тогава защо реши да не участваш в изборите?

— Дълга история, Валтер. Всъщност това е причината да поискам да се видим.

— Нека първо поръчаме — каза Валтер и отвори менюто. — После ще споделиш защо може да ти е нужна помощта на западногермански външен министър. — Започна да чете листа. — А, специалитетът на деня е печено телешко и йоркширски пудинг. Любимите ми — прошепна той. — Само не издавай гузната ми тайна на сънародниците си, нито на моите. Е, а каква е твоята гузна тайна?

Когато Джайлс приключи с разказа си за Карин и неуспешния си опит да отиде отново в Източна Германия, двамата стари приятели вече пиеха кафе.

— И казваш, че тя е младата жена, която беше в хотелската ти стая при онази среща насаме?

— Помниш ли я?

— Разбира се, че я помня — каза Валтер. — Превеждала ми е преди, но никога не ме е поглеждала, макар че същото определено не може да се каже за мен. Така че кажи, Джайлс, готов ли си да излезеш на дуел за младата дама?

— Посочи оръжието и секунданта си.

Валтер се разсмя.

— А сега сериозно, Джайлс, имаш ли основания да смяташ, че тя иска да избяга?

— Да. Майка й е починала наскоро, а източногерманските власти не пускат в страната баща й, който е англичанин и живее в Корнуол.

Валтер отпи глътка кафе и се замисли.

— Ще можеш ли да отлетиш за Берлин при повикване?

— Още с първия самолет.

— Устремен както винаги — каза Валтер, докато сервитьорът му поднасяше бренди. Той завъртя питието в дълбоката чаша. — Имаш ли представа дали знае руски?

— Перфектно. Това е била специалността й в езиковата гимназия.

— Добре, защото следващия месец ще бъда домакин на двустранна търговска среща с руснаците и може и да се съгласят…

— Мога ли да помогна по някакъв начин?

— Само се погрижи да получи британски паспорт.

* * *

— Казвам се Робърт Филдинг и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори на двайсети май. — Младият мъж се опита да се ръкува с жена, натоварена с пазарски торби.

— Какво ще направите по въпроса с „Конкорде“? — попита тя.

— Всичко по силите си, за да стане така, че самолетът да се строи във Филтън, а не в Тулуза — каза Филдинг.

Жената като че ли остана доволна.

— В такъв случай ще гласувам за вас. Макар че бих предпочела да гласувам за него — каза тя и посочи Джайлс.

Докато се отдалечаваше, младият мъж малко провеси нос.

— Не се безпокой за нея. На двайсет и първи май ти ще бъдеш депутат, а аз — история.

— А „Конкорде“?

— Даде й единствения достоверен отговор. Французите здравата ще се борят, но имат пълните основания да го правят и предполагам, че в крайна сметка работата ще се подели по равно между двете страни. Само гледай да не го произнасяш с това „е“ накрая — каза Джайлс. — Можеше да я попиташ дали мъжът й не работи във Филтън, защото подозирам, че това е причината да зададе въпроса.

— Разбира се. Трябваше да се сетя. Нещо друго?

— Може би Боб Филдинг вместо Робърт. Не е нужно непрекъснато да напомняш на поддръжниците си, че си учил в държавно училище и в Оксфорд.

Филдинг кимна и се обърна към друг минувач.

— Здравейте, аз съм Боб Филдинг и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори на двайсети май. Надявам се, че ще ме подкрепите.

— Жалко, че не се кандидатирате, сър Джайлс.

— Много мило от ваша страна, сър, но избрахме отличен кандидат. Надявам се да гласувате за Боб Филдинг в четвъртък, двайсети май.

— Щом казвате, сър Джайлс — каза мъжът и забързано се отдалечи.

— Четвъртък, четвъртък, четвъртък. Винаги казвай четвъртък — рече Филдинг. — Бог ми е свидетел, че ми го повторихте сто пъти.

— Не се безпокой — каза Джайлс. — Скоро ще ти стане навик и ако трябва да съм честен, ти си много по-добър кандидат, отколкото бях аз на първите ми избори.

Младият мъж се усмихна за първи път.

— Здравейте, аз съм Боб Филдинг и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори в четвъртък, двайсети май — каза той, докато Ема приближаваше брат си.

— Вече започваш ли да съжаляваш, че не се кандидатира? — прошепна тя, като продължаваше да раздава листовки. — Защото е очевидно, че гласоподавателите или са простили, или са забравили за Берлин.

