Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (26)

Глава 25

Още бележки по замъка Плъм

— злият лорд Плъм измамно е объркал чувствата на Флора, като я е обсипвал с комплименти и подаръци. Не спира да сипе обиди по адрес на мъжа, който я е изоставил.

— ами ако Фредерик по една случайност се озове в замъка и го поканят на вечеря, за да се запознае с годеницата на лорд Плъм: Флора!

Граф Фредерик с ужас установи, че красивото, скромно, искрено, свенливо и все пак добросърдечно момиче, което бе изоставил пред олтара, се е превърнало в млада жена, облечена по модата, обсипана с великолепни бижута и проявяваща безупречен вкус по отношение на облеклото си.

— Бледо лице, сега прекалено отслабнало, за да е истински красиво.

Два дни по-късно

Чарли се оказа добър ездач. Имаше склонност да щади деформирания си крак и това влияеше на посоката, в която се обръщаше конят му, но с времето щеше да го преодолее. Нещо по-важно: той обичаше всичко свързано с конете и особено обичаше Джафер.

А Джафер му отвръщаше с предпазлива привързаност. Вандър имаше чувството, че според новия му жребец момчето беше жребчето на Миа. Джафер харесваше всичко, което харесваше херцогинята.

Сега Вандър стоеше отстрани в двора и наблюдаваше как Чарли обикаля наоколо на кончето на съпругата му, Ланселот. Един коняр водеше коня с въженце.

Съпругата му. Съпругата му. Вандър все още не можеше да свикне с тази дума. Бяха го накарали да сключи този брак с изнудване, но по някакъв начин този факт, който само преди няколко дни го докарваше до ярост, сега му се струваше несъществен.

Миа Карингтън бе негова съпруга, каквито и да бяха обстоятелствата, довели до това. Джафер я обожаваше. Проклятие, всички я обожаваха!

Тя беше от онези жени, които те караха да полагаш всички усилия, за да привлечеш вниманието им. Вандър се хващаше, че се перчи като момче, че се опитва да измисли разни остроумия, за да чуе този неин гърлен смях.

Не можеше дори да се съсредоточи върху работата си, защото през цялото време мислеше за Миа и за всички неща, които смяташе да направи с нея, щом тя се почувстваше готова.

Колко време беше необходимо на една обезчестена девственица, за да се възстанови от въпросното обезчестяване? Това не беше от нещата, за които мъжете говореха открито. Вандър изпита абсурдно чувство на гордост при мисълта, че той е единственият мъж, който някога е докосвал Миа интимно, нахлувал е в нея.

Искаше още. И още повече. Страстта му бе станала така завладяваща, че през последните два дни се бе постарал изобщо да не докосва Миа. Дори и леко, докато слизаха по стълбите. Нямаше си доверие.

Във всеки случай тя прекарваше почти цялото си време в стаята си и работеше по своя роман. На вечеря двамата с Шишо говореха с голямо оживление, а Вандър ги наблюдаваше.

Миа размахваше ръце във въздуха, докато описваше просторните и великолепни стаи в някакъв замък, в който героинята й бе намерила убежище. Проклятие, ако искаше замък, Вандър можеше да й купи!

Шишо я караше да избухва в смях всяка вечер с предложенията си за все по-безумни обрати в сюжета. Вандър не можеше да й помогне с нищо друго, освен със здравия си разум.

— Това момиче — Флора, нали така? — ще е абсолютна глупачка, ако се върне при мъжа, който я е изоставил — изтъкна той предишната вечер. — Фредерик е абсолютен слабак. Тогава, когато е „окъпан в сълзи“, след като напуска Флора, е направо жалък. Тя трябва да си намери някой по-добър.

— Фредерик е героят — каза му Миа. — Тя не може просто „да си намери някой“! В един роман може да има само един герой.

Всъщност Шишо и Миа пренебрегнаха почти всичките му предложения. Снощи цял час обсъждаха дали замъкът трябва да е обитаван от „стенанията на някой неспокоен призрак“.

