Дейвид Елис
Доживотна присъда (49)

48

Първият от трите дебата в надпреварата Тротър — Тъли е довечера. Спонсор е Лигата на независимите гласоподаватели, която е и уредила една зала в града. Уилям Гадсби, водещ на местните новинарски емисии, ще бъде водещ и на дебата. Той се разхожда из сцената, мънкайки под носа си текст, и подготвя телевизионния си глас. Протяга ръка към мене, без да продума или да покаже някакво отношение към положението, в което съм изпаднал, което е добре за мен. През годините бях разговарял десетки пъти с Бил, дори няколко пъти съм се явявал в негови програми. Най-добрите му години са зад гърба му, но той си остана главният водещ на градските новини.

Лангдън Тротър и Грант Тъли са в стаите зад сцената. Репетират текстовете си със своите помощници, а агентите им за връзки с обществеността подготвят и външния им вид.

Вторник вечер е. Бен и аз сме работили до късно и имаме нужда от почивка. Поне аз имам, но Бен също се възползва. Полицията все още не е свързала Лайл Косгроув с мене, поне доколкото знам, но аз очаквам бомбата да избухне всеки момент.

Възразих срещу идеята да идвам тук, но накрая приех. Това ще е вид развлечение. Освен това ще бъде решителен момент в тази кампания. Ланг Тротър води убедително в допитванията до общественото мнение. Грант Тъли трябва да вземе връх тази вечер. Вярно, няма да е като дебатът Линкълн-Дъглас, но гласоподавателите трябва да видят Грант като техен губернатор. Формата над съдържанието, по мое мнение, и предвид съдържанието на Грант — говоря за позицията му спрямо увеличението на данъците — се надявам да е силен във формата.

Отивам до вратата на Ланг Тротър и почуквам. Жената, която ми отваря, е Марибел Родригес, една от служителките в пресцентъра на Тротър. С нея винаги сме се разбирали добре. Бях си поставил за цел да се разбирам добре с всеки в столицата.

— Джон, как си? — Марибел поема ръката ми с двете си ръце. Парфюмът й с аромат на ягоди ми напомня за едно мое бивше гадже. А може и да е от шампоана й. Ръцете й са меки.

Неловко ми е да отговоря на въпроса й, както разбираме и двамата.

— Исках да ти се обадя, повярвай ми. Това е ужасно. Искам да кажа…

— Признателен съм ти, Мари.

— Искам да кажа, че политиката си е политика, но всички ние те обичаме толкова много — тя все още държи ръката ми и я разтърсва. — Надявам се на най-доброто.

— Ставаме двама — отговарям. Смехът на Мари е прекалено любезен. — Дали може да поздравя Ланг?

— Ами… — тя поглежда назад през рамо — може би след дебата.

От стаята долита глас.

— Джон Солидей? Хайде, влизай.

Мари ми прави път и главният прокурор Лангдън Тротър става. Прилича на актьор от Бродуей, от яката му виси лигавниче за гримиране, на бузите му е поставен лек руж. Косата му е сресана на път — прекалено гладко по моему. Пет-шест души, повечето от които са ми познати, се оттеглят на заден план, докато Ланг се приближава. Стаята е достатъчно голяма и ни предоставя възможност да се отдалечим. Тротър се спира на място.

— Джон.

Каквото и да говорите, Ланг Тротър е очарователен човек, който оставя впечатлението, че нищо не заслужава повече неговото внимание в момента. С мен в този момент обаче, той изглежда притеснен.

— Винаги желая на опонента си най-голям късмет — казвам. Повтарям същото, което Ланг ми каза, когато го бях видял на обяд.

Той приема коментара с любезна усмивка.

— Джон. — Той изтрезнява и изпуска театрална въздишка. Не ме гледа. Помахва разсеяно. — Знаеш, че не бих направил такова нещо — казва той на пода. — Каквото казва адвокатът ти. Никога не бих инструктирал някого да обвини друг, използвайки политически мотив.

При други обстоятелства щях да се разсмея. Ланг Тротър беше давал под съд хора за политическа ИЗГОДА през целия си живот. Всяко дело е политическо или потенциално политическо. Човек никога не знае кога едно обикновено местно дело за насилие се превръща в двойно убийство и всеки поглежда назад и се чуди защо окръжният адвокат е свалил обвиненията за нанасяне на побой, когато те биха могли да отстранят стрелеца. Всичко е просто закъсняла преценка на събитието.

— Оценявам забележката — казвам. Гледам го в лицето, но той избягва да срещне погледа ми.

Тротър поставя ръка върху рамото ми и ме повежда към вратата.

— Надявам се да спечелиш делото, Джонатан. Наистина се надявам.

Кимам и протягам ръка. Ръкуваме се. Задържам ръката му за част от секундата по-дълго от общоприетото. Това провокира желания резултат. Ланг Тротър ме поглежда.

— Може да поднесем някоя и друга изненада — казвам. Пускам ръката му и помахвам на Марибел на излизане. Намирам Бенет Кеъри в стаята на Грант Тъли и му казвам, че ще гледам дебата вкъщи.