— Но аз не съм — отвърна Джайлс, докато се ръкуваше с поредния минувач.

— Някакви вести от Валтер Шел?

— Не, но и не би се обадил, освен ако няма нещо за казване.

— Да се надяваме, че си прав — рече Ема. — Иначе наистина ще съжаляваш.

— Да, но вие какво ще направите по въпроса? — настоятелно попита друг избирател.

— Ами, вкарването на държавата в буксуване с тридневна работна седмица не е решение — каза Филдинг. — А безработицата винаги е била приоритет за лейбъристката партия.

— Никога не казвай безработица — прошепна Джайлс. — А заетост. Винаги се опитвай да говориш позитивно.

— Добро утро, аз съм Боб…

— Това наистина ли е тя, или ми се привижда? — попита Ема, загледана към отсрещната страна на улицата.

— Определено е тя — отвърна Джайлс.

— Ще ме представиш ли?

— Шегуваш се. Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да се види в утрешния вестник как се ръкува с бивш депутат.

— Е, щом ми отказваш, ще го направя сама.

— Не можеш да…

Но Ема вече беше преполовила улицата. След като се озова на отсрещния тротоар, закрачи право към министъра секретар по образованието и науката и протегна ръка.

— Добро утро, мисис Тачър. Аз съм сестрата на сър Джайлс…

— И което е по-важно, мисис Клифтън, вие сте първата жена начело на публична компания.

Ема се усмихна.

— Жените не бива да имат право на глас! — извика някакъв мъж, размахваше юмрук от минаваща кола.

Мисис Тачър му махна и се усмихна великодушно.

— Не знам как издържате — каза Ема.

— В моя случай никога не съм искала да правя каквото и да било друго — каза Тачър. — Макар да признавам, че при една диктатура работата ми щеше да е далеч по-лесна. — Ема се разсмя, но не и мисис Тачър.

— Между другото — каза тя, поглеждайки през улицата, — брат ви беше първокласен парламентарист и високоуважаван министър както у нас, така и в чужбина. Определено липсва в Камарата… само не му казвайте, че съм го казала.

— Защо? — попита Ема.

— Защото не пасва на представата му за мен и не съм сигурна, че ще повярва.

— Иска ми се да можех да му го кажа. Точно сега е в доста тежък период.

— Не се безпокойте, скоро ще се върне в едната или в другата камара. В кръвта му е. Ами вие? Замисляли ли сте се дали да не влезете в политиката, мисис Клифтън? Имате всички изгледи за успех.

— За нищо на света — категорично отвърна Ема. — Не бих издържала на напрежението.

— Издържахте го доста добре по време на делото и подозирам, че напрежението не ви безпокои, когато ви се налага да се изправите пред останалите директори.

— Онова напрежение е различно — каза Ема. — Пък и…

— Извинете, че ви прекъсвам, госпожо министър — намеси се някакъв развълнуван сътрудник, — но кандидатът май попадна в беда.

Мисис Тачър се обърна и видя някаква възрастна жена да сочи обвинително с пръст кандидата на торите.

— Не е попаднал в беда. Дамата сигурно помни, че точно на онова място падна немска бомба — ето това означава да попаднеш в беда. — Обърна се отново към Ема. — Ще трябва да ви оставя, мисис Клифтън, но се надявам да се видим отново, може би при по-спокойни обстоятелства.

— Госпожо министър?

— Да, да, идвам — каза мисис Тачър. — Щом не може да се справи с една стара жена, без да е нужно да го държа за ръчичка, как ще се справи с лаещата опозиция в Парламента? — добави тя и забързано се отдалечи.

Ема се усмихна и пресече улицата, за да се върне при брат си, който казваше на някакъв мъж с военна осанка приемлива версия защо не се кандидатира за изборите.

— Е, какво мислиш за нея? — попита Джайлс, след като се освободи.

— Забележителна — отвърна Ема. — Направо забележителна.

— Така е — рече Джайлс. — Само никога не й казвай, че съм го казал.

* * *

Обаждането дойде в най-неочаквания момент. Джайлс запали нощната лампа, видя, че още няма пет сутринта, и се зачуди кой ли може да му звъни по никое време.

— Съжалявам, че ти звъня толкова рано, Джайлс, но не бих могъл да проведа този разговор от кабинета си.

— Разбирам — каза Джайлс, който моментално се беше разсънил.

