В това издание на „Пикник край пътя“ (благодаря на всички хора, които са свършили нелеката работа, за да е тук),
което чета за пръв път (чел съм много пъти едновремешното, в „Неуговорени срещи“ от 1983 г.), забелязах (не съм
прочел все още цялата книга) две странни неща в глава „1. Редрик Шухарт“:
1.
„Но той не се успокои. Скочи от перваза на прозореца и взе да крачи напред-назад из кабинета, като си мърмореше:
— Не, братче, виждам, че не ми вярваш! А защо не вярваш?! Напразно не ми вярваш, да знаеш…
Той ме погледна някак странно, скочи от перваза и закръстосва кабинета си. Тича той из кабинета, а аз седя, пуша и си
мълча. Жал ми е за него, разбира се, и ме е яд, че така глупаво се получи. Уж излекувах човека от меланхолията. А кой
е виновен? Сам съм си виновен. Никой не ме би по главата да плямпам. Подмамих го с бонбонче, горкото хлапе, а то го
изтърва и остана с пръст в устата. Но ето че той престава да бяга, спира се край мен и като гледа някъде встрани,
неловко пита:
— Слушай, Ред, а колко може да струва пълната «празнотия»?“
Тоест в два поредни абзаца Кирил скача от перваза на прозореца и започва да обикаля наоколо.
В руското многотомно издание на творбите на АБС от 2003 г.: Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
СОБРАНИЕ СОЧИНЕНИЙ В
ОДИННАДЦАТИ ТОМАХ,
ТОМ ШЕСТОЙ
— 1969–1973, именно оттам би трябвало да е този допълнен, разширен и нецензуриран
превод, тази част е така:
„Посмотрел он на меня как-то странно, соскочил с подоконника и стал ходить по своему кабинетику взад-вперед. Он по
кабинетику бегает, а я сижу, дым пускаю и помалкиваю. Жалко мне его, конечно, и обидно, что так по-дурацки
получилось: вылечил, называется, человека от меланхолии. А кто виноват? Сам я и виноват. Поманил дитятю пряником, а
пряник-то в заначке, а заначку сердитые дяди стерегут… Тут он перестает бегать, останавливается около меня и, глядя
куда-то вбок, неловко спрашивает:
— Слушай, Рэд, а сколько она может стоить — полная «пустышка»?“
2.
"Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да попита: „Защо тоя завод пуши,
стачка ли има?…“
Естествено, трябва да е: "Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да
попита: „Защо тоя завод НЕ пуши, стачка ли има?…“
„Папаша, покойник, посмотрел бы и ничего бы особенного не заметил, разве что спросил бы: чего это завод не дымит,
забастовка, что ли?…“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.