При наличието на неспокойния призрак, мекушавия герой и злия лорд Плъм замъкът звучеше като подобие на ада на Данте. Вандър шеговито предложи призраците на четирима убити принцове, все наследници на короната, да обитават крепостния вал… но двамата приеха шегата му сериозно и я вкараха в сцена с глуповатия Фредерик.

Когато не пишеше — или не кроеше планове заедно с Шишо — Миа се затваряше в покоите си с някаква шивачка. Превръщаше се в херцогиня, според всеобщото мнение. Това беше абсурдно. Вандър не искаше тя да се променя.

Той закрачи през двора и се отправи към Чарли.

— Още три обръщания. Не забравяй после да се погрижиш за коня си.

Чарли кимна. Очите му блестяха, държанието и стойката му на седлото бяха добри, като се имаше предвид, че яздеше съвсем отскоро. Вандър посегна и го потупа по по-слабия крак.

— Как го чувстваш?

— Добре — отвърна незабавно Чарли.

„Започва да го боли“ — прецени Вандър, забелязал сенките, които вече се тъмнееха под очите на момчето. Чарли не беше от хората, които обичаха да се оплакват.

— Още три пъти — повтори Вандър и тръгна към къщата.

За да потърси съпругата си. Колкото и смешно да звучеше, той почти не я виждаше, освен на вечеря, в присъствието на Шишо, който обсебваше вниманието й.

Не че ревнуваше от собствения си чичо.

Просто този негов лишен от всякаква логика изблик на страст бе превърнал Миа от почти непозната в единствения човек, с когото Вандър искаше да прекарва времето си.

Той кимна на Гонт, изкачи се тичешком по стълбите, влетя в спалнята си и се запъти право към банята. Забеляза, че вратата, водеща към стаята на жена му, е поправена. Счупеното резе несъмнено бе породило буря от предположения на долния етаж.

Вандър горещо се надяваше, че ще завари Миа по домашни дрехи, може би гола до кръста, докато й вземат проба за рокля.

Уви, нямаше късмет: в спалнята й нямаше никого. Той излезе в коридора, върна се до горния край на стълбището и изрева надолу:

— Къде е моята херцогиня?

Нотъл не беше от онези икономи, които благоволяват да повишат глас, но Гонт не държеше толкова строго на етикета.

— Нейна светлост е в кабинета си — изкрещя в отговор той.

— „В кабинета си“ — повтори Вандър. Чувстваше се като абсолютен глупак. — И къде е това?

Нямаше спомен да го е споменавала на вечеря, а по кое друго време биха могли да говорят за едно или друго? Той прекарваше целия ден в работа в конюшнята, а вечер двамата не спяха заедно.

— Нейна светлост използва Спалнята на кралицата като кабинет — отговори Гонт, като се появи пред стълбището. — Голямото легло остана, но й преместихме едно бюро от библиотеката.

Само след секунда Вандър отвори вратата на Спалнята на кралицата, но и в тази стая нямаше никого. През гледащите на запад прозорци се изливаше слънчева светлина. Той бе забравил колко светлина влиза в тази страна на къщата.

Запъти се към бюрото на Миа и вдигна един лист хартия. Почеркът на Миа не се бе променил кой знае колко от времето, когато беше момиче и написа онази любовна поема. Силна ръка с красива, висока извивка на някои от буквите. В този почерк нямаше и следа от лудостта, която не напускаше почерка на баща му, или от плахостта в този на майка му.

Навремето, след като стана ясно, че Вандър отказва да се приближи до лорд Карингтън, херцогинята започна да му пише писма. Думите й бяха потънали в безбройни завъртулки, украсени с арабески и какви ли не чертички. Той прочиташе писмата й нетърпеливо и ги хвърляше настрана, осъждайки я за изневярата й, за себичността й.

Сега сърцето му подскочи при спомена за разкритията на Шишо относно брака на родителите му. През всички тези години Вандър бе изпитвал изгарящо възмущение от предателството на майка му спрямо баща му, но положението е било много по-сложно и далеч по-трагично, отколкото е подозирал.

