Дейвид Елис
Доживотна присъда (1)

Пролог

Демоните идват винаги нощем. Когато и последните цветни следи се стопят под клепачите му. Когато сигурността на дневната светлина се изпари и се замени със сенки и мрачни настроения. Когато натрупаната тревога е на път да премине в паника и поражда такъв ехтящ, беззвучен екот, че той едва долавя шума от счупеното стъкло на първия етаж на къщата му.

Шумът е притъпен, но оглушителен. Отначало ударът е един — вероятно върху по-ниското от двете ромбовидни прозорчета на вратата, онова, което е по-близо до топката на бравата. После — стържещ шум от съответния инструмент за отстраняване назъбените остатъци от стъклото. Четири кратки остъргвания — по едно за всяка страна на ромба, извършени сръчно за постигане на максимална бързина и минимален шум.

Миг пауза, толкова, колкото една ръка да се промуши през отвора, за да напипа дръжката на бравата. Веднага след това превъртяният заключващ език щраква. Освободената врата се отваря с леко скърцане, което се разнася като стенание из цялата къща.

Бенет Кеъри отваря очи и се взира в непрогледната тъмнина на спалнята си на третия етаж. Погледът му се премества към часовника върху нощното шкафче. Правите червени цифри показват 1:58.

Бенет поглежда към таблото на алармата близо до вратата на спалнята. Червена светлина сигнализира за нарушение на сигурността в Зона 1 — входната врата, но алармата не е активирана, така че влизането с взлом не е съпроводено от оглушителен звук и никакво съобщение няма да стигне до охранителната служба или полицейския участък.

Стъпки по керамичния под на първия етаж, бързи и шумни. Но само един чифт стъпки. Един нарушител. Очевидно не се притеснява, че вдига шум. Има известна логика. Трябвало е да внимава само, докато счупи стъклото отвън. Озовавайки се веднъж вътре, няма нужда да се старае да действа безшумно. Особено, ако смята, че в къщата няма никой.

Бенет съобразява бързо. Ранно неделно утро. Беше прекарал целия съботен ден в леглото — само веднъж слезе до кухнята на втория етаж да хапне супа. Който е проучвал мястото е разбрал, че Бенет живее сам и често пътува. Който е наблюдавал къщата днес е надникнал през прозореца на гаража и е видял, че колата я няма, защото е на ремонт. След като никой не влиза и не излиза от къщата и няма движение вътре в нея, при служебен график, включващ обикновено отсъствие от града по два дни в седмицата, най-елементарното заключение би трябвало да бъде, че Бенет не си е вкъщи.

Стъпките по застланото с пътека стълбище преминават в тропане на обувки по дървения под на втория етаж. Там има куп неща за задигане. Само DVD плейърът може да му донесе хилядарка, дори от укривател на крадени вещи. Лаптопът в кабинета му е чисто нов и достатъчно малък за бързо изнасяне. Видеокасетофонът, естествено, също лесно може да се грабне и отмъкне. Божичко, та той би могъл да влезе в кухнята и да свие микровълновата фурна.

Бенет лежи напълно неподвижно — само едната му ръка се пресяга към нощното шкафче. Той отваря бавно чекмеджето, като внимава да е безшумно. Защо да се лиши от единственото си предимство?

Влачене на крака по дървения под на втория етаж. Колебание накъде да свърне. Наляво е дневната. Вдясно са кабинетът и кухнята.

Или право напред, към оставащата част от стълбището за най-горния етаж.

Последният ред стъпала се огъват под тежестта на неканения гост. Чува се дишането му, движенията му са все тъй шумни както на по-долното стълбище. Бенет чува как нарушителят се блъсва в стената и залита назад — вероятно не забелязва в тъмнината, че последната част от пътя му е вита стълба. Жалък опит за европейска архитектура, беше си помислил Бенет при закупуването на къщата, но сега служи да обърка инерцията на неканения гост.

За да не издаде присъствието си, Бенет сяда в леглото, разчитайки повече на коремните си мускули, отколкото на отскока на пружинения матрак. Избърсва потта от очите си, от които ще има нужда сега. Единствената мека светлина в мрака идва от една улична лампа. Светлината не пада върху Бенет, този контраст дори го скрива още по-добре.

Бенет изпъва ръце напред и приготвя оръжието за стрелба. 38-калибров, пет патронен револвер „Смит & Уесън“, 337PD. Бенет запъва ударника и насочва оръжието към вратата. Той няма да види нашественика, преди последният да стъпи на стълбищната площадка на третия етаж.

Светлинен лъч пада върху стената на стълбището — малък кръг, който се мести напосоки. Лъч от джобно фенерче, който се мъчи да установи какво е обкръжението. Отново стъпки, по-припрени отпреди, след като собственикът им вече се е ориентирал.

Бенет се опитва да брои стъпките, но не успява. Той вижда очертанията на крадеца в тъмнината, долавя смесицата от миризми на тютюн, на въздуха отвън и пот.

Лъчът светлина се отмества към лявата част на спалнята — за нарушителя към дясната — пробягва по пода, осветява краката на леглото, но пропуска Бенет. Една ръка потупва рамката на вратата. Нашественикът прави две крачки и спира, обзет от паника. Лъчът от фенерчето се отмества по посока на Бенет, осветява лицето му.

Бенет натиска спусъка веднъж. Взрив от червена светлина, барут, противният звук на разкъсана плът. Нашественикът се блъска заднешком в рамката на вратата и надава вик. Бенет стреля отново, когато обърканият мъж понечва да излезе. Куршумът разцепва дървената рамка на вратата. Мъжът вече бяга стремително, препъвайки се надолу по стълбите към втория етаж.

Бенет измъква крака изпод чаршафа. Сяда в леглото, превит в неудобна поза, ушите му още кънтят от изстрелите, пулсът му вибрира в цялото му тяло, пот пълни отново очите му. С пистолета, насочен все тъй безцелно към вратата, чува как тромавите стъпки на нашественика стигат отново до втория етаж.

Бенет смъква бавно един след друг краката си върху килима. Държи пистолета с две ръце далече от тялото си. После тръгва към стълбището.

Шум от втория етаж. Удар в стената. Стон. Тежки стъпки, отекващи върху дървения под.

Фенерчето на нашественика лежи безполезно на стълбищната площадка и Бенет го прескача. Тръгва надолу по стълбите, подпирайки се с лявата си ръка в стената, а с дясната държи пистолета, насочен напред; само пръстите на ходилата му докосват пътеката на стълбите. Ослушва се с наклонена на една страна глава за крадеца, който още не е слязъл на първия етаж. Бенет го чува как диша и кашля. Той няма представа къде го е улучил куршумът.

Тътрене на крака по дървения под, мъжът тръгва отново. Една стъпка по пътеката на стълбите, после тъп удар и едно ранено тяло се препъва и се плъзва надолу до плочките на най-долния етаж.

Бенет, чиито очи леко са привикнали към тъмнината, бързо се спуска по витата стълба и стига до втория етаж. Надниква иззад ъгъла на стълбището и вижда как нашественикът се изправя на крака на най-долния етаж. Бенет се опитва да обмисли вариантите. После решава изобщо да не мисли.

Взима последния ред стъпала по две наведнъж. На последното се препъва и се блъска в стената на коридора на приземния етаж. Когато се обръща, тъмнината е прорязана от три експлозии на светлина. Оглушителният пукот на един, втори, трети изстрел отеква в коридора.