— Ако успееш да дойдеш в Берлин на двайсет и втори май, може би ще успея да ти доставя пратката — каза Валтер.

— Чудесна новина.

— Но не и без значителен риск, защото ще са нужни малко късмет и много кураж от страна на две млади жени.

Джайлс спусна крака на пода, седна на ръба на леглото и внимателно изслуша какво очаква от него външният министър на Западна Германия. Когато Валтер приключи, навън вече не бе тъмно.

 

 

Джайлс набра отново номера с надеждата, че ще се свърже. Този път му отговориха веднага.

— Добро утро, Джон.

— Добро утро, сър Джайлс — каза Пенгели, който веднага позна гласа му.

Джайлс се запита колко ли време ще мине преди Пенгели да зареже титлата.

— Джон, преди да се свържа със съответния отдел на Вътрешно министерство, трябва да знам дали Карин някога е кандидатствала за британски паспорт.

— Да… или поне аз го направих от нейно име, когато още си мислеше за Оксфорд — каза Пенгели.

— Нали няма да ми кажеш, че е заключен някъде в Източен Берлин?

— Не, взех го лично и възнамерявах да го занеса, когато се върна в Източна Германия, но това, естествено, така и не стана. Беше преди години и един бог знае къде е сега. Дори да го намеря, срокът му сигурно вече е изтекъл.

— Ако го намерите, Джон, има вероятност да видите дъщеря си доста по-скоро, отколкото очаквате.

 

 

Макар че Гриф Хаскинс беше поканил Джайлс да участва в преброяването на бюлетините в Градския съвет, той просто не можеше да го направи. След като беше трамбовал по улиците с кандидата през последните четири седмици, бе участвал в безброй публични срещи и дори бе доставил предизборни листовки в Удбайн, точно в десет на 20 май, четвъртък, Джайлс стисна ръката на Боб Филдинг, пожела му късмет и потегли направо за Барингтън Хол.

Щом се прибра, си наля голяма чаша уиски и взе гореща вана. Заспа минути след като легна в леглото. Събуди се малко след шест — за първи път през последния месец бе спал осем часа. Стана, отиде в банята и сложи на лицето си студена мокра кърпа, после облече халат, обу пантофите си и слезе долу.

Черният лабрадор влезе в салона, размахвайки опашка, явно сметнал, че е време за сутрешната разходка. Защо иначе господарят ще става толкова рано?

— Седни! — нареди Джайлс и Стария Джак седна до него, а опашката му заудря по килима.

Джайлс включи радиото и се настани в удобното кресло, за да чуе сутрешните новини. Премиерът беше в Париж да разговаря с френския президент за евентуалното влизане на Великобритания в Европейската икономическа общност. При нормални обстоятелства Джайлс пръв би признал историческото значение на подобна среща, но не и точно сега. Единственото, което искаше да научи, бе резултатът от частичните избори в Бристол.

— Мистър Хийт вечеря с президента Помпиду в Елисейския дворец и макар да няма официално комюнике, вече е ясно, че след като генерал Дьо Гол вече не е силен политически фактор, на кандидатстването на Великобритания най-сетне се гледа сериозно.

— Давай нататък — подкани го Джайлс.

Говорителят сякаш го чу и продължи с Тед Хийт, но се върна в Англия.

— Нов удар за торите, които снощи изгубиха частичните избори в Бристол — заяви той. — Мястото се опразни след смъртта на майор Алекс Фишър, който бе депутат от консерваторите. За последни новини включваме нашия кореспондент от Бристол.

— Малко след полунощ кандидатът на лейбъристите Боб Филдинг бе обявен за победител в частичните избори в Бристолското пристанище с мнозинство от три хиляди сто двайсет и седем гласа, което означава спад с единайсет процента за консерваторите в полза на лейбъристите.

Джайлс подскочи във въздуха и кучето замаха опашка още по-енергично.

— Макар активността да бе ниска, това бе голяма победа за трийсет и две годишния мистър Филдинг, който ще бъде един от най-младите представители в Камарата на общините. Ето какво каза той след обявяването на резултата: „На първо място искам да благодаря на избирателната комисия за отличната работа…“.

Телефонът на масичката до него зазвъня. Джайлс изруга, изключи радиото и вдигна; мислеше си, че е Гриф Хаскинс, който нямаше как да си е лягал тази нощ.

— Добро утро, Джайлс, обажда се Валтер Шел…