Той нетърпеливо поклати глава и се съсредоточи върху страницата, която беше взел. Беше озаглавена: „Бележки. Глава трета“.

Вандър се взираше в страницата с известно объркване. Това май не се вписваше в сюжета, който чуваше да обсъждат на масата за вечеря. Коя беше лейди Рилдън? Цялото бюро бе отрупано с листове хартия и на всеки от тях имаше части от диалог или списък с бележки. Той взе втори.

— А дотогава — каза граф Фредерик с учтив поклон, — не може ли да те целуна?

— Не можете! — извика Флора, погледна го през рамо и се засмя тихо и чаровно. — Не обичам целувките.

— Позволете ми да променя мнението ви.

В изражението му не се долавяше никаква веселост. Вместо това в самия въздух трептеше някаква сериозност…

За съжаление текстът свършваше точно когато започваше да става интересно. Вандър преся разхвърляните на бюрото листове в опит да намери следващата страница, но така и не успя. А после взе перото на Миа, зачеркна около половин ред и надраска редакция.

— Скъпа моя, нека променя мнението ви.

Той я вдигна обратно на масата, прокара ръка под полите й и се наведе да целуне гладкото й като коприна бедро.

Тя обви ръце около шията му и извика:

— Но, сър, нима възнамерявате да ме обезчестите?

— Само ако вие желаете да поемете по подобен разблуден път — отговори той неискрено, защото възнамеряваше да я обезчести независимо какво мислеше тя по въпроса.

— Скромността ме възпира от отговор — изохка тя и обви крака около кръста му.

— Великолепно! — отговори той и ентусиазирано се зае със задачата да я развращава.

Това беше много забавно. Вандър се разрови наоколо, докато намери още няколко сцени, които по негово мнение се нуждаеха от корекция. Например, Флора в никакъв случай не биваше да се връща при Фредерик. Той хвана повторно перото.

Тук Вандър: Това са пълни дивотии. Той е абсолютен глупак и я заряза. Трябва да се държи с него като с идиот, защото е точно такъв.

Вратата се отвори. Херцогът припряно остави перото и се обърна.

Разбира се, беше Миа, която го погледна намръщено.

— Какво правиш?

— Май четях мемоарите ти — отговори той, като тръгна към нея и положи всички усилия да изглежда невинен. — Изобщо не подозирах, че преди да се омъжиш за мен, си водила толкова запленяващ живот.

— О, млъквай! — извика тя и лицето й порозовя. — Ти си ужасен — да четеш ръкописа ми, без да ме попиташ!

— Мисля, че трябва да го направиш малко по-пикантно.

— По-пикантно ли?

— Например, що за мъж би казал „не може ли да ви целуна“?

— Моят герой, Фредерик, е извънредно учтив.

— Той е изкуфял кретен. Коя жена би искала да го целуне? Със сигурност не и твоята героиня, след като изрича тая опашата лъжа, че не обича целувките.

— Фредерик е джентълмен от главата до петите — отговори отбранително Миа.

— А аз не съм? — ухили се Вандър и смени темата. — Какво, за бога, правиш? Търсих те из цялата къща.

— Четях — отговори малко виновно Миа. — От два дни не мога да оставя книгите на госпожица Джулия Куиплет, макар че трябва да напиша моя роман. Искаш нещо ли, херцоже?

— „Херцоже“? — Вандър изглеждаше обиден. — Няма ли да се обръщаме един към друг по-фамилиарно?

За миг Миа изпита неимоверно раздразнение.

Откъде се очакваше да знае каква фамилиарност е подходяща според Вандър във всеки един момент? Нали той продължаваше да я нарича „херцогиньо“. Тя избегна да отговори на въпроса.

— Мислех, че си в конюшните. Чарли добре ли е?

— Възложих му да се грижи за конете. Ако зависеше от него, щеше да язди цял ден, но си помислих, че вече натовари достатъчно крака си.

— Може би трябва да проверя как се справя — каза Миа. Изразът в очите на Вандър й беше познат, дори само след няколко дни брачен живот.

Но сега беше ден. Следобед. Наоколо имаше прислужници.

