Джордж Р. Р. Мартин
В дома на Червея (5)

Маскарадът на Човекочервея все още продължаваше във Високия Тунел, когато Анелин се върна в дома на яга-ла-хай. В прашните библиотеки се извиваха и въртяха мъже с маски домино и жени с воали; съкровищниците бяха отворени за съзерцание, а залите за удоволствия бяха отворени за други неща; във Височайшата Зала под хиляди факли беше изложен Верментор Втори, а чедата на червея танцуваха покрай него и опяваха неговия край. Човекочервеят вече нямаше лице; вече беше едно с Белия Червей. До него стояха жреците-хирурзи с бели престилки с герба на скалпела и тета точно както бяха стояли през цялата последна седмица. Току-що беше започнало Седмото Пиршество.

Каралий беше там — ярката, златна Каралий, — както и бронзовите рицари, мнозина от които едно време бяха другари на Анелин. Но повечето от тях само се усмихнаха и промърмориха по някое остроумие, когато той неочаквано влезе с широки крачки в залата.

Някои може би не го познаха. Едва наскоро, на Слънчевия Маскарад, той блестеше в коприна и сива паяжина. Сега беше болезнено изпит, съсечен и натъртен на дузина различни места, очите му се въртяха неспокойно в тъмни сенки и единственото му облекло бяха черните парцали, които висяха на тялото му като зловонните одежди на някой гъбар. Не носеше нищо на лицето си, дори домино, и това накара гостите да се размърморят помежду си, защото времето за сваляне на маските все още не беше дошло.

Съвсем скоро имаха и друго, за което да мърморят. Защото Анелин — този странен, непознат Анелин, който сякаш беше някой друг — мълчаливо застана до вратата, а очите му подскачаха от една маска към друга. Сетне, все така мълчаливо, той закрачи напред, прекоси блестящия под от обсидиан до масата за пиршеството, сграбчи един железен поднос, отрупан високо с вкусно бяло гроунско месо, и яростно го запрати през залата. Някои се разсмяха; други, не толкова развеселени, се заеха да почистват парчета месо от раменете си. Анелин излезе от залата.

След това той се превърна в познайник на всички яга-ла-хай, макар и да беше изгубил вкус към изисканото облекло и повечето от тънкото си остроумие. Вместо това говореше безкрайно и убедително за забравените грехове и престъпления на отдавна отминали епохи и рисуваше пикантно мрачни картини на чудовищни червеи, които се въдеха под Дома и някой ден щяха да се надигнат, за да погълнат всички тях. Обичаше да казва на чедата на червея, че трябва да си лягат с гроуните, вместо да ги готвят, така че от техния съюз да бъде създадена нова раса, която да противостои на тези червеи от неговите кошмари.

В безкрайния дълъг упадък на Дома на Червея нищо не се ценеше толкова високо, колкото новостите. Анелин, макар и да се смяташе за груб и особено недодялан, разказваше забавни истории и умееше да разпалва шокиращата искра на неуважението към традицията. Затова, макар и бронзовите рицари да не бяха съгласни, го оставиха жив.