— На Чарли няма да му липсваш — рече Вандър, направи голяма крачка напред, наведе глава и я придърпа в ръцете си. Миа трябваше да признае, че целувката му е чисто блаженство. Тя дори изпусна книгата на госпожица Куиплет.

През последните два дни бе положила всички усилия да не обръща внимание на Вандър по време на вечеря, защото всеки път щом очите им се срещнеха, усещаше, че се изчервява.

Нощем оставаше до късно и четеше, но той нито веднъж не почука на вратата й.

Само неприкритата похот в очите му, когато се срещнеха из къщата, й помагаше да не изпадне в отчаяние. Тя не беше единствената, която изпитваше такъв разтърсващ прилив на желание.

Сега го целуна с целия копнеж, който бе потискала, и дойде на себе си едва когато осъзна, че съпругът й я побутва назад, към огромното легло, в което бе спала самата кралица Елизабет.

— Не бива — измърмори Миа и се отдръпна. — Не и това… Не и тук.

— Защо?

Жадният му настойчив поглед събуди у нея тръпка, която запълзя надолу по краката й.

— Трябва да запазим интимностите за подобаващо време и място, а именно спалнята ни нощем.

— Тази стая не е конюшня. Това е най-хубавата спалня в цялата къща.

— Това е моят кабинет, а освен това сега е ден.

Единственият отговор на Вандър беше да събори и нея, и себе си на леглото.

— Сериозно говоря! — възрази Миа. — Това просто не е прилично.

Вандър подпря ръце от двете й страни, наведе глава и прокара език по устните й.

— Не ми пука.

Миа го натисна по рамото.

— Е, добре, на мен ми пука, защото не искам отново да ме наречеш „ненаситна“. Да се уточним: аз не те моля за интимности, които трябва да се случват само нощем.

Той погледна към нея и се намръщи. Навярно смяташе, че това ще разклати решителността й, тъй като бе ужасявало конекрадци в миналото.

— Не искам пак да ми говориш груби неща — каза му Миа. — Ако не се държа като лека жена, не можеш да ме наречеш такава. Моля те, Вандър, позволи ми да стана. Отивам в конюшните да видя Чарли.

— Никога повече няма да ти кажа нито една груба дума — промълви Вандър с дрезгав глас и отново прокара устни по нейните.

На лицето й навярно се бе изписало съмнение, защото той продължи:

— Наговорих ти тези неща от страх. Искам те повече, отколкото е полезно за самоуважението ми. Проклятие, Миа, превръщам се в мъж, готов да измине пеша пътя оттук до Лондон в замяна на една твоя целувка.

— И моето самоуважение има значение — изтъкна тя. — Не желая да се превръщам в жена, чийто съпруг смята, че може… че може да я покрива, когато и където пожелае.

— Ти си жена, чийто съпруг иска да я покрие в легло, изработено за кралица Елизабет. За кралица, Миа!

Той бавно се отпусна върху нея и тежестта му бе така прекрасна, че тя нададе тих стон. В отговор очите на Вандър блеснаха и една мазолеста ръка пропълзя нагоре по краката й.

— Не мисля, че…

— Тихо — прекъсна я Вандър и я целуна. Пръстите му се изкачваха по вътрешността на бедрото й и я измъчваха. Когато устните му се насочиха към скулата й, Миа установи, че се е отказала от самоконтрола си. Пак.

Пръстите му се промъкнаха нагоре и тя инстинктивно надигна хълбоци, за да посрещне ласката му. Против волята й гласът й прозвуча бездиханно, като глупава дебютантка, която представят на кралицата:

— Не е редно. Може да ни видят. Ние не сме… не сме женени. Искам да кажа, сега е ден.

— Напротив, женени сме — поправи я Вандър и пръстите му се плъзнаха в мократа й топлина и подеха ритъм, от който тялото й се разтресе. Блаженството витаеше край нея, съвсем малко извън обсега й. — Може би наистина не искаш да продължим?

Пръстите му спряха.

— Не спирай. — Ноктите й се забиха в ръката му.

— Сега е ден — изтъкна Вандър с дяволито пламъче в очите. Плъзна един широк пръст вътре в нея.

Миа нададе вик и се изви към него, опитвайки се да вкара пръста му по-навътре.

— Миа — изхриптя гласът му в ухото й, — искам да те любя.

— Да — изохка тя.

— Искам да те видя гола.

Миа замръзна.

— Цялата — уточни Вандър.

— Не.

Главата й се проясни. Никога не би могла да изпита удоволствие при тези обстоятелства. Особено на дневна светлина. Тя отблъсна ръката му и започна да се премества към ръба на леглото сантиметър по сантиметър.

— Къде си мислиш, че отиваш? — изръмжа Вандър.

— Не можем да се държим така.

Той я пусна, тя седна и оправи полите си. Но когато погледна към лицето му, сърцето й се сви. Очите му бяха приковани в нейните и изражението му не можеше да се сбърка.

Това не беше лице на мъж, който някога е чувал думата „не“. Е, освен когато се опитваше да отхвърли предложението й за брак. Това навярно бе единственият път в живота му, в който не бе постигнал желаното.

Сега щеше да бъде вторият път. Мисълта да се съблече на дневна светлина я изпълваше с ужас: Вандър щеше да види всяка извивка и трапчинка.

Ако се беше омъжила за мъж с обикновена външност, би могла да помисли по въпроса, но при такава разлика помежду им просто беше немислимо.

Той беше самото въплъщение на някой от нейните измислени герои — с изключение на факта, че не беше лудо влюбен в нея, не беше тих, внимателен или дори цивилизован.

Миа вдигна брадичка и му каза чистата истина:

— Не съм от онези жени, които обичат да се събличат.

— Защо?

— Дамите държат на уединението в тези неща. На целомъдрието.

— Ти не си целомъдрена.

Миа потръпна и той припряно каза:

— Не исках да прозвучи така.

— Спри. Просто спри. Няма да променя решението си.

— Херцогиньо.

— Да?

Лицето му беше толкова отстъпчиво, колкото и някой мраморен къс.

— Възнамерявам да те видя без дрехи. И възнамерявам да те докосвам без дрехи. Уморих се да избутвам полите ти от пътя.

— Прекалено си свикнал да става все на твоето — отсече Миа. — Никой ли не ти е отказвал? През целия ти живот?

Той не отговори, само стана и оповести:

— Сега ще се съблека. Подготви се.

— Ако трябва да се съблека, това ще развали всичко — обясни неловко Миа. — Не се чувствам удобно гола.

Вандър се намръщи.

— Белег ли имаш, херцогиньо? Не ме интересува.

— Не. Може ли да отложиш плана си да се съблечеш до довечера, когато ще сме насаме в спалнята ти?

Вандър си свали палтото, което беше отговор само по себе си. Сърцето на Миа ускори ударите си. Жилетката последва палтото. Това й напомни за деня, в който Вандър настоя тя да го огледа внимателно, преди да го купи. Как бе възможно оттогава да са минали по-малко от две седмици?

Светлината на късния следобед нахлуваше през прозорците и хвърляше по кожата му сенки с цвета на тъмен бакър. Ризата му излетя през стаята. Тялото му бе покрито с връзки мускули и ръцете на Миа я засърбяха да погали твърдия му корем.

Вандър се наведе да си събуе ботушите и в стомаха на Миа се надигна паника. Ако той я принудеше да се съблече, щеше да припадне от унижение. Възползвайки се от това, че беше зает с ботушите си, Миа тръгна към вратата.

Вандър стигна там преди нея.

— Това не е добра идея — промълви Миа, изпаднала в паника. — Това е абсолютно непристойно и никой… нито една дама няма да го търпи.

Усещаше аромата на кожено седло и някакъв приятен полъх.

Коленете й омекнаха, затова си придаде още по-свирепо изражение.

Вандър се облегна на вратата и й се ухили. Пъхна палци в колана на панталона си.

— Не! — извика Миа.

Той, разбира се, не й обърна внимание. Панталоните и долните му гащи се плъзнаха по бедрата на мъж, свикнал да се мята върху неспокойни коне. От гърдите на Миа се отрони треперлива въздишка. По стегнатия му корем имаше ивица косми, която водеше.

Ами, там долу.

Нищо чудно, че остана разранена.

Членът му беше прекалено голям.

Вандър изрита панталона и гащите си и продължи да стои на едно място, съвсем отпуснат, сякаш често стоеше гол в светлината на слънчевите лъчи.

— Харесва ли ти как изглеждам, Миа? — попита той и я погледна изпод дългите си мигли, сякаш не знаеше отлично, че желанието пулсира през нея като удари на тъпан, заповядва й да го докосне, да започне да се извива срещу него, да го примами в леглото.

Трябваше да прочисти гърлото си.

— Много си представителен. Сигурна съм, че са ти го казвали всеки ден още от момче.

— Лунният ми лъч отговаря ли на очакванията ти?

Широката му усмивка показваше, че много добре разбира колко е великолепен.

— Никога ли няма да забравиш за глупавата ми поема?

— Съмнявам се — осведоми я той и усмивката му стана по-широка. — Никой от приятелите ми няма ода, посветена на члена му.

Миа нададе безгласен стон. Нямаше смисъл да се опитва да го обучава в изкуството на литературната метафора.

— Нямам търпение да прочета романите ти — добави Вандър.

— В моите работи изобщо не се споменава за лунни лъчи!

Той вдигна рамене.

— Сега е твой ред да се съблечеш.

— Както вече ти обясних, не се чувствам удобно, когато се събличам през деня.

Тя се приближи към него и ръката й премина от гърдите към кръста му.

— Това не е ли достатъчно?

— Съвсем не — отговори Вандър. Но взе ръката й и я постави върху коравия си член.

Пръстите на Миа инстинктивно се свиха около копринената му мъжественост. За нейно удоволствие той видимо потръпна, а после обхвана лицето й с длани и прокара устни по нейните.

Тя стегна ръката си, съвсем малко. Очите на Вандър се изцъклиха и от устните му се изтръгна остър звук. Ръцете му се плъзнаха надолу към брадичката й, повдигнаха лицето й и устата му завладя нейната.

Някъде дълбоко в съзнанието си Миа усещаше, че смелостта й се стопява. Ами ако след като гърдите й се освободяха от корсета, Вандър спреше да я желае? Дори и тя самата се отвращаваше от тях, така че защо с него да е другояче?

— Искам да те докосна — изръмжа Вандър в устата й, ръцете му стиснаха задните й части и я привлякоха към него. — Искам да усетя тези твои сочни гърди в ръцете си, да заровя лицето си в тях, да засмуча хубавите ти малки зърна…

Мили боже!

Трябваше да му позволи да го направи. Или пък можеше да се позове на правилото за четирите нощи и да го приведе в действие.

— Моля те! — промълви Миа отчаяно. — Моля те, не може ли да изчакаме довечера, когато в стаята ни е тъмно?

Той се притисна към нея и от гърдите му се изтръгна някакъв остър звук.

— Как ти се струва, дали мога да чакам до довечера, да го вземат дяволите?

Миа почувства, че й се завива свят, сякаш можеше да припадне. Сигурно просто трябваше да го остави да действа и да приключи с това веднъж завинаги? Ако не го гледаше в лицето, нямаше да разбере какво изпитва. Незнанието щеше ли да бъде по-добро от знанието?

Да. Безусловно.

Сръчните му пръсти разкопчаваха копчетата на гърба й, но после Вандър загуби търпение и направо скъса последните няколко. Вцепенена, Миа го остави да издърпа роклята над ръцете и главата й.

Той направи крачка назад.

— Херцогиньо, корсетът ти от онази вечер беше впечатляващ, но трябва да кажа, че този прилича направо на стоманена клетка, предназначена да удържа диви тигри.

Корсетът бе снабден с голямо количество китова кост, която трябваше да овладее фигурата й. Той се смъкна от тялото й и сребърните наконечници на шнуровете издрънчаха, когато паднаха на пода.

След това остана само ризата й.